Луиза Симоне отказа милиони $ заради BG гражданство

До родопското село Босилково се стига по два пътя и двата почти несъществуващи.

Разликата е, че ако се тръгне през Баните, поне няма риск за живота, докато, ако се избере планинската пътека от Белица, която през половината година е покрита със сняг, вероятността да се сгромолясате с колата в пропастта е по-голяма от тази да не го сторите.

АВТОБУС ЕСТЕСТВЕНО НЯМА.

Точно тук като отшелник е избрала да живее вече двайсет и една година 80-годишната Луиза Симоне, дъщеря на големия френски индустриалец Жорж Симоне, притежавал текстилна фабрика в Кюстендил и още фабрики във Франция, напуснал България през 1947 г., след национализацията.

Г-жа Симоне е възпитаничка на католическия колеж в София,

работила е в националното радио, а също така като счетоводителка, пенсионирала се е в киностудия „Бояна“, секция „Озвучаване“.

„Многократно съм била във Франция, имам двама братя там от предишния брак на баща ми.

Предлагаха ми да приема френско поданство, за да взема наследството, което ми се полага“, спомня си г-жа Симоне.

По принцип след като е дъщеря на французин, тя автоматично получава и поданство, но не приела, тъй като според тогавашната ни конституция е трябвало да се откаже от българското.

„В началото, когато отидох там, бях очарована от възпитанието на французите. На практика там е невъзможно да срещнеш невъзпитан човек. Много случаи си спомням, например чаках веднъж на кръстовище на червен светофар. Бях с две тежки чанти и много се учудих, когато един от шофьорите спря и ми махна да мина, въпреки че бе на зелено.

Аналогичен случай – в България на „Света Неделя“ съм с племенницата си, която беше бебе.

Беше заспала в количката и я бях покрила с кърпа, тъй като слънцето се бе засилило.

Регулировчикът спря движението и ми махна да мина. Тогава вратата на първата кола се отвори и оттам ме изпсуваха.

Тези неща може би биха натежали тогава, когато трябваше да избирам, но във Франция скоро усетих, че тази толерантност на французите, от която се възхищавах, всъщност не е толерантност, а индиферентност.

И някак си

ЗАПОЧНАХ ДА ПРЕДПОЧИТАМ БЪЛГАРСКАТА ГРУБОСТ

пред тяхното безразличие. Освен това са един твърде меркантилен народ и тази меркантилност се засили с управлението на Франсоа Митеран, когото считам за най-големия демагог на века.“

Друго, от което силно се възмущава отшелничката, е лицемерието в католическата църква.

„Аз самата съм католичка и затова изпратих до Ватикана писмо с предложения кои неща да се изкоренят. Тогава съм била млада и съм се заблуждавала, че мога да променя нещо. Винаги съм била бунтарка“, заключава г-жа Симоне и си спомня как е посетила с високопоставен католически свещеник гроба на Едит Пиаф в Париж. „Бях шокирана, когато той ми каза, че е била погребана без литургия. Когато го попитах защо, той отговори: „Защото е била омъжена за източноправославен.“ Аз го попитах: „Отче, според вас Бог католик ли е, източноправославен, или протестант?“

Той замълча, но няколко дни по-късно ми изпрати покана и години след като е починала, присъствах на заупокойната молитва на Едит Пиаф.“

На въпроса, защо се е заселила именно тук, Луиза Симоне отговаря, че предпочита да е далеч от хората, вместо да й гледат мизерията в София.

„Сега пак е по-добре, но преди две години и тук пенсията не ми стигаше за нищо с кучето ми Джери се хранехме с хляб и мас.

Още докато съпругът ми беше жив, имахме идея да се заселим на село, тъй като пенсиите ни бяха малки аз имам туберкулоза и трябваше да се пенсионирам по болест.

Съпругът ми Георги Чайковски беше художник, създател е на първата художествена галерия в Пловдив. Но той изненадващо почина, няколко години живях сама на тавана ни в София, докато се реша.

ДВЕ ГОДИНИ ОБИКАЛЯХ

– първо отидох в Стара планина, към Бургаско. Казаха ми: „Не вземайте къща тук, тук са лоши хората гагаузи, по-добре идете в Родопите.“

Първо обикалях Източните Родопи, Кърджалийско. Не помня колко нощи съм спала по гари и автогари. Навсякъде носих и кафеза с канарчето си.

Накрая стигнах и тук, къщата ми хареса от пръв поглед главно заради това, че наоколо няма обори. Исках да е в малко село, винаги съм обичала самотата.“

Луиза Симоне е на мнение, че въпреки прекараните тук години, местните не са я приели като своя.

„Тук си оставам чужденка друговерка“, твърди тя.

„В началото на два пъти ми обираха къщата, мисля, че и някакви обиски са правили, защото бяха разровили писмата ми. Добре че поне те не бяха откраднати имам няколко от проф. Александър Балабанов, които много ценя.

От уважение към религията на хората дори не пера в петък, но пак си оставам чужда.

Онзи ден едно момче ми помогна с дървата и ми вика: „Тебе много те мразят, защото си гледаш кучето вкъщи.“ Главният проблем според мен е невежеството. Иначе има много интелигентни деца, но остават тук, цял живот на магарето…

Гледам ги младите хора вече са се впиянчили. Единственото, което могат да направят, е да отидат в магазина да играят карти и да пият. Жал ми е за тях, защото са работни хора, с много труд си изкарват хляба, но ги използват. Така е било винаги.“

Луиза Симоне е оптимист за бъдещето, ако се създадат европейски щати по подобие на американските.

„Каквото и да говорим, най-истинската демокрация засега е в САЩ.

Колкото до това, кой да е начело на тези щати, в никакъв случай не французите. Те още живеят във времето на Наполеон и не могат да преглътнат, че Франция не е световна сила.

Германците ме плашат загубили са две световни войни през този век.

В Италия не знаеш кой е мафиот и кой не е…

Може би единствено остават северните народи.

И руснаците, но след като се отърват от престъпниците, които ги управляват.

Ако това не стане, какво пък има достатъчно ядрени бомби. Сигурна съм, че прототипът, който ще насели тази Земя след нас е вече създаден.“

Автор: Дилян ВЪЛЕВ

Включете се в нашата група във Фейсбук:
Луиза Симоне отказа милиони $ заради BG гражданство
5 (100%) 1 vote

Enjoyed this post? Share it!

 

Един коментар по “Луиза Симоне отказа милиони $ заради BG гражданство

  1. Дали г-жа Симоне е все още жива?
    Много се надявам да е така. Правя разработка за къщата на баща ѝ Жорж Симоне в Кюстендил, и попаднах на Вашата статия.
    Направи ми впечатление на наистина достойна дама!

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *