Как да накараме децата да учат?

Да имаш дете в ученическа възраст е кошмар и изпитание за търпението, а и за интелектуалните ти възможности!

Как да го накараш да учи – така, че не просто да донася бележник с хубави оценки, но в главата му да остава наученото и то да е в състояние да се възползва от „багажа”, когато се наложи?!

Труден въпрос, на който мнозина не искат или не могат да си отговорят. За част от родителите всъщност това не е проблем – те не са убедени, че образованието днес е особена ценност и че с учене човек може да предпостави доброто си бъдеще. Друга група би искала да помага, но не знае как. А вероятно и не може. Специалистите съветват юздите да се хванат здраво още в първи-втори клас. При днешната организация на училищния живот мъниците обикновено нямат бог знае каква работа вкъщи. Най-важното, което тук трябва да им се внуши, е да знаят, че ученето е техният труд. Че работата трябва да се свършва без протакане и добре, за да остава достатъчно време и за игра. Ако този навик се отложи за пети клас, когато всъщност започва здравото учене, вече ще е много късно.

Най-важното, което има смисъл, е с детето да се обсъждат въпросите на ученето, а не то да бъде командвано и пришпорвано. Да му се внуши сговорчиво, но неотстъпно, че няма как да не върши работата си. Че учи за себе си, а не за да не огорчи родителя или да си спести забележка от учителя. Не насърчавайте детето за добра оценка с пари: ученето не е сделка. Контактът с учителя е задължителен – дори да сме недоволни от някое негово действие, авторитетът му пред детето трябва да бъде опазен от злобни забележки или изтървана критика. Малкият човек трябва да е убеден, че шестица се изкарва по-лесно от тройка в крайна сметка. За едното трябва да се потрудиш вкъщи и в училище само да „изстреляш” наученото. За другото е неизбежно да се мъчиш като грешен дявол пред хихикащия клас. Ако детето проумее тази простичка истина, всичко ще е наред, смятат педагозите.