На някой може да му настръхнат косите от това заглавие, на други може да им стане смешно, а сигурно ще има и трети, които ще го ударят на критика, но понякога се получава точно така – мъртвите говорят. Разбира се, добре е да приемете всичко условно, и да не се съгласявате с написаното на сто процента. Но, то все пак се е случило. И дали е било случайно, и дали е било плод на въображението, ние не знаем, но историята е интересна и заслужава внимание.
Наша читателка ни сподели в писмо до редакцията за странните случки, на които е била свидетел малко след като майка й е починала. Тя живее в столицата, а старата й майка – на село. Станало така, че жената починала. Дъщеря й разбрала за това едва след три дни. Селото, в което живеела женицата било почти необитаемо, съседките от време на време навестявали бабата. Както и да е, нашата читателка с мъка, ужас и срам отишла до там, за да я погребе както трябва. Преди това, обаче тя казва, че в къщата й започнали да се случват странни неща. Чувал се шум, като от пукане, но в крайна сметка всичко било здраво. Понякога, когато пукането спирало, започвали да падат предмети – ей така, от самосебе си. Изключили като вероятност рязката смяна в температурата, която би могла да е причина. Изключили и разни други случайности, и накрая стигнали до ужасния извод, че пукането всъщност започнало в деня, в който майката на нашата читателка починала. Но не било само това. Читателката ни пише, че понякога усещала странни докосвания, при положение, че била сама в стаята. Някой непрекъснато я хващал за ръката – все едно искал да я заведе някъде. Тук трябва да уточним, че родителката на нашата читателка всъщност се самоубила. Бабата не могла да преживее факта, че всичките й близки били или далеч, или мъртви, и затова решила да сложи край на живота си. Казват, че душите на самоубийците дълго време остават тук, така че – кой знае – може и от това да са странните шумове в жилището на нашата читателка.