Медитация с кръста и розите. Стъпка по стъпка. За начинаещи

Какво представлява медитацията с кръста и розите? Как се прави и колко време? Какво да очакваме от нея в резултат?

По-долу в разгънат вид с обяснения даваме прочутата медитация с кръста и розите по указанията на Рудолф Щайнер.^[1]Цитатите в картинките са негови, като са придружени с “обяснения” и тълкования, доколкото това е било … Continue reading

Преди да минем към практическата част стъпка по стъпка, нека разгледаме основните питания, които възникват във връзка с тези упражнения.

♣ Често задавани въпроси

➽ Каква е целта?

Тази медитация дава на първия си етап способността за изграждане на вътрешни духовни образи. Те имат свойството да засилват развитието на духовните сетива. С помощта на упражненията се ускорява усъвършенстването на така наречената “имагинация”, като се открива възможност и за по-нататъшното овладяване на “инспирацията” и “интуицията” в смисъла, в който тези понятия се употребяват в изброените по-долу книги.^[2]Тази техника за медитация е практикувана от много хора, които започват да се интересуват от достъпа до … Continue reading

➽ Колко време се прави?

Като начало са достатъчни и 5-10-15 минути на ден. Ако изпълнявате и 6-те допълнителни упражнения, описани в книгата “Как се постигат познания за висшите светове”, всичко общо може да се събере в не повече от 30 минути, разхвърляни в различно време на деня.

➽ Кога може да имаме ясен ефект?

Тази медитация е такава, че можете да работите с нея в продължение на много години. Тя има четири ясно разграничени етапа на овладяване и един “нулев”, подготовка.

Важно е напълно да развиете първите два етапа като сериозна основа, преди да минете към третия и четвъртия.

Ако бързате напред да си създадете пълен и перфектен образ, без да изживявате с цялата задълбоченост всяка стъпка към постигането му, медитацията няма да има толкова добър и положителен ефект.

Много хора например пропускат подготвителния етап, който цели изграждането на вътрешно спокойствие. И после се оплакват, че не могат да визуализират кръста и розите, че не им се получава и т.н. Когато ги попитаме какво точно правят, разбираме, че според тях няма нужда да постигат спокойствието, защото те по принцип са си едни такива спокойни натури. Това обяснява защо нямат успех.

Периодично и ритмично повтаряната работа на първия етап е силно препоръчителна.

Тя ще освободи от резервите ви сили, необходими за допълнителните стъпки, за да продължите нататък. Успехът зависи категорично и от степента, в която достигате вътрешното спокойствие на душата и способността си да се изолирате заедно със създадените от вас символи от външния свят, от неговите притеснения и изкушения.

➽ По кое време на деня се прави?

Може да я правите вечер или сутрин, а също и ако се събудите “случайно” през нощта. В началото тя ще ви води до бързо заспиване, но постепенно ще напреднете, а и качеството на съня ви ще се подобрява и той ще стане с една идея по-съзнателен. Личният опит на автора сочи, че най-доброто време може би е сутрин, когато няма опасност да заспите отново. Станете 15 минути по-рано от обичайното, отстранете причините, които биха ви попречили и действайте!

➽ На какво място се прави?

Можете да я правите на всяко място, където няма да бъдете разсейвани от излишни шумове, компютри, телевизори, техника и т.н. Подходящо е леглото, в което спите, или стаята, в която работите, ако успеете да се изолирате от външните смущения. За предпочитане е да сте седнали, но ако го правите рано сутрин, може и в легнало положение. Важно е да не се заспива все пак.

Мислите трябва да текат спокойно и изцяло да живеете в картината, без да се отвличате от различни неудобства, шумове и тъй нататък. Вътрешното спокойствие е задължително условие, за да имате някакъв ефект, затова е добре да изберете време и място, в които няма да бъдете разсейвани от нищо и никого.

Вижте и ТОВА: Упражнение №1 по медитация за начинаещи от Рудолф Щайнер (описано достъпно и “смилаемо”)!

♡ Нулев етап, подготовка за медитацията.

Той се състои в нещо доста обширно, което тук наричаме за леснота “вътрешно спокойствие”. Но то включва още куп неща като изграждане на способност за благоговеене пред истината, смирение спрямо законите на света и останалите хора, позитивно мислене, способност за култивиране на добри впечатления от външния свят и тъй нататък.

Много от тези качества се придобиват и чрез шестте допълнителни упражнения на Рудолф Щайнер, за които ще говорим в отделно ръководство. Те могат да се намерят в книгите му, споменати по-долу при източниците.

Спокойствието и тоталното изолиране от всякакви сетивни впечатления, както и от всякакви странични мисли, са задължително условие за провеждането на медитацията. Без това няма да стане нищо, особено ако сте в началото на тези си занимания!

Постепенно ще добиете възможност да се оттегляте в една област на вътрешното си съществуване, която е била винаги пренебрегвана и омаловажавана. Сега тя ще се събуди за живот от вашите опити в тихо съзерцание. Това е начинът, по който можете постепенно да развиете съзнанието за своя висш Аз.

Когато най-накрая успеете да постигнете способността съзнателно да се освобождавате от всяка външна мисъл или сетивно възприятие, можете да преминете към:

♧ Първи етап. Изграждане на образа.

Стъпка №1. Вашето растение

Изобразете в мисълта си растение, така че като затворите очи да успеете да го виждате колкото се може по-ясно. С напредването на опитите ви ще го виждате все по-ясно.

За да ускорите процеса, можете да се опитате да нарисувате едно растение. Не се притеснявайте, ако не е хубаво. Това е вашето растение, такова, каквото вие го виждате в мислите си. Ако не можете да нарисувате нищо, тогава потърсете в Гугъл нещо и го прерисувайте както можете.

Най-добре е да си изберете растение, което ви е познато. Разглеждали сте го много пъти, знаете как расте, какви листа и цветове има, знаете и неговия аромат. Все пак вие трябва да си го представяте, а не някой друг. Това може да бъде елха, бор, бряст, топола или дори зелена трева. А може и нещо съвсем друго.

Важно е да включите цялото растение в представата си – листата, стъблото, корените му също.

∇ Съпровождащи мисли

Отразете мислено факта, че растението стои винаги на едно и също място през целия си живот, освен ако не е преместено от някаква външна сила. То не се съпротивлява на средата си и остава спокойно на мястото си както по време на изгарящо слънце, така и във вихъра на страшна буря.

∅ Възможни вътрешни пречки

Често срещана пречка е невъзможността да си представите точно това, което искате. Може да виждате движещи се облаци, мрачен хаос, буря, плътна тъмнина или стелещи се мъгли, но не и растение. Това не бива да ви притеснява. Нека опитите ви да продължат. Ако се случи така с вас, значи някаква друга картина трябва да излезе преди това, след което зрителната ви фантазия ще започне да ви се подчинява.

Има много такива случаи, при които внушителна картина от детството е била дълго време потискана в подсъзнанието на човека и това е пречело на опитващия се да си представи каквото и да било по своя воля. Продължавайте да се опитвате! В определен момент потисканата картина ще изтече, забравените спомени ще изплуват и зрителната ви фантазия ще се отключи.

Ако картината е упорита, не се опитвайте да се борите с нея, а пробвайте да погледнете зад нея. Така тя постепенно ще стане прозрачна и ще можете да виждате през нея.

Представете си растението, помислете за него хубавите неща, които споменахме по-горе, и преминете към следващия образ:

Стъпка №2. Човекът

Сега мислете за едно човешко същество. Не някое конкретно същество, а за образа, който вие имате за това, какво представлява един човек. Изрисувайте в мислите си картинка или по-точно символ на човек и нека този символ да оживее колкото е възможно повече.

Той се разхожда нанякъде, прави нещо, изведнъж променя решението си и тръгва в друга посока, създава творба на изкуството или разрешава някакъв технически проблем.

♣ Съпровождащи мисли

Човекът мислено трябва да бъде съпоставен с растението като висше същество, което има свобода на движението и собствена воля. До голяма степен той прави каквото си поиска. Или по-точно каквото си мисли, че трябва да иска. Представете си какъв голям потенциал има този човек в сравнение с вашето растение!

♥ Тъмната страна на човешките страсти

Следващата мисъл е за “другата страна” на човешката природа, разрушителните нюанси, които могат да проникнат в страстите. За по-лесно и картинно си представете как този човек изразява гняв или ревност, или пък изпитва дълбок страх, лъже или бие някого.

В такива случаи човекът се поставя по-долу от растението, чиито сили за растеж, развитие и смърт са чисти и благородни. То не би могло да побеснее, да руши от гняв, да чупи от ярост и да обижда. Ние бихме могли да превъзхождаме растението, само ако бъдем чисти в подбудите си като него.

❕ Зеленият сок и червената кръв, контрастни цветове

Най-удачно за нашите цели е да изобразим в мислите си жизнеността и смиреното благородство на растението чрез зеления цвят на неговия сок, а в червено да си представим кръвта на човека, чрез която в тялото му текат неговите страсти и пъргавата му жизненост.

После да се опитаме да ги сравним или противопоставим. Няма да ни е трудно, защото зеленото и червеното по принцип са контрастни цветове и са разположени един срещу друг в колелото на цветовете на Херинг.

Зеленият сок прави растението кротко, мъдро и целеустремено, въплъщение на тиха хармония, а червената кръв ни дава един свободен човек, който много често не знае какво иска. Бързо подвижен, често пъти нервен и импулсивен, а когато се ядоса или бъде обладан от ревност, той дори е способен на сериозни разрушителни действия.

Ÿ Появата на розата

Веднъж щом сте успели да изградите това разбиране, върнете се към света на растенията и изобразете в съзнанието си една червена роза. Червените венчелистчета на розата са също така чисти, както и зелените листа.

Следователно ние спокойно можем да оставим розата да символизира за нас кръвта в едно пречистено състояние, след като разрушителните влияния на страстите са били потиснати.

Стъпка №3. Кръстът

Как можем да си представим това отмиране на страстите? Това може да стане с помощта на образа на черния дървен кръст. Неговата дървесина е получена чрез умъртвяване на растението. Обработено под формата на рендосани и насмолени дъски и трупи, то символизира надделяването над по-нисшата природа.

Понякога е трудно да визуализирате един най-обикновен дървен кръст. Упорствайте, докато не излязат потиснатите картини, които пречат на кръста да се покаже! Излязат ли те, изчистят ли се от подсъзнанието ви, кръстът постепенно и убедително ще изправи черния си силует пред душевния ви поглед.

Стъпка №4. Седемте червени рози

Сега нека в картинката ни да се появят и седем червени рози. Те символизират нашата пречистена, променена кръв. Нека те да поникнат около пресечната точка на черния дървен кръст.

У вас може да се провокира известно повишаване на настроението, след като розите блеснат в цялата си яркост. Вероятно първоначално те ще разцъфнат по-бледи и сиви, но с времето и опитите ви цветът ще се усилва и ще става по-жив. С това и вашата радост.

Тогава символът на кръста с розите ще бъде напълно “окомплектован”. По-нисшите човешки страсти и природа вече са победени и окичени с по-високата пречистена същност. Червеното също е добър контраст на черния фон. Научете се да възпроизвеждате тази картина пред вътрешния си взор все по-лесно и по-ярко.

На всяка стъпка от изграждането на този образ чувствата, които придружават мислите и образите, са от първостепенна важност. Те ще влязат в употреба в следващите стъпки. Ако вие развивате образите по сух и дистанциран начин, това няма да даде същия ефект, както ако се опитате да заживеете с тези картини мощно, с помощта на ясни и отчетливи чувства.

♤ Втори етап. Чувствата

По-нататъшните указания в началото може да ви изглеждат сравнително неясни. Те ще започнат да ви се изясняват, когато напреднете с първия етап. Редом с подобряването на уменията ви сами да си изграждате този значим символ, идват и силите, и идеите как да продължите нататък. Връщането към този текст след месец или два, прекарани във всекидневни упражнения, ще ви даде по-различен и интересен поглед върху него.

Посветете известно време на пълното потапяне в изображението, което сте успели да изградите. Ако усещате напрежение в тялото си, докато се концентрирате, спрете и направете така, че това стягане и дискомфорт да се разсеят и се отпуснете.

Ако картината ви въпреки всичко е неясна и безцветна, оставете “идеята” за това, което тя представлява, да зазвучи в душата ви по един “бездумен” начин. Възможно е образът да се вижда прекалено близо или твърде далеч, той може да се движи или извърта. Това се получава така, заради вътрешния ви стремеж да започнете да се освобождавате от образите, които вече сте изградили. Но то не бива да ви притеснява, не се опитвайте да въртите образа насам и натам. Просто продължавайте ден след ден да си го представяте такъв, какъвто ви се появява.

