Лошият дъх в устата (халитоза) е проблем, за който се разпространяват много митове. Ето петте най-чести:
Мит 1: Неприятният дъх в устата е резултат от проблеми със стомаха.
В действителност процентът на хората, които страдат от халитоза по тази причина, е нищожен.
За лошата миризма в устната кухина са виновни населяващите я бактерии, които при своята жизнена дейност отделят серни вещества. Когато количеството им е в норма, измиването на зъбите сутрин тутакси освежава дъха. Но поради ред причини нещата могат да излязат извън контрол, лошата миризма да стане постоянна и тогава вече се говори за халитоза.
Мит 2: Човек лесно усеща, че дъхът в устата му е неприятен.
Смята се, че това може да се установи, като се постави длан пред устата и носа и се дъхне в нея. За съжаление не е така, защото ние свикваме със своята миризма. А и в много случаи неприятният дъх се появява едва когато човек заговори. Най-сигурният начин да разберете за лошия дъх, е ваш близък да ви предупреди.
След което стоматологът ще прецени какъв точно е проблемът. Съществува специален прибор – халиметър, чрез който се измерва съставът на серните съединения в издишания въздух.
Мит 3: Добрата устна хигиена – редовно измиване на зъбите с четка и паста, винаги решава проблема с халитозата.
Уви, повечето хора неправилно чистят зъбите си, отделяйки за това само 30-45 сек. – срещу нужните 3 мин. Съвсем малко са тези, които изчеткват старателно и езика, върху който има най-много от бактериите, отделящи неприятната миризма.
Освен това халитозата всъщност се дължи на някакво заболяване – стоматологично, бъбречно и др., така че най-напред то трябва да бъде излекувано.
Мит 4: Дезодориращите води за уста са ефикасно средство за борба с лошия дъх.
По-голямата част от тях обаче потискат неприятната миризма в устната кухина за 1 -2 часа. А някои могат и да влошат състоянието – съдържат висок процент спирт, който изсушава устата, а бактериите, произвеждащи серни вещества, се чувстват добре в суха среда.
Мит 5: За да не мирише лошо устата ни, трябва внимателно да подбираме храната си.
Това е вярно отчасти и се отнася до храни, като чесъна, лука, зелето, миризливите сирена. Но хроничната халитоза не е следствие от изядената храна, а от стоматологични и други проблеми.