Ако има нещо, с което човек може да се гордее, това е историята на неговия народ.

И въпреки че днес самочувствието на  българина е сломено от несгодите и от нищетата, той пак има с какво да се гордее. Стига да си го позволи.

Премного са поводите ни за гордост.

Но най-много можем да се гордеем с богатата ни култура, истинската незабрава към вечните, непреходни ценности.

Една нейна и характерна проява е запазеният до днес български празник Коледа.

Много наши изследователи, като Шегор Расате, Емил Живков, Светлозар Рулински, Явор Тодоров, Светлозар Попов и др. от доста години повдигат въпроса за истинското „потекло” на Дядо Коледа, но въпреки това той продължава да се свързва с по-новите клишета за него.

Въпреки това, обаче, с нищо не могат да се изтрият духовните връзки на българите с първата земна цивилизация, както и с истинската Коледа.

По думите на Светлозар Попов, автор на книгата „Българският Коледа във Веда Словена”, този нaй-тaчeн и митичeн гeрoй, шумнo чeствaн пo цeлия свят, зa всeoбщo учудвaнe сe oкaзвa нaпълнo нeпoзнaт и пoгрeшнo срaвнявaн с oбрaзитe нa Cвeти Hикoлaй и Исус Xристoс.

Изучаването на природата и същността на Дядо Коледа ни отвеждат далеч назад в миналото на мегалитната култура.

Haй-впeчaтлявaщoтo e, чe нaкъдeтo и дa сe oбърнeм, зaглeдaни в щeдрия и дoбрoдушeн Дядo Кoлeдa, нaврeд ниe пoпaдaмe нa слeди oт бългaрския eтнoним и нa нeизвeстни стрaници oт бългaрскaтa културa.

А тези следи, запазени за него, най-вече са предадени като устна традиция до ден днешен в нашия фолклор. Това се потвърждава и от пeснитe във „Вeдa Слoвeнa“.

Георги Раковски, един от първите изследователи на българското езичество, също търси тези следи в народното ни творчество.

нумерология

И се оказва, че образът на Господ в българския фолклор няма нищо общо с християнското му възприемане.

Нарича се Вишен или Дядо Господ. Представя се като строител на църква от човешки души, което го прави господар на живота и смъртта.

Във фолклора се изобразява по два начина – антропоморфно/ яздещ кон или сур елен, разделящ света между светците след сътворението/ и фитоморфно, като дърво, което е символ на оста между световете, както и на голямото семейство.

Българският Господ не олицетворява небето само по себе си, а е символ на творческите сили, привеждащи хаоса в ред.

Димитър Маринов казва, че в българския фолклор няма следи от почитане на небето.

Господ е по-скоро мъжът в едно семейство, а земята – майката, съпругата в това семейство. Те са стопаните на една къща. Съществува вярване, че в далечни времена Господ е ходел и живял на земята, но впоследствие се оттегля на небето.

Родословието на българите започва много назад във времето, в историята на нашия пранарод – кимерите.

Приема се, че кимерите произхождат от ГОМЕР, един от синовете на Яфет , син на Ной – прародителят на човечеството, преживял Всемерния потоп според Библията. Кимерите са наречени още Гимери в Летописа на Раковски.

Изглежда в това родословие има известна достоверност, тъй-като един от синовете на Гомер се казва Тогарм – едно име, близко до това на Върховния Бог на древните българи – Тангра.

В езика на ирландците, с които имаме общо културно наследство, Тогарма означава “клетва пред Бога”.

А пък, според Безименния латински хронограф, легендарният български прародител е Зиези. Това име направо ни отвежда към Зиусудра – шумерският прародител , преживял Потопа, първообраз на библейския Ной.

Всички народи, не само българският, са съхранявали историята си чрез митове.

Като са  се умножавали, разделяли, разселвали по света, те издигали в култ новите си легендарни царе, но и не преставали да тачат и по старите си праотци. И така, в търсене на най-далечните си корени, достигали до обобщителния образ на Всеобщия Баща – Праотецът на всички народи от тяхната раса. Всеобщият Баща бил не само родоначалник, той е завещавал  и необходимите знания за оцеляването на народа му.  Така се издигал в ранг на Бог.

Присъства дълбоко в нашата генетическа памет, прониква в нашето съзнание като архетип , който направлява родовата автентичност.  В религията на древните германи тази архетипна представа за Праотеца е изкристализирала в култа към Один (Вотан) – Всеобщият Баща, Небесният закрилник на арийците.

Чрез митологичното пресъздаване на действителността нашите праотци са имали могъщо духовно средство за въздействие.

Митът за тях е бил една историческа необходимост, разпалваща въображението на народа за съзидание и героизъм. А това е било особено нужно на българите, тъй като те са били принуждавани често да напуснат земите си, но всеки път по Божий промисъл се е явявал решителният предводител , който ги е извеждал към нови земи и нов живот, продължавайки Българското царство за вечни времена. Затова нашите предци са го възвеличавали, за да повярват отново в себе си и да започват живота си отначало.

Шегор Расате обяснява как се е зародил мита за Праотеца, Първопричината за Рода , началото на родословното дърво.

По законите на генетиката делът на неговата кръв намалява във всяко следващо поколение, но споменът за живота му – не. Напротив , той придобива сакрално измерение, защото Праотецът е най-добрият, най-достойният и най-великият в целия род. А тази земна йерархия повтаря небесната.

Затова Петър Дънов казва, че небесните богове също са персонификации на един и същ Творец.

Защото всяко нещо, което носи живот и светлина в себе си, иде от Бога.

Затова „Кришна или Христос – един и същ е Той, Който се проявява във всички народи – Йехова”.

Затова и нашият Колад е наричан Кришна от кришнаитите, дошли по нашите земи с Аспарух.

Те почитали и обожествявали Колад Кришна като много древен цар.

По-късно като на Болг, Новото Слънце на българите, се е гледало и на някои от царете на свещената ни династия Дуло, особено на младия  Авитохол, водил народа си по пътя на Свещената сърна към пламтящата в душевните дълбини арийска същност и към освобождаване от всички робски наслоения. Именно в тези дълбоки пластове на неосъзнаваното българите пазят интуитивно спомена за своите Праотци.

Дори нарекли най-светлият български народен празник на един от тях – Цар Колед.

Именно към него българските коледари отправят молитвите си за здраве и плодородие през идната година. На неговия празник се извършва инициацията на момчетата – те за пръв път запасват червен пояс, обличат ергенски дрехи и се присъединяват към коледарската дружина,

за да запеят на свой ред вечния химн на Болг-Ариите : “Болг се роди, Коледо”.

Защото на Коледа ние празнуваме рождението на Коледовия син – Болг (Вълк) , чието име ние, българите, носим. Болг  е свързан с Вълка , на когото е наречен, както пък Авитохол  е Синът на Сърната.

Вълкът е свещено животно за арииците, господар на суровата  северна природа и жив пример за храброст, съратничество и саможертва. Неговата сила е през зимата, почитан е от нашия народ през Вълчите празници.

За да се превърне в толкова значимо събитие раждането на Цар Болг, явно неговият баща Цар Колед и народът му са били изправени пред съдбоносно изпитание.

Затова рождението на Цар Болг е открило нова епоха в историята на кимерите, и затова то е съизмеримо с рождението на Новото Слънце по време на зимното слънцестоене, към което е отнесен празникът Коледа. А Цар Болг се  възцарява през 1823 г. пр. Хр., според един летопис, обнародван от Герги Раковски.

Там се разказва, че Цар Болг е бил един велик предводител на нашите прадеди – кимерите и владетел на много земи. Затова неговите поданици са приели името му, което и днес с гордост носим. В Летописа на Раковски обаче са смесени делата на легендарния Цар Болг и на по-късния келтски владетел със същото име, царувал в Тракия по времето на Филип Македонски.

Йеромонах Спиридон също разказва за царете Колед и Болг, но той отнася тяхното царуване към VIII в.пр.Хр. Според него, Цар Колед е бил нечестив, зъл , властолюбив и идолопоклонник: “ …поиска и Колад да бъде бог и повели на народа да му се покланя като на бог, а не като на крал. И роди двама сина, а името на първия беше Болг или Бог. И когато му се роди първия син Болг, той повели на целия народ по цялата земя да тържествува, сиреч да го празнува на месец Декември на 24-я ден, с ядене и пиене и песнопения,  сиреч  „Болг се роди Коладе, тази вечер, Коладе!”

Т.е., както Болг се ражда на Земята, така се ражда и новото Слънце, за да ни дава живот, здраве и плодородие през идната година, нов живот на българския род и българското царство. Нашите велики канове и царе са се славили със своята мъдрост и човечност и затова са били сравнявани със Слънцето.

И затова ги почитали от 22-ри декември, денят на зимното слънцестоене, от който денят започва да „расте“, започва да „ражда“.

Първите дни след тази дата са носители на особен сакрален заряд за народите от предхристиянската епоха и за тях на 24-ти декември, Бъдни вечер, се е раждала Новата година. Този ден  в народната песен е наречен „личен ден Коледов-ден”,  „Коледа Бога на земета”, който „сита си земе прошетал”. Следователно тази радостна възхвала на раждането е към Бога-Праотец на един голям и славен род.

В древния Рим също имало празник, който се празнувал през месец декември и се  наричал Сатурналии.

Това бил празникът на Сатурн, на когото латинците приписвали земеделието и уменията, които са необходими, за да има цивилизован живот.

Той се падал в края на декември и се гледало на него като на време за пълно отпускане и веселие за всички слоеве на населението.  Разменяли се подаръци между приятелите, носели се дрехи, напомнящи за днешните маски и костюми за дегизиране, използвали се  „сереите”, горящи восъчните фитили и „моколите”, осветителни тела в последната нощ на карнавала.

Нашата традиция да палим коледни свещи вероятно произлиза от тази традиция. Много от ритуалите имали забележително сходство с обичаите на Коледа.

Ритуалът на Рождеството, твърди Джеймс Фрейзър, така както се празнувал в Сирия и Египет, бил забележителен.

Празнуващите се оттегляли във вътрешни светилища, от които около полунощ издавали висок вик “Девицата роди! Светлината нараства!”

25-ти декември бил свързван също и с Митра, който бил бога-слънце.

Посвещенията към него били като към Soli invicto Mithrae, т.е. Непобедимото Слънце.

Но Светлозар Рулински отнася неговите корени още по-назад във времето.

Той вижда  съответствия между шумерската митология от книгата на Зекария Сичин „Хроники на Земята” и  множество събития, отношения, семейни връзки в българските народните песни, защото българите са били продължително време в тесен контакт с шумерската цивилизация, чиито жреци  са получавали знания от надежден първоизточник, от т.н. анунаки”, “тези, които дойдоха от набето”.

Проследява и интересната тенденция в три големи български празника, нарича ги Голямата тройка.

Това са Андреевден /30 ноември/, след който денят нараства с по едно просено (царевично) зрънце, Никулден /6.12./ и Ивановден /7.01./, като празникът на по-стария брат предхожда празника на по-младия.

Андреевден е на еднакво разстояние между другите два празника, тъй като между дните на зимното слънцестоене има един ден в българския календар, наречен нулев. Той се намира между 21 и 22 декември.

С този ден извън месеците в годината се избягва изместването през времето и затова той е Българският златен стожер, около който могат да се обединят българите.След него започва началото на Новата година –  22 декември, най-късият ден на Зимното слънцестоене.

Наричан е Иняжден, Полязовден, Млад Бог, Млад ден, Сур, Ени. Игнажден, Нова година. След покръстването към него е „прикрепен“ християнският Св. Игнатий и празникът е преименуван в Игнажден и е преместен на 20 декември.

Именно от Игнажден започват коледните празници.

Според народните представи, от Бъдни вечер /24.12/ слънцето завършва пътя си от старата година и започва новия си път. Но 21.12. е най-древният от всички празници. Той се свързва с преклонението пред големия природен кръговрат, завършването на един природен цикъл и раждането на нов, с Раждането на Новото Слънце, Младото Слънце. Със “завъртането” на Слънцето и на деня към светлината и пролетта, съпроводено с вярата за раждането на Духа, устремен към истина и светлина. Датата 21.12 = 3+3=6=2х3 – символизира Божественото триединство и се изразява чрез древния символ, известен като Звездата на Давид. А и датата, на която през настъпващата 2012 г., древните маи са предрекли сериозна промяна в света.

Неслучайно, според Рулински, денят Ан, на шумерският Бог-Отец е 21/22 декември, а Никулден и Иванов ден застават на равно разстояние от него.

Затова близостта на Андреевден  и Коледа подсказва някакво евентуално съвпадение.

Като разчленим името на св.Андрей Първозвани на Ан-дрей, получаваме Ан-дракона. Затова мястото на Андреевден, взаимното разположение на празниците на св.Никола и св.Иван спрямо него и езиковата разшифровка дават основание да се направи извода, че на Коледа е празнуван денят на Ан, родоначалникът на божественото семейство.

Името пък на най–големия български празник Коледа обикновено се извежда от “календите”, последните дни на месеца в Древния  Рим. Но по-вероятно е обратното –календите да са получили име от празника в края на годината, носещ името на Цар Колед.

Думата „Кол-еда” може да се разгледа като съставена от „кол-кала-хала – дракон”.

Втората съставка „еда”, както подсказва Иван Митев, е сходна с „веда” – зная. И така цялата дума придобива значение “зная за дракона”, “зная за драконите”, един от които е шумерският бог Ан. Така се стига до основното значение на Коледа – “зная за боговете”.

Шегор Расате, изучавал историята на волжките българи, също смята, че “Българин значи мъдър, знаещ човек”. И знанието за боговете тръгва от тях, а не от гърците, както казвали египетските жреци на Солон (VI в. пр.н.е.): “О, Солоне, Солоне! Вие гърците сте като децата – нищо не знаете за старите времена…”

Освен това значение, „Кол-еда” може да има и символично значение.

Забиването на кол предшества заселването на нова територия, направата на нова къща. Забиването на кол въвежда нов ред.

Така можем да преведем Коледа като “зная за началото”, за “началото на знанието”.

Значението на този единствен, специален ден, наречен в българския календар нулев ден, е ден-година.

На границата между двете – старата и новата година – Коледа включва в себе си функции на римския бог Янус.

С двете си лица той гледа към идващата, но и към отминалата година. Янус бил държавен бог,  натоварен с най-важните държавни функции – войната и мира, договорите и съюзите. В българския фолклор той е Янкул.

бог янус коледа значение

Християнската Коледа започва да се отбелязва като рождена дата на Исус Христос през декември едва през II век при папа Телесфор, който е бил с тракийски произход. Дотогава Рождество Христово се е чествало в различни дни от годината, както днес се празнува Великден.

Телесфор „присажда” християнската традиция върху едни по-стари вярвания, които всъщност са съставяли древната религията на народите, населяващи Балканския полуостров в предхристиянската епоха.

За да се улесни приемането на вярата от езическите маси, църквата въвежда 25-ти декември като празник на физическото раждане на Христос, за да ги отклони от езическия празник, който се празнувал в същия ден в чест на “Непобедимото слънце” Митра, завоевателя на мрака, богът на празника на слънцестоенето – 25-ти декември, който следвал веднага след Сатурналиите.

Така в Рим  възниква почитането и на неделята – денят на слънцето.

Й. Вълчев описва в книгата си  “Календар и слово” как княз Владимир Расате поставя на първосвещеника- византиец задачата да синхронизира християнските празници със старата българска вяра.

Затворят владиката в тъмница, докато не се справи с това сливане на празниците. Затова ликът на поръчителя го има  поне в два храма – Бачковския манастир и в Самоков.

По подобие, обаче, на прастарата народностна традиция и на древната вяра, в центъра на празника продължава да е родът и семейството, създадено около огъня на дома. Така все още народът ни почита своите предци и вярва, че те го пазят от всяко зло и се стремят да увеличат родословието.

Най-голямото богатство на древния българин е било семейството, което се вижда от народните ни песни.

Основателите на рода са били издигнати в богове, смята Явор Тодоров, който пресъздава Българския пантеон. Това са били не само първите владетели, но и жреци, утвърдили обредите и обичаите. Самите богове са създатели на семействата и  се грижат за умножаване на богатството им.

Сред българския народ съпругът и съпругата му са жреци вътре в семейството и извършват основните действия от всеки обред.

По същия начин старейшината на селището е главен жрец при обществените обреди и обичаи.

Формата на семейството и рода се проявяват и на държавно ниво – царят е и върховен жрец и в него се отразява образа на върховния небесен Бог, който го е поставил на престола.

Затова българите са призвани да дадат на света истината за празника Коледа в неговия автентичен вид.

А щом носят в гените си предназначението да разпалят огъня на древното познание, няма как да не го направят.

Лияна Фероли

Сами да четем знаците на съдбата!

Включете се в нашата група във Фейсбук:

Получавайте първи ЧУДЕСА.НЕТ безплатно на мейла!

Публикуваме доста рядко! Въведете своя Email адрес ТУК: