Кога умрелите разговарят с нас?

Трудно е да се сбогуваме завинаги с любимите хора. Затова много често се случва да се „срещаме“ с тях по начин, който понякога е доста странен и плашещ. Колкото и абстрактна да е темата, нерядко става така, че научаваме от свои близки за някаква подобна случка, или самите ние ставаме свидетели или „участваме“ в подобна среща. Кога умрелите разговарят с нас? И дали изобщо можем да наречем това „разговор“?

Бащата на нашата читателка Татяна Велчева е почнал преди малко повече от десетина дни. Според самата Татяна, от тогава до момента, в който ни е писала, много често се случва да го сънува. Нормално, тя е загубила скъп и близък човек, и то доста скоро. Но странното в случая е, че сънищата на Таня зачестяват. Най-често тя сънува, че разговаря с баща си. В сънят й той е много болен и тя се грижи за него – храни го, говорят си… В действителност, бащата на Татяна е починал съвсем неочаквано и според близките му – в добро здраве за неговите 77 години. Странните срещи между двамата най-често завършват с молбата на починалият родител щерка му да го заведена зъболекар, защото го боляло зъб.

В писмото си Татяна пита дали е възможно сънищата й да са ключ към въпросителните, които поставя смъртта на баща й. Според лекарите той е починал от инфаркт. Не е ли възможно болен зъб да е станал катализатор на този проблем? Дори и така да е, вече нищо не може да се промени. За Татяна остава единствено успокоението, че може да се среща с баща си макар и по този малко нетрадиционен начин, и да научава от нещо неща, които са пропуснали да си кажат приживе.

Включете се в нашата група във Фейсбук:
Кога умрелите разговарят с нас?
3.6 (71.11%) 9 votes

Enjoyed this post? Share it!

 

9 коментара по “Кога умрелите разговарят с нас?

  1. Здравейте,искам да споделя с вас,че преди 10 години почина моят баща,след това на няколко пъти сънувах,че се връща при нас,все едно е възкръснал,но след около половин година след това престанах да го сънувам.Преди малко по-малко от 2 години почина сесра ми,след боледуване,от което уж трябваше да се излекува.След смъртта й започнах да я сънувам почти всяка вечер,понякога и повече от веднъж на вечер,като почти във всички сънища тя се връщаше отнякъде,където е била за да се лекува.Преди половин година почина дядо ми,него също го сънувах на няколко пъти,случвало ми се е да ги сънувам и тримата за една вечер.Аз също доста често си задавам въпроса защо ги сънувам толкова много?Ако някой може да ми обясни ще съм безкрайно благодарна да го направи!

  2. Skapa Didi,sajaliavam za va6ata zaguba,
    predi 10 godini i az zagubih ba6ta si vnezapno i v prodaljenie na 1 godina po4ti vsiaka no6t go sanuvahme /az. sestra mi i maika mi/4e se vra6ta ot nikade i go obviniavahme za6to ne ni e kazal 4e zaminava/ i trite imahme ednakvi sani6ta/….
    Sanuvame blizkite si za6toto sa bili obi4ani i mnogo ni lipsvat…neznam dali ima drugo obiasnenie…no da vi kaja 4estno , az se 4uvstvah malko ..,/kak da se izrazia/…ne moga da kaja 4e biah 6tastliva,za6toto biah zagubila ba6ta si…no pone imah vrazka s nego i mojeh da go pregarna v sania si kato se varne…

  3. Аз също след поредният сън с някой от тях се събуждах с усмивка,че поне имам тази възможност да ги виждам в съня си,защото например майка ми не е сънувала нито един от тях. На 4-тият ден след смъртта на сестра ми,сънувах че идва в нас и иска да и дам от мусаката,коята съм сготвила(а в действителност ден преди погребението й бяха дошли роднини от провинцията,за да се сбогуват с нея,тя живееше отделно с приятелят си и погребението беше там,а те останаха да пренущуват при нас в къщата и майка ме помоли да сготвя мусака,за да има какво да ядат и след това в съня ми тя поиска тази мусака).Това беше най-страният сън от всичките и по-различен.Това е и единственият път,в който казах на майка,че съм я сънувала.След погребението на дядо ми също бях сънувала,че иска питка,това също й го казах и тя спомена,че никога не е сънувала никой починал,колкото и да иска.Другото странно е че при нас и тримата си заминаха след боледуване,въпреки че само при баща ми ни бяха казали,че няма да издържи повече от няколко месеца,както и стана.Той почина на спалнята,от страната,която си спеше,след 5 дена неговата майка(която също боледуваше) се качи от нейната съседна на нашата къща и легна на същото място и там почина.когато се разболя сестра ми и когато идваше в нас през деня,за да не седи самичка(и двете не работехме) лежеше на същото място.След това обаче почина в болницата.Дядо ми,който го бяхме взели от провинцията,за да му направят операция тук в София,тогава той спеше на същото място.Все се питам да не би да е прокълнато това легло,че който и да легне там болен си заминава.Вече незнам какво да мисля.

  4. Казват,че когато ги сънуваш те имат нужда от нещо!за да задоволите желанието подавате това,което са поискали в съня!в случая-подайте на някой мусака…за зъболекаря не знам какво е,но по принцип има хора,които могат да го разтълкуват!имахме една съседка,чийто син беше починал,постоянно го сънуваше,че искал да го облече!оказа се,че в погребалното бюро са му взели новото бельо,а са сложили друго!баба Ванга й беше казала да подаде бельо и от тогава не го е сънувала..на мен ми бяха казали да подам за чичо си супа..странно,подадох…утехата е,че са по някакъв начин с нас!

  5. Здравейте! Аз съм една от тези, които вярват че починалите са живи в нашето съзнание. Наближавам 50-те и примерите ми са твърде много за един коментар. Но… Аз продължавам да говоря и за бабите си, и за дядовците си, и за родителите си и техните брята и сестри в сегашно време. За поколението за което те са ми разказвали (техните родители, дядовци и баби, и родителите на тези баби и дядовци) говоря наистина в минало време. Това е защото те са ми дали и предали нещо важно и са част от живота ми и сега. Донякъде са част от живота на децата ми, доколкото аз съм предала на децата си нещо научено от тях. Ииии… Докато имаме достатъчно добра и силна дума за тях, докато можем и се сещаме да ги даваме за пример, те са с нас. Аз също сънувам близките си, които вече не са с нас физически. Случват ни се даже разни неща, част от народните поверия. След като почина баща ми, всеки път, когато се съберем всички, все се случва някой да бутне чаша… То за нас си е напомняне, че е с нас. Нито сме го забравили, нито можем да го забравим… И, той го знае, но това е единственият начин да ни покаже, че и той го знае. Човекът е само една мъничка брънка от верига, която всеки се надява, че е безкрайна. Или поне всеки се надява, че е така и всеки прави всичко възможно да не остане без поколение, на което да предаде себе си и спомените си. Моля ви, оставете на децата си освен спомените за вас самите и вашите спомени за вашите родители и за техните родители. Английска ливада се прави с 200 години косене. А ние тук в България имаме много повече. Търсете и помнете рода си. Те са живи, докато ги помнят.

  6. Аз също съм чувала,че когато сънуваш,че някой починал ти иска нещо трябва да подадеш на другият ден на някой,така и съм правила.Интересно ми е когато просто сънувам да речем сестра ми,че е била дълго време някъде,все едно се е лекувала и се е върнала,но и в съня така и не се разбира дали се е излекувала или не(това са най-честите ми сънища).Немога да разбера те за какво са.И все,въпреки че вече не ги сънувам толкова често ми се иска никга да не спират,защото поне това ми е останало-да ги виждам в сънищата си.

  7. Мислех си нещо друго: дали непременно ТЕ идват при нас, а не НИЕ при тях нощем? Известно е, че заспивайки, човек напуска с етерното и астралното си тяло физическото пространство – време и единствената разлика между смъртта и съня е, че сребърната нишка, която ни държи свързани с физическото тяло се скъсва при смъртта, а при съня – не. Едно нещо е важно според мен: за да се свържеш с починалият човек, единственият начин е да сте на една и съща честота на вибрацията на душите си, най – разпространеният начин е това да е честотата на любовта. Защото отвъд ние сме вече без егото си, което е замърсявало картината на общуването ни през земния ни живот. Т.е. отвъд остава душата. И ако отношенията ти с някого са били единствено плод на еготата ви, то след смъртта вероятно няма да е възможен контакт. Виж, ако приживе сте общували на ниво на душата…мисля, че да, това е причината и в отвъдното да продължавате да общувате.

  8. Здравейте!
    Преди една седмица загубих моята мила баба Дорка. Тя беше за мен повече от баба, тя бе приятелката на която можех да споделя всичко. Почина на 78 г. и си мисля, че дори и на 100 г. да беше починала пак нямаше да са ми достатъчни тези години като време за да й се насладя като човек. Защо не може винаги да са до нас. Все още не мога да повярвам, че я няма. Искам да я сънувам, а все не става да ми се яви в съня. Може би тя ще реши кога да се появи и да разговаря с мен. При мисълта, че в нашия свят повече няма да я видя направо ме побърква. Започнах да чета все повече за душата след смъртта за да мога да разбера повече за това как е баба там горе на небето.Моля Ви, ако някой реши да поговори с мен ще ми бъде приятно на адрес k_78@abv.bg

  9. Смъртта и съня имат много общо и то е преминаването на духа в сферата на астралното.Това е пътуване на астралното ни тяло във вселената.След смъртта астралното тяло на човека също отива там.Защо тогава да не се срещнат там?

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *