Димитър Мангуров: Тайната на Йоан Кръстител. Аудио и текст на лекцията!

Тайната на Йоан Кръстител. Лекция, изнесена на 26.10.2014 г. от Димитър Мангуров в библиотека Виделина във Варна.

Молитва (цялата лекция можете да чуете най-долу във фонограмата от YouTube):

Господи Исусе Христе, благодарим ти, че винаги изпращаш сред българския народ велики индивидуалности, за да извършат това, което се иска от народа в Твое Име! Амин!

Защо е важен Йоан Кръстител днес?

След последната ни среща си зададох въпроса какви могат да бъдат следващите ни теми предвид това, че започва нова духовна година след дълго чаканата и проведена във Варна антропософска конференция „Душата на Европа“. Може да се каже, че моментално излязоха две теми, едната от които ще е за тайната на Йоан Кръстител, а другата ще е за тайните на Дева София.

Ако забелязвате, в новия цикъл „Слънчеви лъчи“, който започна от 2009 година, във всяка лекция става дума за инкарнация на дадени големи индивидуалности в човешката история и през разкриването на мистерии, свързани с тези индивидуалности започваме да навлизаме в кармически вериги на тези индивидуалности и свързаните с тях събития, т.е. започваме да осветляваме неизвестни ниши в духовната история на човечеството, които не са осветени от антропософията.

Смисълът на Духовната наука е тя да стане жива в нас, за да можем да продължим нататък, особено предвид предстоящата среща с Антихриста буквално в следващите няколко години. Едно от следствията от появата на Етерния Христос е, че ние ще започнем да виждаме кармическите последици от своите действия още тук, на Земята, а не като отидем на оня свят и като ни се представи сметката и тогава видим, какви ще са кармическите последици от нашите действия.

Затова работенето по това направление води постепенно и до разкриването на инкарнационни вериги на дадени индивидуалности.

И това е много важно. Защо е важно? Можем да го кажем наистина като духовен факт, а не просто като някакво разсъждение. Първо трябва да ни се разкрият учителите на човечеството, да се издигнем поне малко до тях като съзнание – това е окултен факт от няколко дни, на който присъстваха и други хора, когато беше приет.

Първо трябва да се свържем с учителите от бялата ложа, а след това ще почнат да ни се разкриват и тези, които са представителите на така наречените зли – примерно да кажем, Клингзор – черният магьосник и т.н. и т.н., злите представители, злите индивидуалности в човешката история, защото има индивидуалности, които в човешката история са се свързали със злото, и има, които са се свързали с доброто. За една такава индивидуалност ще говорим днес и това е Йоан Кръстител – най старият Аз на Земята, можем да кажем Прачовека, или, в известен смисъл Адам.

Йоан Кръстител като нещо като Адам.

Защо Рудолф Щайнер определя Йоан Кръстител като нещо като Адам, и защо той наистина е най-старият Аз на Земята, който беше определен от самия Господ Исус Христос, че Йоан е най-големият, роден от жена. Господ за никого не е казал такова нещо. И той е единственият, за когото Господа каза, че е прероденият Илия. За никой друг Господ не е казвал за негово прераждане. А самият Йоан не знаеше кой е в преден живот. И когато му задават въпроса „Ти Илия ли си?“, той казва: “Не съм Илия“. И ако се четат с днешното материалистично съзнание евангелията и се вижда, че Господа казва, че това е Илия, а пък самият Йоан казва, че не е Илия, изведнъж става страшно противоречие.

Т.е. може ли да се вярва на евангелията. Естествено, че може да се вярва. И си има обяснение защо Йоан не знае, че е прероденият Илия. Но за това, малко по-късно. Нека да започнем от самото начало. Искам да кажа предварително, че темата е гигантска, наистина е гигантска, и се надявам, като му дойде времето в зимните месеци, ще се постарая с Божията помощ с нови откровения, които ми липсват – някои работи трябва да се изяснят,- да се появи нещо като монография от калибъра на „Бодхисатвите“, и там ще се опитам да обхвана цялото нещо от А до Я, което ще е достъпно в този момент за мен.

Йоан Кръстител и дядо Влайчо.

Наистина мистерията е огромна! Може би ще я свържа и с мистерията на Дева София, но това ще се изясни малко по-късно, дали изобщо ще я напиша тази работа, ако Боговете помагат. Надявам се, че ще помагат, след като така са задвижени нещата. Защо трябва да се занимаваме с Йоан Кръстител – защото последната му инкарнация беше Дядо Влайчо от село Коньово – великият ясновидец на България и това трябва да си има обяснение, осветляването на тази велика личност, която е живяла сред нас до 1981 година и умира на 87 години. Абсолютно световно неизвестна.

Тя е неизвестна и за българите – добре, че Христо Нанев написа две книги, събрал е сведения и каквото е могъл, от своята камбанария, е написал, да се осветли тази велика личност. Най-старият Аз на Земята, най-могъщата Душа на Земята. Винаги , когато разглеждаме нещо, започваме от А и се опитваме да стигнем до днешно време и да хвърлим някакъв поглед към бъдещето. В Лемурия ние сме още горе, Адам е свръхсетивна личност, Ева също е свръхсетивна личност – това не са конкретни индивидуалности.

Какво разбираме под Адам?

Под Адам се разбира свръхсетивното човечество, отпреди да започнем да се инкарнираме долу. Под Ева се разбира човечеството още по-назад, чак в Полярната епоха, преди въобще да си помислим да слизаме надолу. Но въпросът е кой е Йоан Кръстител, че в известен смисъл да говорим за него като за Адам. Адам е първият, който слезе на Земята, образно казано, и през него стана луциферизирането на човечеството. Луциферическите същества започнаха да атакуват астралното ни тяло или по-точно Сетивната душа.

Веднага, след като стана грехопадението и започнахме да слизаме долу и те ни атакуваха, имаше опасност да бъде похитено и етерното ни тяло и затова част от най-чистите етерни сили, както знаете, бяха отделени горе в Майчината ложа на Слънцето под ръководството на Ману. И това е Натановата душа. Оттогава стана разделяне на прачовека на Адам, който щеше да става земен, и горе Натановата душа, която остана като свръхсетивния човек или праобраза на този земен човек. Колкото повече земното човечество слизаше надолу, един вид като Адам и минавайки през тази индивидуалност, която по-късно познаваме като Йоан, толкова повече ставаше раздалечаването между Натановата душа, която върви горе, или чистия праобраз на човека преди изкушението и земния Адам, който вървеше надолу, все по-надолу и по-надолу.

“Лунната криза” на човечеството

И оттогава тази индивидуалност има страстен стремеж да се свърже със своя небесен праобраз. Тази индивидуалност участва в спасяването на човечеството в така наречената „лунна криза“. Какво е лунната криза за тези, които може би за първи път го чуват. След грехопадението или слизането ни към Земята, в Лемурия Луната още не беше се отделила от Земята.

Тя всъщност се отдели преди 35000 години. Които за пръв път ги чуват тези неща, трябва за знаят, че това, което се говори от официалната наука – милиони и милиарди години от сътворението на света – това наистина са пълни басни, абсолютни басни са – те не почиват на нищо. Фантасмагории от рода на: един учен каже, че космосът е създаден преди 4 милиарда години, друг каже преди 5 милиарда години, изобщо за нищо ги нямат тези милиарди години – пълни глупости. Динозаври преди 200 милиона, 300 милиона, 100 милиона – който каквото си реши. Луната, каквато я виждаме днес, се отдели от Земята преди около 35000 години.

Преди да се отдели от Земята, беше тази „лунна криза“. Долу на Земята останаха само тези азове, най-здрави души, които трябваше да удържат инкарнационната верига на човечеството, да не се прекъсне тя и въобще да има бъдеще за човечеството, въобще да продължи да се развива. Един от тези азове беше този, който познаваме като Йоан Кръстител в Поврата на времената. Той имаше тази душевна сила, че можа да издържи изключителните, стагниращи сили на Луната, защото Слънцето действа вибрационно въздигащо нагоре, а Луната действа стагниращо. Слънцето се беше отделило през Хиперборейската епоха с шестте слънчеви Елохима, Луната още не беше се отделила и тогава беше тази „Лунна криза“, в която дванадесетте Бодхисатви и бъдещият Йоан Кръстител удържаха и бяха долу на Земята.

Човешките души бяха пръснати по седемте планети

и затова после бяха така различно оцветени – меркуриански тип, венериански и така нататък, по различните оракули в Атлантида. Там вероятно е бил – за пръв път това го споменавам тук – вероятно е бил и Скитиян, за да може да бъде този носител на това древно познание за същността на физическото тяло и съответно и на фантома, т.е. там са били Бодхисатвите, Йоан, Скитиян и кой ли още – вероятно тепърва ще ни се разкрива кои са тези велики индивидуалности на човечеството, които са спасили бъдещето на човечеството нататък. След като Луната излезе, Йехова, седмият Елохим се свърза с нея, и всъщност, той е най-здравият от тези седем Елохима, които са общо седем в нашата Слънчева система.

За Йехова ще бъде казано нещо много важно малко по-нататък. Именно поради това, че Йоан е свързан с Бодхисатвите изначално, той по-нататък има връзка с тях. Йоан е свързан с Натановата душа и по-нататък я търсеше. Йоан е свързан с Йехова, защото Йехова беше този, който създаде формата на човека. Най-основно той действаше. Йоан е свързан с Архангел Михаил, защото Архангел Михаил също участваше в сътворението на човека и изграждането на неговата форма. Следователно, кармически, тази велика индивидуалност на човечеството беше свързана с най-важни индивидуалности – духовни същества и индивидуалности в човешката история, с които по-нататък той щеше да се сблъсква и да има връзка с тях при осъществяването на своята задача.

Основна връзка има и с Майчината ложа,

която е на Слънцето, която движи целия духовен живот на човечеството, Майчината ложа, която съхранява етерните сили под ръководството на Ману или бъдещия Ной. Именно поради тази връзка той намери по-нататък кармическа предопределеност да отиде в еврейския народ. Други същества, с които имаше връзка, това са така наречените Лунни учители, които бяха по времето на Лемурия долу и тези Лунни учители постепенно след това се отделиха на Луната, изградиха колония и живеят там на астрален план. Тези Лунни учители бяха свалили долу на Земята сред човечеството висшата мъдрост, космична мъдрост, наистина духовна мъдрост, която във Ведите и Веданта има най-последен отглас.

След това те се отделиха на Луната и там вече водят астрално съществувание, а преди това, когато бяха ръководители на човечеството долу, на тези човешки маси, които бяхме – още маси, разбира се, без азова индивидуализация, – те се инкарнираха само етерно. Следователно, тези учители се отделиха горе на Луната, а ние знаем, че като умре всяка душа, първо минава през лунната сфера и след това се издига към следващите сфери нагоре. Една трета от продължителността на последния земен живот прекарва в лунната сфера докато стигне до слънчевата сфера, където да се подготвя за следващ живот, и първите същества, които всяка душа среща в лунната сфера, това са Лунните учители, които се грижат за кармата на човечеството.

