Танц на границите: ето как времето е прекроявало Европа!
Любопитен клип във Vbox7 показва схематично как са се появявали и умирали държави и империи на Стария континент. Филмчето не е тип “екшън”, но гледайки го, човек се задъхва. Динамичната картина илюстрира забързания бяг на времето чрез пъстрите петънца на териториите, завладявани и отстоявани от един или друг народ.
Окончателна ли е наистина днешната карта на Европа?
Вгледайте се в тази динамика. На екрана всичко се случва много бързо и чисто: териториите ту се смаляват, ту растат. Има агресивни цветове, които за секунди обсебват едно голямо пространство, после мълниеносно се свиват. Как и защо се случва това – трябва да си отговорим сами, като си спомним уроците по история. Така с едно мигване на окото се появява нова държава – а друга изчезва. Или мътната охра на някоя империя обсебва виолетовия терен на държава с дълго минало – да кажем, българската.
Българската държава се появява някъде по средата на времевата писта, маркирана с нарастващия, почти космически патос на музикалната илюстрация. Появява се от нищото и отначало е малка. Виолетовото й петънце ту се раздува на три морета – ту изплашено се свива към синята нишка на Дунав. А по някое време изчезва, потопено изцяло в необятния терен на една империя. Минава време, много време – усеща се по картата на Средновековна Европа, където кралства си разменят столици и граници с биеща на очи бързина. Там територията се цепи, разпределя и преразпределя постоянно – докато югоизточната й зона не помръдва и не променя цвета си. Но ето че отрязъкът от нишката на времето е вече на предела, като че ли Апокалипсисът наближава, а България още не се е събудила! Тъкмо в този момент виолетовото отново проблясва, маркира присъствието си с тънка лента между Дунав и Стара планина, а сетне се спуска на юг.
Нова България – в Нова Европа. Всичко е схематично, символично и чисто. Онагледено пределно ясно. Дали някой си дава сметка за истинските човешки енергии, погубени в динамиката на тази променяща се карта. С колко “бели кости и кървав мъх” е постлан пътят на Европа към днешната й карта? Някой вярва ли, че това е окончателният й вид – чак до края на света?
Марта Савова