Имагинацията започва да отстъпва на инспирацията

Вътрешното усилие и старание са важните. Те са, които спомагат за развиването на духовните органи. Най-накрая ще успеете да се почувствате едно цяло с този образ. Това може да отнеме доста време. Това е образът, от който после постепенно ще се освободите. Не можете да направите това, преди съвсем съзнателно да сте се научили да го изграждате всеки път, когато пожелаете.

Концентрирайте се все повече върху чувствата, които появата на розите и кръста будят у вас. За по-лесно можете да “наложите” образа на кръста с розите върху собственото си тяло. Кръстът има “глава”, “рамене” и “тяло”. Розите се въртят около областта на сърцето ви, около гръдния ви кош. Така ще постигнете едно вглъбяване в този образ, ще го почувствате много вътрешно и интимно.

На втория етап е важно да се научите на това, как образите да могат да избледнеят, но не и внушенията, които те имат. Идеята за розата и кръста е по-важна от самите картини. Това трябва да се усъвършенства на втория етап. Ние трябва добре да разбираме смисъла на тези образи.

Смисълът на образите и чувствата, които те пораждат, стават по-важни от самите образи. Медитацията се премества постепенно от главата в сърцето. От там ще дойдат импулсите ви за по-нататъшното ви развитие. Затова повече не си представяйте кръст и рози някъде в тъмното пред очите или в главата си, а се концентрирайте върху чувствата, които тези образи са ви научили да предизвиквате в сърцето и в гърдите ви.

Това е инспирацията: Да вдишате самото значение на образа. То да стане част от вашата същност, да пулсира заедно със сърцето ви.

♢ Трети етап. Силите

Символите, образите и чувствата, които сами си изграждаме, са само помощни и временни средства. С напредването ни, както казахме, те постепенно трябва да отпаднат. Затова е важно да се фиксираме върху силите, които пораждат тези образи и чувства, и да се опитаме да ги запомним.

На третия етап трябва да можем да проумеем силите, които карат растението да расте лист по лист нагоре и в същото време да стои на едно място. Също така трябва да изолираме и усещането за силите и настроенията, които привеждат самия образ на човека в движение.

Съпоставката между двете сили сама по себе си представлява интересно изживяване. Това е нещо като разлика между чувството, което поражда у нас растението, и чувството, което човекът буди у нас. Отделете няколко минути, за да осъзнаете в дълбочина това различие. Ако успеете да го запомните, така че по-късно отново да можете да го възпроизведете, значи сте на прав път! Имате сериозен напредък! Вероятно това няма да стане от раз. Опитвайте всеки път да изолирате усещането и да го запомните. Когато веднъж успеете, после вече става по-лесно.

Сега нека изображението да се разтвори и да фокусирате вниманието си върху силите, които са създали тази картина. Тя се проумява именно като излизаща от разликата между чувството към растението и чувството към човека.

Това не е лесно да се проумее, но ако редовно полагате сериозни усилия върху изпълнението на първия и втория етап, най-накрая неизбежно ще изпитате определени моменти на осъзнаване на тези вътрешни сили. Вие ще ги усетите като вътрешни движения, като душевни “помръдвания” или трепети. Те могат да бъдат възприемани като творчески жестове на душата, която с едно “махване” кара да се появи растение, после човек, после черен кръст и накрая розите.

♥ Четвърти етап. Осъзнаване на Висшия Аз

Последният етап се състои угасяване и на това осъзнаване за силите, които предизвикват създаването на изображенията. Точно така, първо трябва да постигнем разбиране за тези сили и после да ги заглушим, да ги разтворим в съзнанието си. Ако не сме постигнали осъзнаването им,  не можем и да се освободим от тях, не можем да продължим нататък.

Тогава трябва да се попитаме “Кой направи всичко това?”. Така ще се доближим до най-вътрешната сърцевина на своето собствено същество. В този случай вече не са важни нито яркостта на цветовете, нито силата на чувствата, които са породени от желанието за пречистване на духа и фините ни сетива, нито осъзнаването на силите, които са способни да пораждат образи. Остава само главният въпрос: “Кой е този, който прави това?”. Ние по този начин мобилизираме сетивото си за възприемане на Аза.

Трябва да се научим да различаваме импулса, който създава образите, а също и чувствата, които се пораждат. Възникването на всеки един образ се придружава от особена душевна тръпка, която трябва да “уловим”, да задържим и постепенно да станем способни да я възпроизвеждаме по свое желание и решение. Това е една голяма стъпка към свободата.

❕ Чувството, когато взимаме решение

Сега се съсредоточете върху чувството, което получавате от способността да взимате самостоятелни решения като човеци. Думата “решение” поражда у вас определено усещане, нали? Когато решаваме нещо, дори и съвсем дребно, у нас се поражда едно особено, ясно различимо чувство. То е нещо като гордост, като самочувствие, че нещата зависят от нас, усещаме отговорността, която носим и че нашето решение непременно ще има последствия.

Това усещане: “Аз взимам решения” е отново разлика между други две: на усещането за свобода минус усещането за отговорност.

Има разлика в чувството, когато взимаме добро решение и когато решаваме да постъпим по лош начин, по начин, който ще донесе върху нас неприятни последствия! Това са два нюанса в чувството, между които се опитваме да правим разлика. Първото ни носи, най-просто казано, радост и вдъхновение, а второто – безпокойство и може би леки угризения. Ние трябва да се насочим към първия нюанс. Да уловим положителното в разликата и да се стремим към него. Да можем да извикаме в душата си този копнеж към свобода, отговорност за положителни действия, водещи към развитие.

❕ Решението да пречистим кръвта си от страстите

Помислете как човекът решава да започне работа върху своите движещи мотиви и страстите си! Опитайте се да свържете тази представа с първия нюанс, който вече успяхме да изолираме:

Ние обичаме да се чувстваме добре, а чувството е приятно, когато взимаме правилни решения, лишени от егоизъм, гняв или злоба. Ние искаме да пречистим технологията си, по която взимаме решения, да я освободим от себичността и субективността, за да можем по-често да изпитваме онова хубаво чувство! А тази работа става като се пречисти самата червена кръв от мотивите и подбудите, които ни слагат по-долу от растението.

Сега нека се насочим към способността да вземаме решения. Тя е наша свобода и наша отговорност. Това е възможността ни да правим корекции върху действителността – на съзнателно или на подсъзнателно ниво.

Задръжте настроението, което думата “решение” предизвиква в душата ви. То възниква в известна степен дори когато правим съвсем малки избори в ежедневието си. Помислете как ние можем да започнем да работим по своите действие и страсти, благодарение на направения от нас свободен избор, да ги трансформираме очистим от разрушителни качества. Мислете за това как природата на кръвта може да се промени, за да се превърне в израз на пречистения живот на душата.

Тези усещания за силите на решението, настроенията които те пораждат и чувството за свободата и отговорността са по-важни от самите образи. Те ще останат след като образите бъдат надживени и отпаднат.

♣ Обобщение на казаното дотук

Щайнер не включва тези два последни етапа във Въведението, но ги споменава в своята Болонска лекция от 8 април 1911 г., където казва следното (Превод от английски – Диана Ботушарова. Цитатите са прекъсвани от опити за тяхното обяснение):

“С помощта на силна концентрация в душевния си живот, духовният изследовател трябва да постигне способността изцяло да елиминира съдържанието на символите от съзнанието си. Това, което той трябва здраво да задържи в съзнанието си, е само процеса, през който е преминал вътрешният му живот, докато е бил погълнат от символите. В един вид реална абстракция съдържанието на символните представи трябва да се изхвърли от съзнанието и в него да остане само формата на изживяването във връзка със символите.”

Разяснение: Ярките символи, които сме се научили да пораждаме в съзнанието и представите си, могат да бъдат изличени, посредством задълбочена концентрация. На тяхно място остава само тяхната “форма”. На втория етап от медитацията ние сме развили способността да изолираме картинната представа от чувствата, които тя буди у нас. Постепенно се насочваме към възприемането на силите, даващи ни възможност да чувстваме или “виждаме” във връзка с този образ.

“По този начин се елиминира нереалният символичен характер при формирането на душевни образи – което има значение само за преходната фаза на душевното развитие – а съзнанието използва за обект на медитацията си вътрешното тъкане на душевното съдържание.”

Разяснение: Процесът на “тъкане” може да се осъзнае, ако насочим вниманието си към силите, пораждащи образите. Коя е силата, помагаща на човека да се стреми към пречистване от страстите? Откъде той намира импулс за развитието си? Какво го кара да иска да става по-зрящ за духовното, по-способен в полето на волята си и с по-голям творчески размах? Това е предметът на третия етап от медитацията.

“Ако искаме да опишем такъв процес, можем да го сравним с истинското душевно изживяване както една бледа сянка се отнася към обекта, който хвърля сянката. Това, което изглежда просто в описанието, придобива важен ефект от вложената психическа енергия.”

Разяснение: В случая ние се стремим да проумеем кой е този обект, хвърлящ “цветната сянка” с розата и кръста! Тяхната поява в живота ни не е случайна и не е в резултат на това, че някой ни е казал да си ги представим. В един момент в третия етап ние започваме да проумяваме причината за съществуването на този праобраз и за това той да започне преобразяващото си действие в нас.

“Тъкането в съдържанието на душата, постигнато по този начин, може да се нарече истинско съзерцание на себе си. Така вътрешното същество на човека се научава да познава себе си не само размишлявайки за себе си като носител на сетивни впечатления, който ги обработва мисловно; напротив, то се научава да познава себе си такова, каквото е, без връзка с някакво съдържание, идващо от сетивата; то се изживява в себе си като свръхсетивна реалност.”

Разяснение: Четвъртият етап на медитацията върху розите и кръста включва осъзнаването на висшия ни Аз. На водещата личност, която преминава от живот в живот, която ни дава посока на развитието и ни помага да се справяме в трудните ситуации, за да можем да продължим нататък. Това е дълбоката трансформираща сила, определяща периодите в биографията ни, съществените промени, през които минаваме и посоката на развитието ни. Тя е онази, която ни позволява да ускорим развитието си, когато сме готови за това.

“Това изживяване не прилича на изживяването на аза, когато при обикновеното самонаблюдение вниманието се оттегля от предметите на познание в обкръжението и размишлява върху познаващото себе. В този случай съдържанието на съзнанието се свива все повече до точката на “аза”. Реалното съзерцаване на себето от духовния изследовател съвсем не е това. При него, душевното съдържание непрекъснато се обогатява в хода на упражненията. Това се състои от един живот в закономерни взаимовръзки; а себето не чувства, както в случая със законите на природата, които са откъснати от явленията на външния свят, че е извън мрежата от закони; напротив, то осъзнава себе си вътре в тази мрежа; то изживява себе си като едно цяло с тези закони.”

Разяснение: Това е крайният резултат от медитацията върху кръста с розите. Ние се научаваме да правим разлика между наблюдението на обикновеното, всекидневно, нисше Аз и висшето. Този край е начало на едно безкрайно развитие и осъзнаване, на усилване на духовните сетива, при което се сдобиваме с ново съдържание на душевния си свят, нова “мрежа от закони” по които ще се движим от тук нататък.

Заключителни мисли и библиография

Работата с тази медитация трябва да бъде придружавана от останалите духовни упражнения с цел уравновесяването на вашите езотерични способности, също както и защитните упражнения от “Въведение в Тайната наука”, работа с биографията, развитие на 12-те добродетели на душата и изкуствата.

В собствената ни работа трябва да взимаме предвид подробностите, описани и в цитираните по-долу книги^[3]В книгата си “Макрокосмос и микрокосмос”, лекция осма, също както и във “Въведението”, той дава … Continue reading, а в настоящата статия извадихме само есенцията, постъпковото ръководство, за добиване на елементарна първоначална представа за самата техника на медитацията, предложена като за начинаещи.

Тези книги са задължителни за хората, които искат да изучат темата в дълбочина, дори и да не владеят достатъчно добре английския. Всяко едно преглеждане на тези текстове, а още повече – опитите да се вникне в съдържанието им, обогатява и дава огромни сили за развитието на новите органи при възприемането на висшите светове^[4]Всички по-важни цитати на Рудолф Щайнер по темата са събрани в книгата “Медитация върху кръста с розите: … Continue reading.

Георги Календеров

Медитация: 15+ урока за начинаещи. Бързо научаване на техниките!