Нов фрагмент от легендарния Епос за Гилгамеш е открит в Ирак

Иракски учен е открил нов фрагмент от легендарния Епос за Гилгамеш по време на нелегални разкопки в Ирак и продаден на Сюлеймановия музей

Този нов фрагмент от легендарния Епос за Гилгамеш е бил намерен още през 2011 г. от иракския учен асириолог Фарук Ал-Рави, който го е разшифровал заедно с британския изследовател Андрю Джордж. Едва наскоро се е установило значението и важността на написаното в находката. Тя представлява глинена табличка с неизвестен текст, която е открита при нелегални археологически разкопки и продадена на Сюлеймановия музей в Ирак, пише megavselena.bg, позовавайки се на Смитсъновия институт.

Открит е един нов фрагмент от легендарния Епос за Гилгамеш.

Легендарният Епос за Гилгамеш, от XVIII в. пр. Хр., се явява един от най-популярните паметници на шумерите и е сглобяван от фрагменти. Той представлява сказания за историята на царя на древния град Урук, който пътешествал и търсил някакво цвете, даряващо безсмъртие. Първоначално епосът е бил предаван в устен вид, а по-късно е бил записан на клинописно писмо на акадски език – древен мъртъв език близък до днешния иврит. В откритите няколко писмени варианта на епоса има отделни фрагменти, но не е записан целия.

Статуя на Гилгамеш пред университета в Сидни. Samantha/Flickr/Creative Commons

В текста от новия фрагмент е записано пътешествието на легендарния цар Гилгамеш и приятеля му Ендику в кедрова гора и победата над чудовището Хумбаба. В него има много интересни подробности, неизвестни досега. Приятелят на царя Ендику е познавал Хумбаба и са били приятели в детството с него. Хумбаба бил човекоядец, пазител на гората и слуга на бог Енлил. Той имал 7 синове, които също били убити от Гилгамеш и Ендику, за да няма свидетели. Описана е и природата – невероятна и красива кедрова гора. От дърветата капела благоухаеща смола като дъжд, а гората била изпълнена с врявата на птици, маймуни и насекоми, които писателят сравнява с дивна музика, галеща слуха на Хумбаба всяка минута.

Гилгамеш и Енкиду изобразени върху цилиндър около 3,5 см дълъг от Ур, 3-то хилядолетие пр. Хр.

Както е известно митовете и легендите е възможно да се базират на истински истории случили се с някоя известна личност и като допълнение украсена с нереални, несъществуващи и мистични случки и същества, които им предават някакъв вид, будещ любопитство и възхищение. Така например в много легенди се говори за магии и вълшебства и едва ли не за източник на безсмъртие както в случая с Гилгамеш, който е търсил тайнственото цвете даряващо тази човешка мечта.

Месопотамският Епос за Гилгамеш е една от най-старите човешки истории. Рецитиран в продължение на векове, той е почти изгубен до появата на Християнството. Съвременните поколения научиха за Гилгамеш само след откритите първи клиновидни фрагменти от историята му през 1853 г. в древна Ниневия, от интересната библиотека на последния голям асирийски цар Ашурбанипал, който е царувал в 7-ми век пр. Хр.. Изминали са почти двадесет години обаче, преди глинените таблетки да бъдат разчетени от Джордж Смит в известния Британски музей. Той обявил пред новообразуваното дружество на Библейската археология, през 1872 г., че е „открил сред асирийските таблетки… писание за потопа“ в другите епизоди на Епоса. Това пробудило сериозен интерес и не след дълго, още фрагменти от легендарния Епос за Гилгамеш са били открити, както в Ниневия така и в другите древни градове.

Иракски учен е открил нов фрагмент от легендарния Епос за Гилгамеш по време на нелегални разкопки в Ирак.

В шумерските древни писания е записана тяхната митология. В началото е имало бог Ан (вавилонския Ану), първородният на първобитното море, т.е., на „водите“ на Космоса (Space). Той е праотец на боговете и владетел на небето над небесата. Подобен на това в гръцката митология е Уран. От Ан се е родил Енлил. Енлил е родил Луната, Нана (вавилонската Син ”Sin”), и Нана от своя страна е родила две от най-важните божества в Епоса на Гилгамеш: Уту (Шамаш), Слънцето, всезнаещият бог на правосъдието, и Инана (Ищар – Венера, наричана още в някои народи и Диана), кралицата на небето, богинята на любовта, плодородието и кавгите.

Голям интерес представляват във всички древни митологии и легенди сведенията за библейския потоп, както писахме по-горе, че това възбудило голям интерес към Епоса на Гилгамеш през 19-ти век. В него е писано, че техният Бог се е разгневил на хората и направил ужасен потоп, за да ги накаже. Подобно нещо пише в древните писания на Китай и на много други народи. Интересното е, че в китайските йероглифи има един, който означава думата потоп. Във всички народи от древността се е запазил споменът чрез устни предания от поколения на поколения за това велико историческо събитие, макар и с някакви възможни различия помежду им.

Гилгамеш, 8 век пр. Хр., изображение върху камък в двореца на цар Саргон.

Писанията за библейския потоп несъмнено се потвърждават от легендите на древните народи, а самите исторически събития от изхода от Египет например и други, и от археологията. Открити са различни останки на дъното на Червено море, представляващи вкаменени бойни колесници и оръжия на древните египтяни, които са преследвали евреите. Според библейския доклад те са загинали в морето, което се е затворило над тях. Други артефакти говорят също за достоверността на Библията като Кумранските ръкописи намерени близо до Мъртво море и други писмени сведения от не библейски източници. За такива неща обаче много учени си затварят очите, включително и еврейските археолози. Те предпочитат да си останат атеисти.

Освен писанията за библейския потоп в Епоса на Гилгамеш, интерес буди и това, че той е търсил някакво тайнствено цвете, което дарява безсмъртие. Това също идва от знанията на древните хора за сътворението и за потопа, макар и малко или много променени. Още след потопа, новите поколения са се отделили от Бог, и са искали да си създадат свой свят без Той да ги ръководи. Така се е породила идеята за построяването на Вавилонската кула. Това не им помага в никакъв случай да постигнат изгубеният свят от преди потопа. Тогава са имали големи знания, за които ние не знаем много или дори нищо.

За Гилгамеш се казва в Епоса, че е бил: ”….този, който е видял Бездната. Надминавайки всички царе, той е търсил живота. Той е мъдър и знае всичко; Гилгамеш, който е видял тайни неща, отвори скритото място и извършил обратно съобщение от времето преди Потопа.” Тука прави впечатление, че е извършил обратно съобщение от времето преди Потопа и за това, че е търсил живота. Това може да означава, че е търсил изгубената възможност за безсмъртие отредено на Адам и Ева, но загубена за човечеството.

Единственото нещо, което можем да направим, за да си възвърнем този дар от Бога е вярата в Исус като Божи син и спасител на човешкия род от греха и от смъртта. В Библията се казва, че само чрез Него всеки може да получи този Божи дар – вечният живот в деня на Неговото Второ пришествие, когато ще бъде първото възкресение. В древните митове и легенди често се говори по друг начин за живот след смъртта и безсмъртието, което е по-различно от писаното в Библията.

Това е една измама и ето, че тези разминавания в библейската теология и в езическите учения са в пълна противоположност. Нищо чудно, големият измамник е поработил и тук. Както на Ева се опита да внуши съмнение в думите и предупрежденията на Бог и да я излъже, че няма да умрат, след като нарушат заповедта му. Така и в езическите религии се прокарва не библейското учение за безсмъртие на душата или нещо по различно от истината записана в Библията. По този начин хората биват измамени от великия измамник, с което губят своя дар от Бога – вечният живот.

Другият начин, по който можем да загубим обещания ни вечен живот при първото възкресение е чрез липса на интерес и загуба на време по различни причини. Динамичният съвременен начин на живот и затрупването ни с всякаква информация от всякакъв вид и източник чрез техниката особено, отвлича нашето внимание от интереса към Библията и Бог, изследването на библейските учения и вземането на важното за всеки човек решение за вярата.

И докато ние живеем през последните 25 години във време на свобода на вярата и на словото, даваме ли си сметка колко хора починаха, без да са повярвали в Бога и вижте колко са се разширили гробищата, а ние продължаваме да сме пасивни и да не правим нищо по този най-важен за всеки човек въпрос за приемане на вярата в Бога по начина описан в Библията, а не по църковните канони и обичаи. В тях има много добавени неща от езичеството и те не ни водят към истинското поклонение пред Бога и вечния живот, а това включва и 10-те Божи заповеди.