Кемал Ататюрк има нещастна любов с българска генералска дъщеря
Кемал Ататюрк е първият президент на провъзгласената за република Турция през 1923 година. Малко известен е факта, че Ататюрк е бил влюбен в Димитрина Ковачева, лична българска мома. И ако не бяха му забранили да се ожени за нея, може би историята на Балканите щеше да е по-различна.
През далечната 1913 година Кемал Ататюрк е назначен за военен аташе на Турция в София. На новогодишия бал с маски проведен в двореца присъства Ататюрк и не изпуска от погледа си Димитрина Ковачева, която е красивата дъщеря на генерал Ковачев.
Двамата са най-одумваната по онова време столична двойка.
Кемал Ататюрк е назначен за военен аташе и пристига да живее в София. За него се говори, че е бил един от най-елегантните и желани ергени по онова време. Той е на 32 години.
Димитрина Ковачева е на 21 години, но е истинска чаровница, която се е образова в Швейцария и често изнася благотворителни концерти. На един такъв Кемал Ататюрк я забелязва. Любовта между двамата пламва от пръв поглед. Започват да излизат заедно, като посещават ледената пързалка, където Мити, така глезено са я наричали, кара кънки.
Кемал Ататюрк моли генерал Ковачев да му даде ръката на дъщеря си, но таткото категорично отказва. Генералът е бивш военен министър и за него е недостойно да ожени Мити за чужд офицер и то не от християнската вяра. През 1915 година Ататюрк е отзован от длъжността военен аташе и се налага да напусне България, след две прекрасни и щастливи години, прекарани със своята любима.
Любовта му към Мити е толкова голяма, че той не може да я забрави и тайно пристига при баща й отново да се моли за нейната ръка. Генералът е категоричен в решението си. Сватба с друговерец не може да има.
Слуховете от онова време гласят, че разочарованият Кемал праща на своята любима, като подарък на прощаване цял файтон пълен с гюлове.
Двамата влюбени никога повече не се срещат. Мити е омъжена за известен адвокат, против нейната воля, който по-късно е осъден от Народния съд на смърт. Димитрина и трите й деца са интернирани, а имотите им конфискувани.
Кемал Ататюрк също сключва брак, но не по любов. За него се говори, че никога не заживява с жена си в една къща и умира в самота.
Съдбата разделя двамата влюбени, но не променя техните чувства. Въпреки, че не поддържат връзка Ататюрк винаги е знаел какво се случва с най-голямата му любов. Един, единствен път той се осмелява да й изпрати нещо. Кемал й праща романа „Чучулигата“,който разказва най-трагичната любовна история на Турция. Молбата му е Димитрина да помогне за превода и отпечатването на книгата в България.
В спомните си великата българска поетеса Елисавета Багряна написва, че при една от срещите си с Кемал Ататюрк, той й казва, че е оставил сърцето си в България и пита къде е сега Мити.
Димитрина Ковачева, въпреки трагичната си съдба живее до 80 години. Никога през живота си не споменава Ататюрк. Но нейните последни думи на смъртния я й одър са: „През нощта сънувах Кемал…“.