Метеорит – състав, какво представляват и разлика с метеор

Метеорит. Какво е това? Разлика между метеор, астероид и други небесни тела, кога е бил най-силният метеоритен дъжд и кой е най-големият метеорит на Земята?

Съдържание на статията:

♠ Какво наричаме метеорит? ♠ Хипотези за метеоритите. ♠ Известни метеорити. ♠ По какво се отличава метеорит от метеор. ♠ Разлики с астероид.

Какво наричаме метеорит?

Небесното тяло метеорит е твърдо с космически произход, което пада върху повърхността на Земята или друга планета. От гръцки език като понятие се превежда „камък от небето“. Неговият размер може да варира от няколко сантиметра до няколко метра, но големите метеорити най-често не достигат цели до повърхността, разпадайки се на много фрагменти. Общо според астрономите, най-малко 5 тона метеорити с различни размери падат ежедневно на повърхността на Земята.

Дълго време науката не признаваше съществуването на „небесни камъни“. В края на осемнадесети век Парижката академия дори прие указ, че извънземната хипотеза за произхода на метеоритите е псевдонаучна. Само до средата на XIX век тяхното съществуване официално е признато от научния свят.

Повечето модерни хора живеят в големи градове, където през нощта се намират сред светлините на уличните лампи и рекламните табели и не излизат навън от градовете си. Успяваме да наблюдаваме звездното небе в цялото му великолепие главно през летните нощи, когато излизаме от запушените градове до морските курорти или през празниците на ваканционните селища.

Вероятността метеорит да удари човек според астронавтите е един на почти два века. Официално е записан само един случай. В средата на миналия век небесното тяло паднало върху Ан Хоези. Американката е наранена само в рамото и бедрото. Нараняванията не са били тежки. Жената е оцеляла. Метеоритът пробил дупка през покрива на къщата й през 1954 година. В същия ден, както и във всеки друг, около 4 милиарда небесни тела са паднали на Земята. Това е статистиката на учените. Но какво е метеорит от тяхна гледна точка и в очите на други специалисти?

Има и сведения на смъртни случаи, но те всички не са потвърдени от учените, че наистина са причинени от метеорити. Например в Индия през Февруари 2016 г. бе съобщено за един загинал и трима ранени от паднал метеорит. Учените от Наса са на мнение, че падналият предмет не е метеорит, а може да е предмет паднал от самолет или космически боклук или нещо друго. Получил се е кратер на мястото на падането на предмета, а смъртта на загиналия е причинена от наранявания от парчета стъкла от счупените прозорци. Другите трима пострадали също са били ранени от парчета стъкла. Има и други сведения в миналото за смъртни случаи причинени от метеорити в Индия и Китай но те не са потвърдени от учените.

Метеоритите може да са били в древността източник на култово поклонение. Култът в храма на Артемида в Ефес, едно от седемте чудеса на античния свят, според учените може да произлиза от намерен метеорит, който за съвременниците е имал нещо общо с Юпитер, главното римско божество. Но в митологията не се споменава подобно нещо, а тя е просто една неморална жена, която е обожествена. Има предположения, че свещеният камък намиращ се в храма, може да е бил метеорит.

За черния камък в древния езически храм Кааба често се предполага, че е метеорит, но малкото налични доказателства за това са неубедителни. Въпреки че използването на метала, открит в метеоритите, е записан и в митовете на много страни и култури, където често се признава небесният източник, научната документация започва едва през последните няколко века.

От какво се състои?

Въпреки че от гръцки език се превежда като „камък от небето“, съставът на метеоритите е не само камък, но и камък-метал и чист метал. Метеоритите, за разлика от метеорите, са големи. Повърхността на Земята понякога достига само тяло с размер на човешки нокът. Но метеорите изобщо не достигат до земята. От аеродинамичния товар в атмосферата те изгарят. Това свидетелства за първоначално по-малките размери на тези небесни тела. Между другото, преводът на името им буквално звучи като „небесен феномен“.

Метеоритите обикновено се състоят от железни и / или минерални скали и техният химичен състав е изненадващо хомогенен. В по-голямата си част метеоритите съдържат съединения на калций, силиций, алуминий, магнезий, сяра, никел и желязо в комбинация с кислород. Повечето от минералите с метеоритен произход са идентични с тези на земята, но понякога се открива, че никога не са със състав подобен на скалите на планетата.

Железните метеорити се отличават с химическа чистота и невероятни свойства на метала. Практически не ръждясват и притежават отлична ковкост. В древността да се намери желязо метеорит е било голямо събитие: от тях са изковавали отлични мечове и саби, качеството на които е почти недостъпни за примитивната древна металургия.

Видове и групи метеорити.

Съставът на метеоритите се разделя на три групи.

Преобладаващата част от метеоритите са каменни (92.8% от паданията), а повечето от тях са хондрити. Техният брой е 85.7% от общия брой. Ахондритите (без хондрули) са 7,3% от падналите метеорити, железните – 5,7%, а желязно силикатните – 1,5% от броя на всички падащи метеорити. Ахондритите са съставени от железен и железен силикат и метеоритите се считат за диференцирани. Тоест, веществото, от което са съставени, веднъж претърпява диференциация заедно с астероиди или други планетарни тела. По-рано се е смятало, че такива метеорити се образуват при разделяне на едно или повече големи тела. Основният претендент е била хипотетичната планета Фаетон. Но, анализирайки състава на различните метеорити, днес е направено заключението, че те са образувани от части от различни  астероиди.

Органични вещества.

Метеоритите, съдържащи въглерод, имат тънка кора, наподобяваща стъкловидно вещество, която е получено от излагане на високите температури при падането. Кората се превръща в отличен изолатор от външната среда, което спомага за запазването на състава на метеорита. Изследвайки химичната природа на такива тела, било установено, че те съдържат вещества, подобни на тези на земята, например въглеводороди, карбоксилни киселини и азотни съединения.

Не може да се твърди, че тези вещества потвърждават съществуването на извънземен живот, но те могат да бъдат продукти на „предшественици на живота” според учените атеисти, подобно на това, което е било на Земята в миналото според тях. При изучаване на каменните метеорити се появяват „организирани елементи“. Това са някои микроскопични образувания, подобни на най-простите едноклетъчни. Размерите им са от 5 до 50 микрона и имат някои характеристики – пори, двойни стени, шипове. Не е доказано, че такива вкаменелости са останки от извънземен живот. Концентрацията на тези елементи е много висока – в 1 г метеоритна субстанция се съдържат до 1800. На Земята не са открити такива необичайни форми.

Хипотези за метеоритите.

Основната хипотеза за произхода на метеоритите е фрагментния. Смята се, че небесните тела са отделени от астероиди и планети. По химичен състав са открити блокове, идентични с повърхностите на Марс, Венера и Луната. Това дава на учените причина да мислят, че когато се сблъскат с някакви небесни тела, фрагментите, които след това попадат върху други планети, са отделени от планетите на Слънчевата система и от други системи.

Защо падат метеоритите.

Те проникват в земната атмосфера със скорост от 11 до 73 km / s. В атмосферата има изгарящ (поради триенето) ефект за метеоритите, а до земята достига тялото, масата, на която е много по-малка от оригиналната. Въздействието върху земята се осъществява при много висока скорост, имаща стойности от 2000 до 4000 м / с. От това се отделя много енергия и част от метеорита и околните скали се изпаряват на мястото на сблъсъка. Това е съпроводено със силни експлозии, които образуват заоблени кратери.

Размерите на кратерите винаги надвишават параметрите на падащото тяло, а в скалите има промяна в структурата и състава на минералите. Но ако скоростта на метеорита е малка (около стотици метри в секунда), тогава няма да се получи значително освобождаване на енергия, а диаметърът на кратера ще бъде сравним с размера на падащото тяло. Самият метеорит в този случай може да оцелее.

Метеоритен дъжд.

Когато метеоритът попадне в земната атмосфера, много малки фрагменти от него попадат на повърхността на планетата, образувайки кратери – това явление се нарича метеоритен дъжд.

Разликата между метеорните и метеоритните дъждове е, че метеорите не достигат земната повърхност, а метеорният дъжд може да причини значителни щети.

Какво ще стане, ако на Земята падне метеорит?

Падането на огромен по размер метеорит през последните години се превърна в един от традиционните „истории на ужасите“, с които медиите забавляват жителите. Интересът към „небесните камъни“ след падането на челябинския метеорит без преувеличение, който разтърси планетата, се засили.

Последиците от падането на метеорита зависят единствено от неговия размер. Повечето гости на космоса изобщо не достигат повърхността на земята, изгаряйки в атмосферата без следа. Тези, които успеят да попаднат на повърхността на планетата, попадат най-често в слабо населени места и остават незабелязани дори от експерти. Падането на достатъчно голям метеорит всеки път става сензация и привлича вниманието на хората.

За целия исторически предвидим период на съществуването на цивилизацията няма толкова много големи камъни, които да оставят забележими следи по повърхността на Земята. В близко бъдеще може би, човечеството ще организира система за неутрализиране на масивните метеорити в космоса, но днес правителствата на космическите държави не виждат такава нужда.

Известни метеорити.

До 18-ти век е нямало научни доказателства за тях, някакво разбиране за метеоритите. Обществото възприема небесните явления като знаци, гнева на боговете. Метеоритите, намерени на земята, не могат да бъдат разграничени от простите камъни.

Най-известният паднал метеорит доскоро се наричаше Иркутски. Той също избухнал в небето. Събитието се случи през 2002-та година. Небесното тяло е намерено. Неговата маса е само малко по-малка от метеорита Хоба.

Друг метеорит изпреварил Иркутския „чужденец“ и това е Челябинския метеорит. Той падна през 2013-та година на 15 Февруари. Експерти от НАСА изчисляват, че масата на тялото, влизащо в атмосферата, е 10 000 тона. Цифрата бие всички рекорди. Но метеоритът не е запазил целостта и не е достигнал земята. То също експлодира, разделяйки се на милиони частици. Поради естеството на щетите, последствията, характера на падането, Челябинският метеорит се приравнява с Тунгусския. За разлика от последния, бяха открити фрагментите от „новодошлия” от 2013 г. Най-големият му фрагмент е претеглен и е с тегло 654 кг. При неговото падане са ранени около 1200 души и са нанесени поражения на над 3000 сгради.

Царев. Датата на падането му е 6 декември 1922 година. До село Царев, Волгоградска област, е паднал каменен метеорит. Тя се разпаднал на парчета, най-голямото, от които има маса от 284 кг, общото тегло е около 1,6 тона.

Сихоте-Алин. Този железен метеорит има обща маса от 30 тона, а енергията му е оценена на 20 килотона. Той е паднал на 12 февруари 1947 г. в дивите земи на Усурийската тайга

На 2 август 2016 г. в медиите и в нета бе съобщено, че в България е открит метеорит с тегло 4,6 килограма, който е паднал до едно село от Кърджалийска община. Той бил открит от 2 момчета, които го видели да пада като светещо кълбо и са го потърсили на мястото, където са го видели до тяхното село. Той е железен, има свойства на магнит и е най-големия открит в България досега. Директорът на обсерваторията каза, че в нета често се предлагат за продажба подобни метеорити и ако този бъде обявен за продажба, цената му може да се очаква да достигне до 10 000 долара.

Тунгуски метеорит.

Само метеоритът в Тунгуска може да е по-голям от “Хоба”, но това небесно тяло все още не е открито. Според учените, теглото на „чужденеца“ трябва да е било най-малко 100 тона. Най-високата оценка е 500 тона. Това се доказва от естеството на появата на метеорита и последиците от него.

В небето метеоритът е приличал на огромна топка. Той се появява над Тунгуската тайга на 30 юни 1908 година. Метеоритът експлодира, не достигайки Земята на височина от около 7-10 километра. Явлението се случило в гъстата гора. Когато астрономи, геолози и журналисти стигнали до точката на експлозията, видели паднали дървета. На площ от 2 000 квадратни километра дори вековните дървета били съборени.

На хиляди километри от Тунгуската тайга прозорците на къщите били счупени. Но са открити само миниатюрни силикатни топки. Не бе открит дори кратер от метеорит. Следователно спорът все още спори, дали небесното явление е метеорит?

През септември 2016 година беше съобщено в медиите за открит голям астероид в Аржентина с тегло 30,8 тона. Според размерите му той е вторият по големина в света след Хоба.

Най-старият метеорит.

Най-старият метеорит се явява двутонен космически пришълец, който се е приземил преди 1,9 милиарда години според учените атеисти. Креационистите предлагат друга схема на летоброене. Това се е случило в град Сиан, в Китай. Той е известен сред местното население като планината Huashitai.

Най-големият железен метеорит.

Най-големият железен метеорит паднал на Земята е открит през 1920 година. Това се случило в Намибия. Теглото на този обект е около 60 тона и се нарича Хоба.

Теглото на метеорита Хоба е изчислено на 66 тона. Досега рекордът не е надминат. Африкански метален камък. Той е обявен за национално богатство. Земята, на която се намира е била на фермер и е дарена на държавата от земеделския производител. Интересното е, че Хоба е едно от малкото тела, които не са оставили голям кратер. Геолозите предполагат, че атмосферата значително забавя падането на метеорита поради голямата му площ. Това намалява отделянето на енергия при сблъскване с почвата.

Първото небесно тяло с железни примеси и дори с повече желязо, което официално е намерено е така нареченият метеорит ”Паласoво желязо”. Името произлиза от фамилното име на учения Петер Симон Палас, който го е намерил в Сибир, след като е чул за него. Метеоритът станал първородният на руското събрание за небесните тела. Думата „желязо“ не е случайно, то присъства в името „чужденец“. Метеоритът е напълно метален. Той е обсъждан в средата на 19-ти век, когато науката вече познава астероидите и природата на метеоритите.

През 1772, когато ученият е провеждал едно от пътуванията си, е научил за някакъв къс желязо с големи размери, който по-рано е открит в планините до Красноярск. Този особен къс, съдържал големи оливинови кристали подредени в желязна матрица, са имали достатъчно невероятна форма, за да привлече вниманието на Палас. Той описал старателно новата находка в един от докладите си, но не е знаел, че е попаднал на истинско парче долетяло от космоса. Няколко десетилетия по-късно, се е разбрало ясно, че Палас е описал нов вид метеорит. След време всички подобни каменисти и съдържащи желязо метеорити са наречени на неговото име, и също на образеца от този тип, и са станали известни с името ”Паласово желязо”.

Паласово желязо принадлежи към класа „находки“. Така наречените метеорити, падането на които не е видяно, но ги намират много дълго след това.

Къде са падали най-много метеорити.

Най-голямото натрупване на метеорити е в Антарктика. Според експертите около 700 хиляди небесни скитници са разпръснати по нейната повърхност. Има буквално „отлагания“ на метеорити.

Най-силният метеоритен дъжд.

Най-силният метеоритен дъжд настъпи от 12 до 13 ноември 1833 година. Продължителността й е 10 часа, 240 хиляди метеорита, големи и малки, са падали от небето. Интересното в случая за този метеоритен дъжд е, че много известни тълкуватели на Библията от онова време са разтълкували събитието като знамение за последното време преди края на света. Не, че за настъпване на края на света, но за началото за навлизането в последния етап от времето преди края. Така нареченото последно време започва от 1798 година според библейските пророчества, когато е премахната властта на католическата църква и други, но това е отделна тема. Още 2 големи природни събития по онова време сочат, че сме навлезли в последното време преди края на света, според библейските пророчества.

Най-големият метеоритен кратер.

Най-големият метеоритен кратер се появи преди около 50 хиляди години според учените в Аризона (САЩ). Диаметърът му е около 1,5 км, а дълбочината е почти 200 метра. Тежестта на тялото, което е оставило такива значителни следи е около 10 хиляди тона!

По какво се отличава метеорит от метеор.

Летните месеци, като правило, са богати на метеорни дъждове и щедро дават страхотен спектакъл от падащи звезди, които в астрономията се наричат метеорити. Или метеори? Нека се опитаме да ги разберем.

Метеорът и метеоритът са близки, дори свързани понятия, но все още не са еднакви. И двете са образувани от метеорно ​​тяло – камък или парче скала, летяща в космоса. Когато един метеороид влезе в атмосферата на Земята, той се сблъсква с атомите на въздуха.

Получава се постепенно затопляне от тези сблъсъци и той започва да свети – това е метеор, т.е. видима следа от преминаването на небесно тяло в атмосферата. Когато тялото падне на земята, то става метеорит или небесен камък, който може да бъде изследван или прикрепен към дадена колекция.

Разлики с астероид.

Метеоритите и астероидите никога не трябва да се бъркат, те са напълно различни небесни тела. Астероидите, или „подобните на звезди“, се наричат небесни тела, които се въртят около Слънцето в неподвижни орбити между Марс и Юпитер. Смята се, че астероидите са се появили след като планетата Фаетон се е разпаднала, и тя се е разпръснала на парчета в резултат на космически катаклизъм. Според тази хипотеза, тези парчета са астероидите.

Днес почти всички големи астероиди са регистрирани, имат серийни номера или дори собствени имена, всичките им орбити са известни на учените. Метеоритите летят в космоса по хаотичен начин, нямат стационарни орбити и затова периодично се сблъскват с големите небесни тела, включително нашата Земя, и падат на повърхността им.

Световни загадки – вижте най-големите мистерии на съвремието

Хороскоп според деня на раждането

Виж безплатно какво представляваш!

Търсене за: