Чудеса.net
Морето е вечно. Вечна поредица от вълни, биещи по брега. И легендите са вечни, сковаващи в хладен ужас сърцето на моряка. Една от най-древните и тайнствени, е за Летящия Холандец. Какво знаем за нея?
Съдбоносна грешка
Сюжетът за кораба – призрак, се появява твърде отдавна, доста дълго, преди да се появи Холандия. Но древните предания са склонни да се видоизменят и да обрасват с детайли, както корпусът на кораба, с раковини.
В съвременния вид легендата се оформя през шестнадесети век. Холандия тогава е една от най-могъщите морски държави. Холандските моряци браздят океаните, отивай все по-далеч от родните брегове. Те се връщат от далечни походи, докарвайки не само стока от далечни и диви страни, но и удивителни истории. Именно през тези времена се ражда легендата за Летящия Холандец.
Съдържание:
Морето крие много опасности – свирепи ветрове, опасни рифове, коварни мъгли. Но няма нищо по-ужасно от това да видиш
кораб с мъртъв екипаж на борда
Кораба – призрак пори моретата от тогава, когато капитан Ван дер Декен в страшен щорм решава да заобиколи нос Добра Надежда. Екипажът се съпротивлява, но загубилия разсъдъка си капитан убива щурмана, след това всички останали и застава зад руля. Когато гибелта изглежда неминуема, става чудо: щормът престава, облаците се разсейват и на палубата пред Ван дер Декен изниква призрачна фигура.
– Ти си смел и упорит човек – проговаря странния гост – ти хвърли предизвикателство към сили, които са ти неподвластни.
– Върви по дяволите! – изкрещява обезумелия капитан и стреля по привидението. Куршумът минава през него. – Не ми трябва помощта ти, махай се! – освирепява холандеца. – Аз сам мога да покоря морето!
– Ще се махна завинаги, но ти ще браздиш океана до края на века.
Призракът изчезва и от тогава по моретата странства кораб, с обезумял капитан на мостика и екипаж от мъртъвци.
Вековна заблуда
Стотици моряци, които виждат кораба – призрак на хоризонта, се стремят да не се мяркат на пътя му. Мъка постигала тези, които се опитват да се сближат с него: ужасна смърт застига смелчаците. Но толкова ли е била страшна срещата с Летящия Холандец и за кого носи смърт? Ако си спомним фактите, загубени в дълбините на хилядолетията, тази история може да се представи в малко по-друга светлина.
«На четиридесетия ден свършиха небесните порои и се очисти небесната твърд. И излезе Ной и видя изтощени облаци и мъгла над водата.
И не видя брегове, наоколо бе само вода. И се обърна Ной към Бог – къде да намерим бряг да пристанем? Но небето мълчеше. И гледаше Ной през пустинната вода и мъглата над пустинята. И видя Ной как плуват по водата мъртви дървета, на които имаше хора. Хората бяха мъртви. И видя Ной, как
един от мъртъвците се надигна и каза:
Защо спаси своите, а нас остави да умрем? И отговори Ной: Защото сте от царството на греха. Но неживия човек каза: А ти сам безгрешен ли си? Отговори Ной, като си вярваше: Господ избра мен, заради моята праведност и моите потомци. Заплака неживият човек и каза: Ако си без грехове, нека сам Бог го каже пак. Но мълчеше небето. И Ной се усъмни. И с грях плува ковчега ноев, сред хора и твари земни. И ковчегът беше, ковчег на греха”.
Това първо упоменаване за кораб – призрак, е направено толкова отдавна, че за него никой, освен малко хора си спомнят. Струва си да разкажем още няколко древни истории, така или иначе, свързани с легендата за Летящия Холандец.
«…Утринното слънце кара Одисей да си отвори очите. Земя! Двадесет години
корабът на Одисей не може да пристане до бреговете на Итака
Колко са те, скиталците, търсещи родните брегове и не само бреговете, но просто края на пътя».
33 година… Агасфер, жител на Йерусалим не позволи на Христос, когото водят да изтърпи наказанието, да се поспре до неговия дом. „Върви, върви” – с гримаса на презрения казва на Спасителя.
«Върви и ти, върви до времето, докато не се върна” – печално отговоря Синът на Бога. От тогава най-известния скиталец не намира пристанища. Интересно къде е той сега?
15 март, 59-та година. В малкия живописен град Байя, при сина си, император Нерон, плава майка му, вдовицата императрица Агрипина. За събитията тази вечер разказва Сенека. „… Уморен от пътя, пристигнах в това ъгълче на спокойствие в Кумския залив.
Узнавайки, че любимия ми ученик е в термите на храма на Венера, побързах да отида при него. Намерих го да стои под арката на горната галерия. От тук се виждаше пристанището и леката яхта, неговия подарък на майка му. Като че ли Нерон целият се бе превърнал в зрение. Разбрах, че сега за неговия взор нямаше разстояние. Той е там на яхтата, той чака кога ще свърши правосъдието и боговете ще накажат
Агрипа, това кълбо от пороци и злини.
Но и аз го виждах, Нерон чувстваше, че нещо не върви както трябва. Когато загърмяха удари на копита по каменна настилка и се чуха стъпки в долната галерия на храма, Нерон каза:
– Говори, Афраний! – без да се обръща поиска императора.
– Тя е жива, – само можа тежко дишайки да изговори Афраний.
– Нека Аникет да довърши започнатото до край, – тежко произнесе Нерон.
Аникет – моряк и воин, който построи яхтата с отварящи се бортове, подобно на Ноевия ковчег, сега сбърка. Предстоеше му да довърши замисленото от великия Нерон. През тази нощ яхтата заплува на рейд. И през тази нощ лъвовете, затворени в подземните галерии на амфитеатъра, разкъсаха моряците, които не изпълниха заповедта на императора.
„…На утрото Нерон се отправи към храма на Еко, скрит в зелен крайбрежен хълм. На прага той остави свитата си и влезе под прохладните сводове заедно с мен. И изведнъж чу скърцане на мачти, възбудени неразбираеми гласове на моряците. Буквално омагьосан призрачен звук летеше по храма, превръщайки се в безумен хор. В ужас Нерон избяга навън.
– Кажи ми учителю, – обърна се императора към мен, – какво беше това?
– Екипажът търси своя капитан – трябва да му помогнем.
Разбрах, че последния жив свидетел трябва да изчезне. Към вечерта старателните гвардейци на Афраний и Аникет, бяха там, при екипажа на яхтата. Никой от живите не посмя повече да безпокои Нерон. През тази нощ жителите на Байя видяха в морето странен кораб, който плуваше с всички разпънати платна при пълен щил. Моряците от триерата, тази, която докара в залива преди няколко дни Агрипина, се клеха, че са видели зад руля капитан в окървавен плач.
Те познали в него Аникет. И още жителите на Байя говорели, че екипажът бил само от мъртъвци”
Кошмарът продължава
Постепенно «срещите» с кораби – призраци стават все по прозаични. Връща се от поход поредния търговец и около масата разказва на приятели преживелици. Но има и други свидетели…
В 1913 година спасителен екипаж от английския кораб „Джонсън” се качва на борда на клипера „Марлборо”, дрейфал 23 години по морето. Целия съд е покрит със зеленикава плесен. На мостика лежи скелет, като че ли все още иска да достигне щурвала.
На борда намират двадесет изтлели тела. Какво се е случило с екипажа на клипера? Намерения бордов журнал не може да изясни ситуацията: страниците са слепени, буквите – размазани. И само накрая може да се прочете неравен запис „Призрак в морето…”.
Подобни истории не са малко, и навсякъде едно и също: страхът убива хората. С какво ги е наплашило морето?
Новите времена пораждат нови легенди. Ето вече и океаните и небесата са покорени от човека. И ужасът като Летящия Холандец, се е пренася в небето.
1939 година. Военно – транспортен самолет излита от Сан – Диего. Внезапно диспечерите приемат сигнал SOS от борда на транспортния самолет. Втория пилот успява да съобщи, че е ранен и връзката прекъсва. Но самолета се приземява без произшествия и … застива на пистата за кацане. Екипажът не излиза от кабината на самолета. Спасителната група е в недоумение:
всички хора в самолета са мъртви
Лицата на пасажерите са изкривени от гримаси на страха. Подът на кабината е осеян от изстреляни гилзи – буквално екипажът се е опитал да убие нещо, появило се в салона. Резултатите от разследването са засекретени, никой така и не е узнава какво е станало.
През август 2005 година, светът е потресен от катастрофата на кипърския Боинг 737 със сто и петнадесет пасажери и шест членен екипаж по маршрута Ларнака – Атина – Прага. Веднага щом самолета влиза във въздушното пространство на Гърция, връзката с екипажа прекъсва. В небето се вдигат изтребители на гръцките ВВС да съпроводят самолета. Това е обичайна процедура в такива случаи. Гръцките F16 се приближават до самолета. Пилотите виждат се, че
двамата пилоти са мъртви
В кабината се намират още двама човека, вероятно някой от пасажерите. Те лежат на пода, без признаци на живот. Четиридесет минути изтребителите съпровождат безмълвния Боинг, докато той не пада на земята близо до Атина, врязвайки се в планината. Взривът е разпръснал отломките на самолета по склона на планината. Експертизата показва, че хората са умрели по време на полета.
Веднага е съставена версия – разхерметизация на кабината. Но данните от черните кутии показват, че не е зарегистрирана разхерметизация и кислородните маски не са сработили, и този факт отпада от официалния доклад на комисията. Освен това е намерен човек – 33 годишния Сотирис Вутас, който водел разговор по клетъчния си телефон с един от пасажерите.
Но този факт е обявен за мистификация. И още един необясним детайл. След известно време експертите изясняват, че няколко пасажери са загинали по време на взрива на самолета. В момента на катастрофата те са в безсъзнание, но не поради кислороден глад. Човек изпада в безсъзнание, когато психиката му не издържа нещо страшно.
Въпреки съдбата
Що за кошмар преследва моряците, пилотите, всички отхвърлени от света странници? Мистичен призрак, търсещ пристан? Зъл странстващ дух? Или страх, който в критичните моменти доминира и потиска волята на човек?
Колкото повече се зачиташ в древните ръкописи, слушаш легенди, толкова по-ясно разбираш, че историята за Летящия Холандец е основана на две (като минимум) древни предания. Едната от тях е притчата за вечния странник, проклет да скита по света в търсене на пристан.
Втората е демона на смъртта, витаещ над света. Може би това е черна щафета, преследваща човешки род? И вечния странник, избирайки жертвата, й предава своето бреме? Или той събира войска и бразди океаните – и земните и небесните. И не намирайки пристанище, си отмъщава за това на хората?
Но да си спомним за Одисей. Той също е избран от боговете за вечен скиталец. Но не се предава и побеждава съдбата. Защото в Итака го чака Пенелопа. И винаги, ако пътник го чакат вкъщи, той ще се върне. И няма да стане летящ ужас.
Вижте и ТОВА: Истинската история на Тереза Фидалго.
Първоначално публикувано на:14.07.2007 @ 14:47