Следователно, за да може тази велика индивидуалност, праобразът на човечеството, праазът, да слезе сред еврейския народ, той трябваше да бъде кармически предопределен за тази работа от Лунните учители и свързан с тази сфера, която е Майчината ложа на Слънцето. Тази Майчина ложа на Слънцето е един вид представителството на съществото Небесна София на Слънцето и оттам се ръководи духовния живот долу. А самите Бодхисатви в средата на Атлантида формираха онази духовна ложа във висшия Девакан, отвъд Провидението, и започнаха да ръководят също духовния живот на човечеството.

Този слънчев оракул на Атлантида

беше като представител на Земята на Майчината ложа и Йоан пак е бил там. Щайнер, когато започва за пръв път да разкрива инкарнациите на тази индивидуалност и казва, че това е бил Илия и след това е Йоан, след това Рафаело, художникът, и след това е Новалис, големият немски романтик, това сравнително късно започва да го говори – през 1905 година за пръв път го е споменал, след това в 1910, след това в 1924 година. За да се инкарнира тази индивидуалност там, тя е била свързана със Слънчевия оракул в Атлантида, който е бил някакво земно отражение на Слънчевата ложа.

Вижда се, че връзката на тази индивидуалност и с Ману, също продължава много дълго. Щайнер не дава други инкарнации на тази индивидуалност, освен една много любопитна инкарнация, която е споменал един-единствен път, която за пръв път ще чуете, защото, предполагам, че не сте я срещали. В шести век преди Христа тази индивидуалност е била на Балканския полуостров и в Сицилия, където са мистериите на Питагор. И въпросът е защо е била там тази индивидуалност по това време, изведнъж прекъсва всичките си инкарнации, които има в еврейския народ, изведнъж някакси се отклонява, отива там и има съвсем друга инкарнация.

От книгите на Христо Нанев, които излязоха, научаваме, че самият Дядо Влайчо казва следното нещо, когато му задават въпроса за връзката с Боян Боев, който е човекът до Беинса Дуно и за когото засега все още не можем да кажем твърдо кой е (без никакво съмнение велика индивидуалност): „Ние бяхме с него едноутробни братя по времето на богомилството“, и са ги гонили, и, забележете, следната добавка:въздъхнал е Дядо Влайчо и е казал: „Той успя да издържи на мъченията и гоненията“ – когато са се криели по планини и пещери от гоненията на църквата, не дава повече пояснения.

Дали е било там, на запад, където ги е гонела Инквизицията, дали е било тук някъде при нас, дали е било в Босна, в планините, където сега са пирамидите, не се знае. Но е имал инкарнация по време на богомилите и е съвсем естествено да е имал, защото, представете си, от Йоан Кръстител, чак до 15 век до Рафаело – това са 15 века.

Инкарнациите на Илия

Не може да няма никакви инкарнации на тази индивидуалност. Представете си колко са гъсти инкарнациите преди Поврата на времената. Кои са те: Финеес, по времето на Моисей, това е около тринадесет века преди Христа, след това е Илия, около девет века преди Христа, след това е онази в шести век преди Христа и след това е в Поврата на времената- значи инкарнациите вървят през около три-четири века, преди Финеес не знаем, не е споменал, защото явно не е толкова важно, а дали не е важно, ще видим в бъдеще, и изведнъж след това петнадесет века няма никаква инкарнация.

И се оказва, че когато се дава ключа „Дядо Влайчо“ и той самият казва кога е имал инкарнация и тя е сред богомилите, а ще видим защо тази индивидуалност е била и сред Питагоровите ученици, изведнъж става много интересно – защо му е било нужно на най-стария Аз на Земята , най-здравата душа, да ги има тези две инкарнации, за които Щайнер фактически не дава пояснения. Той изобщо не споменава за богомили никъде, за Дядо Влайчо естествено няма да се споменава – той е бил инкарниран по времето на Щайнер – значи ние трябва да се опитаме да хванем духовната логика поне на този етап, защото го има това нещо.

Но преди това трябва да видим цялата логика на развитието на тази велика индивидуалност – как тя се намесва в човешката история, а тя се намесва по изключителен начин. До Поврата на времената, до идването на Христос, всичкото, което беше като дейност на тази велика индивидуалност, беше да се подготви идването на Христос. И той се намесваше в най-важни моменти, за да може в богоизбрания еврейски народ да оправи бъркотията, която е можела да провали изцяло мисията по създаването на телата на Христос.

Знаем, че около 2000 години преди Христа

Авраам беше привикан от Ур Халдейски,

който вероятно е бил български град, изведен от там, мина горе през Харан и след това отиде към така наречената „Обетована земя“, където трябваше да положи началото на богоизбрания народ през Исаак, Яков, дванадесетте колена и т.н.. Авраам беше посветен от Йехова чрез Мелхиседек с хляба и виното. Хлябът винаги означава физическо тяло в окултизма, а виното означава етерното тяло, етерните сили. Затова Мелхиседек, всъщност Ной, посвещава Авраам в тази мистерия, защото главната задача на еврейския народ беше да създаде физическото и етерното тяло за Господа, не и астралното тяло.

Астралното тяло биде създадено по друг начин. Когато Йехова показва през Мелхиседек горе небето, звездите и казва на Авраам, че „твоите потомци ще бъдат неизброими като звездите“ – „звездите“ означава астралност. Именно от макрокосмоса, от макроастрала, от тази огромна духовна астрална аура, която се заформя около бъдещия еврейски народ, лично Христос щеше да си формира астралното тяло за Поврата на времената и той щеше да вкара квинтесенцията на тази астралност като астрално тяло в Натановия Исус, в онова дете, което се роди в яслите, не онова, което е при влъхвите, които отидоха при него.

Това астрално тяло щеше да има отношение и към еврейския народ, но защо еврейският народ нямаше задачата да създава астралното тяло за Господа, а само физическото и етерното? Защото силите на наследствеността работят във физическото тяло и всеки знае, че прилича на майка си и баща си в структурата. В етерното тяло също действа наследствеността и фактически в тези двете, физическото и кръвта, когато в тях работи етерното, трябваше да се запази кръвната линия, а като се запази кръвната линия, се запазва и физическата линия, защото тя е следствие на запазването на кръвната линия. И това беше основната задача на еврейския народ.

В това беше посветен Авраам

и затова при него идват тримата Ангели, както пише в Стария завет, а всъщност те са Архангели, и не е пояснено кои са те, а те са Михаил, Гавраил и Рафаил – тримата Архангели. Тримата посвещават Авраам именно в тайната на трите тела и при него остава само единият Архангел, който да го посвети специално в тайната на физическото тяло като най-основно, и предполагам, че това е Михаил. Не го пише никъде, но така предполагам. А другите двама отиват да излеят огън и сяра върху Содом, където е големият, моралният разпад. И те го засипват със сяра и огън, като огънят означава астралните сили, а сярата означава етерни сили.

И в днешно време се гадае дали атомна бомба е паднала, защото, когато тръгва Лот да излиза с жена си, тя се обръща и става стълб от сол. На сол ставаха хората в Хирошима, когато мина радиацията, и когато ги пипнеха, се разпадаха. Сега разсъждават атомна бомба ли е паднала в Содом и Гомор. Никаква атомна бомба не е паднала, днешни съвременни хора на Съзнателната душа – говоря общо за човечеството, никой да не се обижда. Пада съвсем друго нещо – наказанието на тези градове е по свръхсетивен начин като се изливат върху тях етерни свръхсетивни и астрални свръхсетивни сили. И понеже жената на Лот не е посветена в тайната на физическото тяло, затова тя става стълб от сол, защото не може да издържи това, което се стоварва върху тези двата града.

Какво е отношението на тези трима Архангели към миналите епохи, какво представляват те, отношението им към трите жертви на Христос през Натановата душа за спасяване на 12-те ни органа на чувствата, а с това и на физическото тяло, седемте ни основни жизнени органа и етерното тяло и трите ни душевни сили и астралното ни тяло – за това сме говорили и нещата са наистина грандиозни като промисъл. Тези Архангели са представители и на това нещо.

Аврам е посветен и става Авраам, а Сара – неговата жена става Сарра. Това е смисълът на посвещението, те получават друго име. Ние знаем за далечния отглас днес на това – който иска да се замонаши, от Иван Петров вече става монахът Игнатий, Инокентий, и приключва въпросът – той все едно е скъсал със светското и става друг. Така че и тогава е било така – минаваш през посвещение и ставаш с друго име. Авраам тръгва и започва изпълнението на неговата задача.

Перипетиите всеки, който е чел Стария завет, ги знае.

Стигаме до Моисей,

при когото за пръв път има такова грандиозно нещо – първото откровение на Господа, всъщност на Йехова, или на Христос през Йехова към човечеството, което е към Моисей. Когато Йехова се явява на Моисей, той не може да види Господа лице в лице, защото ще изгори – няма да издържи – и затова закрива лицето си с ръка. Той не може да излезе и от физическото си тяло напълно като при посвещение, както е било навремето, за да може да се срещне лице в лице с Господа, и затова се казва – в Стария завет го има – че е „в пукнатината на скалата“. Скалата – това е физическото тяло, всъщност, той не може да излезе от физическото си тяло, а само своего рода се напуква физическото му тяло и той не може да срещне Господа астрално.

Господ му се явява в гръм и мълнии над Синай, които падат от небето. Гръм в окултизма означава мисълта, а огън означава огънят на Аза. Затова, когато днес говорим за гръм и мълнии трябва да се има предвид, че гърмът е мисленето, а огънят – огъня на Аза, или днешното говорене трябва да бъде гръм и мълнии, т.е. да има връзка между гърма – мисълта и огъня на Аза – сърцето. Това означава на практика избухване на Аза. Христос през Йехова се явява на Моисей в природните елементи и Моисей е първият, който чува великият призив Аз Съм Аз – името на Господа.

Той обаче не разбира, че Христос му говори през Йехова. Всъщност в Стария завет за Йехова става въпрос от Моисей нататък. Но той не знае, че в този Йехова е всъщност Христос. Авраам стигна до обетованата земя – това беше неговата задача – заведе народа си, но не можа да влезе в нея по простата причина, че той не достигна до истинско преживяване на принципа „Аз съм“ вътре в себе си, а това беше външно, природно като откровение за него. Истинският смисъл на принципа „Аз съм“ е когато той заживее вътре в човека и започнеш да го преживяваш така и Христос да го преживяваш отвътре.

Смисълът на цялата ни еволюция беше

да дойде Христос, постепенно да се потопи Азът му в нашия аз и да започнем да преживяваме Христос отвътре. И не случайно Беинса Дуно каза за етерния Христос: „Христос няма да дойде втори път на физически план, той ще дойде през сърцата и душите на хората“ , т.е. трябва да го преживяваш отвътре и по този начин да го намериш и какво означава това, малко по-късно ще говорим. Нека да проследим нишката по-нататък. Точно по времето на Моисей, беше първото голямо предизвикателство пред еврейския народ.

Точно тогава много от евреите започнаха да отиват към култа на Ваал, които са били чисто сексуални култове, т.е. свързани с наследствеността, сексът е свързан с наследствеността, и имаше огромната опасност те да замърсят кръвта. Като замърсят кръвта, Йехова ще се ядоса и ще унищожи физически целия еврейски народ и тогава нямаше да има формиране на физическото, съответно на етерното тяло, и в какво ще влезе астралното тяло на Христос тогава – проваля се цялата мисия за идването на Господа и спасението на човечеството.

Именно тогава се намесва този Финеес, който е внук на Аарон, който е брат на Моисей. Понеже Моисей е заеквал и когато Йехова му казва, че той ще е водачът, че той ще ги изведе от Египет, Моисей му казва, че няма да може да им говори, защото заеква. Йехова му отговаря че той ще приема, а брат му ще говори. И тогава тези сексуални култове работят, но без тази сетивност на азовите хора, която сега я имаме. Сега злоупотребата със секса е едно, тогава тази злоупотреба е била коренно различно нещо без азовото осъзнаване.

Както днес в т.нар. държава ИДИЛ,

където мюсюлманите режат глави, при тях това минава за нещо нормално и добро, за което горе ще те възнаградят, защото тези хора са със забавено азово развитие, а това е ужасно за днешния човек, за всеки християнин, който е напреднал азово. А там правят публични екзекуции и т.н., това не им прави никакво впечатление, все едно се връщаш 3000 години назад. Преди 3000 години това е можело да се прави и не е правело на никого впечатление, нормално е било, а сега е кошмарно, деца да го гледат.

Защо става това? Защото най-рано, в третата културна епоха, преди 3500 години, тези, които развиваха авансово Аза, но без никаква външна култура, бяха тези хора, които сега са в германо-скандинавските страни. Там бяха най-изостанали откъм външна култура – землянки, слама и нищо друго, само богове – дадени от българите, между другото – обаче, азовото им развитие започва по времето на сетивната душа. В гръко-римската епоха латинските народи развиха азовия принцип и външна култура, а народите в Египет, Халдея, Месопотамия, Ирак, където сега са арабите, тези народи в третата културна епоха, преди 3500 години, издигнаха гигантски култури и това бяха културите на света. Азово развитие – нулево, само външна култура.

Тези хора изостанаха в развитието на азовия импулс и чак сега в пета културна епоха, започнаха да развиват азовия импулс. И закъснелият азов импулс в пета културна епоха води до тези резултати, примесен с исляма, който пък за тези 1500 години се разви по определен начин заради нещо, което може да се обсъди после. Защото предизвикателството там е огромно, защото там наблизо са и светите земи. А там е етерният център на Земята. Както нашият етерен център е в третото око, там е етерният център на върха Голгота, и там е кошмарът, който започва – все едно Армагедон, въпреки че Армагедон означава друго. Така че въпросът, какво става там, трябва да бъде много добре разбран окултно.

Защо тези хора са такива, защо те правят така там

– ние трябва да вникнем в тях, да ги разберем.

Финеес се намесва тогава, наистина като светкавица, и там пред всички отива и пробожда евреина и мидиамката, тази, която е от другите, защото се смесва кръвта. Финеес е от левитите. Дванадесетте колена на Яков са дванадесет сина, един от които е Леви. Леви са свещениците – това е родовото коляно само от свещеници – само духовните. И специално коляното на Симеон, едно от дванадесетте, прави много големи сексуални смесвания с околните народи, които са езичници. И това се плаща изключително скъпо. Финеес се намесва и ги пробожда двамата с копие в корема, и, забележете, не потича кръв.

Нито от евреина, нито от мидиамката. Защо? Защото като свещеници от свещеническия род Леви, те трябва да са чисти от убийство, иначе веднага се влиза в противоречие с една от десетте Божи заповеди – Не убивай! А какво се случи? Понеже Моисей преживя откровението отвън природно, той виждаше етерно запалването на храста, всичкото това като откровение на Христос през Йехова като „Аз съм Аз“ се изяви след това като десетте Божи заповеди – отвън, чрез заповеди да се командва живота на евреите. Убиването, потичането на кръв води автоматично члена на коляното на Леви да се омърси, и той вече не може да е свещеник, поразено е самото коляно.

Йехова му спестява (той е Елохим, той ни е създавал) това да изтече кръвта и той остава чист. И не само това, ами Йехова е много доволен и сключва с него завет за вечно свещенство – т.е. той може в следващите си инкарнации да не е от свещеническото съсловие ( и това наистина е така – като Илия, като Йоан – нито единият нито другият са били свещеници), обаче той е вечен свещеник и нещо повече – той става най-големият свещеник на този народ в тези си инкарнации – и като Илия, и като Йоан Кръстител – най-капиталните личности. Защото Илия е най-великият пророк на еврейския народ. А може да се каже, и на човечеството.

И 24000 евреи, мъже, са избити, по-точно умъртвени.

Забележете как върви ритъмът: Финеес спасява физически еврейския народ. Физическото тяло, което те трябваше да изградят за Господа. И са убити 24000 – това са 2 по 12000 и всъщност тук има едни закономерности, че физическото тяло може да попадне под ударите на луциферически и ариманически сили. И понеже физическото тяло е свързано със смъртта, а етерното – с раждането, тук говорим за убити 24000. Тук говорим за връзка между числото 12 и физическото тяло, защото ние знаем, че физическото ни тяло е извлечено от Зодиакалния кръг – от Риби до Овен. Затова, когато говорим за смърт, физическо тяло и дванадесетица, те са свързани. Затова тези 24000 (има много дълбока връзка, само го маркирам) са избити там. Финеес се справя със задачата си и продължаваме напред, докато стигаме до Илия. Тогава има нов култ.

Само една скоба: тези, които са убити от Финеес – евреина и мидиамката след това най-вероятно се прераждат като новите врагове на тази индивидуалност, и това са царя Ахав и Иезавел – неговата жена. Зимри и Хазва, евреинът и мидиамката, които Финеес пробожда с копието, най-вероятно са преродени като Ахав и Иезавел, която е като демон и подтиква Ахав да убият Илия. Илия е бодхисатваподобно същество – това също е ключов момент в тази индивидуалност. Той е толкова могъщ, че не може да се инкарнира изцяло в дадена личност, както са бодхисатвите, Знаем, че в старите времена, колкото по-назад отиваме, толкова по-мощно Бодхисатвата се извисява над физическия носител и толкова по-слаба е връзката с физическия носител, и когато този физически носител умре, Бодхисатвата изобщо не усеща смъртта.

Едва при Гаутама Буда, през шести век преди Христа, вече можем да говорим за някакво по-реално преживяване на смъртта, а най-истински я преживява вече Йешуа бен Пандира, сто години преди Христа, който е една от инкарнациите на последния, седми Бодхисатва, който е Беинса Дуно. Илия е толкова могъщ, че е като някаква аура, която обгръща целия еврейски народ. Той не може да се инкарнира. Този Илия, който е ходил по земята – той е ходил, имало е физическо тяло, което е ходило, но самият Илия се е извисявал много над това физическо тяло.

Друг човек, през който той се е проявявал – той е можел да се проявява през различни хора, толкова е могъщ, – е Навутей, който го има в Библията, за малко е споменат. Навутей има лозе. Лозе винаги означава етерни сили, етерното, виното, казахме, са етерните сили. Ахав, подучен от Иезавел, му предлага да му продаде лозето си – ариманическо изкушение, – или да го замени за друго лозе – луциферическо изкушение. Навутей отказва, убит е, и, всъщност, все едно е убит Илия, въпреки че истинският Илия не е убит. Знаем, че пред пророка Елисей той се възнася на огнена колесница и с огнени коне.

Това означава, че той се извисява с огъня на Аза и това е смисълът на огненото му възнесение. Защо с огъня на Аза? Защото това откровение „Аз съм“, което Моисей външно е преживял, а не е негова вътрешна способност, до известна степен става вътрешно преживяване на Илия като Аз на принципа Аз съм. И тук започва пробуждането на съвестта – главен инструмент в човешката история за преживяването на Бога. И съвестта е Бога в нас.

Вчера удивително го каза в едно предаване актьорът Деян Донков – съвестта е Бога в нас. Този човек изобщо знае ли какво каза в този момент? Това е удивително! Много удивително е, че Христо Нанев като пише за Дядо Влайчо започва книгата със „Съвестта беше главното му отличително качество“. А сега де! Без изобщо да разбира за какво става въпрос. Първото проявление на съвестта е, когато принципът Аз съм започне да се проявява в човека някак си. И това започна като кълн при Илия.

Именно това овътрешняване на Христос (който още не е дошъл) вътре в себе си, на принципа Аз, доведе до изгряване на такива сили от подосновите на душата на Илия и той можа да направи тези велики чудеса, които никой дотогава не ги е правил – възкресява сина на вдовицата, умножава хлябовете, какви ли не големи чудесии прави пророк Илия. Защо? Защото принципът на Аза, преживян вътрешно, може да доведе до безгранични възможности. Затова самият Господ Христос казва:

„който вярва в Мене, делата, що Аз върша, и той ще върши,

и по-големи от тях ще върши“.

Така го казва в Новия завет. Защо? Защото колкото повече човек преживява този принцип и става „Не аз, а Христос в мен“, толкова повече му се дават сили да работи с външните природни сили, с човешки сили, с всичко практически. Започва да става богоподобен. Това, обаче, трябва да бъде съчетано с гигантска моралност. И забележете, самият Дядо Влайчо казва: „Аз тогава не можах да се справя като бях при богомилите , а другия ми, едноутробния ми брат ( Боян Боев) се справи.“ Кой ли е той? Дали това е Йоан, който беше под кръста?

И така, Навутей е убит, обаче са спасени етерните сили в еврейския народ, който трябва да развива етерното тяло. През Финеес е спасено физическото тяло, а тук са спасени силите за етерното тяло. И тук се казва: не избити едиколко си – избити са пророците на Ваал, а тук бяха отделени 7000 мъже. Отделени. При Финеес говорим за 24000 избити – има огромна разлика, а тук отделени 7000, не се казва, че са избити – това е съвсем различно, защото става въпрос за спасяване на етерното тяло. Когато се възнася Илия, той оставя само кожуха си – говоря малко фрагментарно, защото темата е голяма и няма време.

Илия има особен аксесоар – кожух – посочен в Стария завет. И когато той излиза от пещерата сам, а значи от физическото си тяло сам, т.е. може да се отдели сам от физическото си тяло – Моисей не можеше да излезе, а той може, – и затова закрива със собствения кожух лицето си, за да може по този начин да се срещне с Господ. Той успява да излезе от пещерата, т.е. от физическото си тяло на входа и. Какъв е този кожух? Ей тази свръхсетивна аура, която владее ентелехията, или духовната същност на Илия, която не може да се въплъти. Тя е като могъща аура, която обгръща целия народ. Това не е онази астралната аура, от която от Космоса Христос щеше да си прави астралното тяло, а другата аура, на самата индивидуалност на Илия.

Тя действа като групова душа на целия народ, представете си за каква могъща индивидуалност става дума. Както има Архангел – кой е Архангелът на еврейския народ? – Михаил! Представяте ли си Илия каква връзка има с Михаил, след като изпълнява долу на Земята ролята на групова душа на целия народ и Йехова е отгоре, най-могъщият от седемте Елохима. За какво става въпрос като охрана на този народ, който трябва да направи съсъда за Господа! Тук са намесени всички налични най-могъщи и най-велики сили. И самият Илия е като аура, която ги обгръща, и се проявява през различни индивидуалности, и тъмните сили не знаят кого да убият, както Христос в Поврата на времената се проявява през различни индивидуалности. Затова Юда е трябвало да го целуне, за да знаят кого да хванат.

И така, кожухът е много важно нещо – това силата на Илия като аура, която го обгръща. Когато се възнася, той хвърля кожуха си върху Елисей – неговият първи ученик и бъдещ пророк. И тук, в момента само съобщавам един окултен факт: този Елисей днес е прероден. Той става могъщ пророк след това и сега се намира в тази стая. Не съм аз. Само толкова ще кажа. Благодарение на това, че Илия му хвърля кожуха си, Елисей става такъв и продължава мисията нататък, за да ги има след това всички еврейски пророци и благодарение на тази аура на Илия, той работи отгоре свръхсетивно с тях. Там са и Даниил и Малахия и т.н.

И става следното нещо:

тези пророци в предни животи са били в други народи.

Като се инкарнират в еврейския народ, на физически план те са долу и носят това, което имат от предните си народи като богатство. Илия отгоре като най-могъщата аура се съединява с тях и става такова сливане като синтез долу в еврейския народ на различни народи с Илия, че затова тези пророци там са толкова велики, и когато след това евреите ги избиват, Христос ги укорява в Поврата на времената: “ Йерусалиме, Йерусалиме, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените при тебе!“ И както казва Беинса Дуно: „Апостол Павел казва, че в древността Бог е говорил на хората чрез пророците, но те не вярваха; после им говори чрез Своя Син, и пак не вярваха — имаше едно разколебаване.

Вижте и първата лекция на Димитър Мангуров ТУК: Тайните на Голгота!

А сега Бог иде да говори на хората по друг начин — на съвременните хора Бог ще говори чрез Истината – най-високият връх, който ще бъде видян от всички“. Това е кръщението с дух и огън – Светият дух и огънят на Аза. Но това е по-късно.

И така, върви Илия и охранява отгоре всичко това. В един момент, в шести век преди Христа, той се инкарнира на Балканския полуостров и после към Сицилия като ученик в школата на Питагор. Защо се случва това? Защото при Йоан Кръстител в Поврата на времената трябваше да стане някакъв авансов синтез на двете велики течения – и това е много важно. Винаги това остава някак малко настрани от нещата. Йоан Кръстител не можеше изведнъж да се появи, въпреки че е най-великият Аз, и да може да направи връзката между течението на Заратустра и течението на Буда, защото през Йоан Кръстител това беше обновяване на импулса на Буда, и все едно проповедта в Бенарес на Гаутама Буда, беше като проповедта на Йоан Кръстител. И със Заратустра има пряка връзка, защото той беше пряк продължител на делото на Моисей, а в Моисей беше етерното тяло на Заратустра, следователно той е свързан с този поток.

Или, в Йоан Кръстител трябваше пророчески да се срещнат двете велики мистерии – северният и южният път, които като пастири и мъдреци се срещнаха в Христос и той единствен можа да направи това обединение, защото друг не можеше да го направи. Трябваше да дойде същество от друга посока, което да го направи. Йоан трябваше да отиде при Питагор в Кротон. Защо? Питагор най-вероятно е българин. Почти е сигурно, защото майка му поне е от траките, баща му – и той вероятно. Знаем от Щайнер, че Питагор, първо, е единият от влъхвите в Поврата на времената. И второ, в шести век преди Христа той е в Персия при Зороастър – прероденият Заратустра, една от инкарнациите на Заратустра. Заратустра е северният път.

Питагор, освен това, е чакал 20 години пред посветените в Египет, за да го пуснат във великите мистерии, които са на южния път, за да може да ги усвои. Питагор е абсолютно удивителна личност, след като в него са се срещнали двата велики пътя и е могъл и двата велики пътя да ги поеме в себе си. И той основава тези мистерии. Затова, когато се говори, че Беинса Дуно бил казал на Изгрева, че той допуснал жена при себе си и затова се провалил, и че се бил преродил като Щайнер, защото Щайнер допуснал Мария Щайнер и затова изгорял Гьотеанумът, това е фолклорът, който битува в Бялото братство на Изгрева от Вергилий Кръстев. Знаем, че Щайнер е прероденият Аристотел. Така че да не се приписват думи на Беинса Дуно. Той не е говорил кой кой е. Затова много фалшиво звучи всичко, което достига до нас като сведения за това.

И така, най-великият Аз на Земята, най-могъщата душа, един вид Адам на човечеството, отива при Питагор, за да се докосне като ученик до тези две мистерии, за да може да се подготви и като дойде в Поврата на времената, в него да се срещнат Заратустра и Гаутама Буда, но не същностно, защото трябваше Господа да го направи. Йоан там за пръв път се срещна с Натановата душа, със своя небесен праобраз, от който толкова се беше отделил – това беше детето Исус по Натановата линия, което се роди в яслите. Когато Йоан Кръстител е в шестия месец в утробата на Елисавета, при нея отива майката Мария с Натановото момче, което също е в утробата. То е още по-малко от Йоан. И като се срещат, Йоан рипва вътре. Ето това е пробуждането на Аза. И ангелът Видар веднага започва да работи с него.

При Илия виждаме как работи Йехова, как и Михаил работи. Тук вече Ангелът Видар, Ангелът-хранител на Буда, който след просветлението на Буда жертвено остана на ниво Ангел, а не се издигна до Архангел, започва да се занимава с Йоан Кръстител, да му става като Ангел-хранител. Има една особеност – като започнем от Финеес и от това, как работи с него Йехова, виждаме как има един поток от същества, който се движи по-отгоре, и един поток от същества, който се движи по-отдолу, и работят с тези индивидуалности с намаляваща сила. Колкото отиваме по към Поврата на времената, виждаме как по-малко с Рафаело и Новалис, а с Йоан повече, работят същества, които се смиряват и се отказват от правомерния си растеж, т.е. да се издигат като същества в ранг.

Казваме следното нещо: архангелът на древногръцкия народ като изпълни своята задача, се издигна на степен архай. Точно в Поврата на времената можеше да се издигне и до степен елохим, но се отказа жертвено. Ангелът-хранител на Гаутама Буда, след като си свърши задачата, когато бодхисатвата става Буда и повече няма да слиза на Земята, би трябвало да се издигне до архангел, а той все повече се свързва със Земята. И тук има една особеност, за която Сергей Прокофиев се досетил за нещо, но в известен смисъл не се е досетил напълно (Бог да го прости, мир и светлина на душата му), защото не знаеше за Дядо Влайчо.

Разликата между бодхисатвите и тази индивидуалност (Йоан Кръстител) е, че при тази индивидуалност инкарнациите му като личност са с огромно значение, докато при бодхисатвите не е толкова важно коя е личността. Важна е индивидуалността, която минава през всичките инкарнации. Защото индивидуалност е това същество, което минава през всичките инкарнации, а личността е конкретното проявление в дадения живот. И ние виждаме какво става при бодхисатвите – при

Орфей, който от бодхисатва става буда,

като личност Орфей е важен, всички инкарнации назад не са интересни.

При Гаутама Буда – също. Обаче при последния бодхисатва имаме Йешуа Бен Пандира, който като личност е важен, а като Беинса Дуно да не говорим колко е важен. Значи, малко преди Поврата на времената и след това се оказва, че при седмия бодхисатва, който 5000 години ще слиза на Земята, започва и личността да става важна, а не само индивидуалността. А долу носителят не е токова важен – той е само съсъд. Българският народ 1000 години трябваше да подготвя личността Петър Дънов. Вижте колко важна започва да става личността. Защо? Именно азовият принцип води до издигане на личността.

Липсата на азовия принцип в предхристиянските времена водеше до това личността да не е важна. Важна е индивидуалността отгоре, която е като хвърчило, образно казано. Да, но с този Бодхисатва, особено приел импулса на Аза като дъщерята на Яир, вече има огромна важност и намесвайки се в азовото развитие след Поврата на времената, става така, че личността има огромно значение. Затова Беинса Дуно изглежда като сам в света, като непоклатима личност. Съвсем друго е.

Да продължим – Йоан трепва в утробата на майка си и Видар започва да работи с него. И казахме, че тук има все по-голямо смиряване на духовете по принципа на Христос, който щеше да се смали и да измие нозете на апостолите, защото по-големият расте благодарение на по-малкия. И тук стигаме до Йехова – особено важен дух, до нещо, което всъщност не е споменато в антропософията. Предния път, когато говорихме за фантома на човешкото тяло, за стигмите на Юдит фон Хале, антропософката, която говори за събитията на Голгота и преди това, в един момент Венци и Евгени ме попитаха защо не съм казал за третото изкушение на Христос в Гетсиманската градина, не говорим за изкушенията в началото на Христовия път, а за трите изкушения в Гетсиманската градина.

За третото изкушение, когато на Луната се появява някакво светло петно и изведнъж Йехова излиза от Луната и тогава Исус, целият в кръв, поради кървавата пот от порите му, съвсем отмалял, е издал силен вик. И въпросът е : какво означава този силен вик? Тези неща в антропософията ги няма. Какво толкова важно нещо е станало в този момент? Откакто Луната се отдели през Лемурия от Земята и се свърза със стагниращите сили, оттогава в продължение на 33000 години Йехова беше свързан с това по-стагниращо. Слънчевите елохими си бяха с Христос на Слънцето и това е тяхната естествена среда за живеене. Ако човек се намира във водна среда, на него му е по-трудно да живее, защото е свикнал да живее на земята.

Същото е положението с Йехова.

На него му е трудно, но като най-могъщия от елохимите, е можел да издържа там. В този момент, в който Христос издържа и третото си изкушение в Гетсиманската градина, когато въпросът е бил ще го има или не цялото сътворение – това е зависело от решението Му в Гетсиманската градина, – и той издържа това изкушение, ей тогава, в този миг Йехова бива освободен от задачата си да бъде жертвено на Луната, Исус издава този победоносен вик, защото всичко свършва, и оттук нататък той отива и издържа всички изпитания до Голгота.

Йехова е освободен и се казва: „Отива към духовното слънце“, т.е. отива в своята среда. И въпросът е: Какво става с Йехова в следващите 20 века до днес? Единственият окултен факт, който можем да съобщим тук засега, нищо повече не мога да кажа, и това никъде го няма, е от понеделник – разтърсващ факт! В момента, когато едно същество си изпълни задачата – а каква задача е извършил Йехова по подготовката на телата на Исус и да опази това тяло накрая да отиде и на кръста! – когато един такъв дух си изпълни задачата, той автоматично се издига в следващата йерархия – динамис, сили, духове на движението, а това е вече, където се допират звездния космос с планетарните влияния.

И то какъв заслужил елохим трябва да стане дух на движението, представете си, а той се отказва да стане дух на движението и едва от 20 век с началото на етерното пришествие на Христос, Йехова започна да става дух на движението. По примера на Христос най-приближените до него, свитата духовни същества около него, винаги са се отказвали от правомерното си издигане, въпреки че вътрешно имат качествата на по-горния дух, те се отказват, за да могат да служат правилно нататък на Господа в развитието на Христовия, Азовия импулс. Защо Йехова се е отказал и какво е вършил през тези двадесет века, засега не знаем. Знаем само, че различни духове се отказват от издигането си, за да могат после да работят правилно.

Това е голяма енигма що се отнася до главния дух, който подготвяше идването на Господа – Йехова. Колкото повече едно същество се свързва със злото, със стагниращото, толкова повече като се върне там, където трябва, то става по-могъщо. Един ангел-хранител може да се издигне много правомерно, но един луциферизиран ангел, ако бъде изкупен от човека, като сили отива отвъд правомерния ангел. Този, който може да се справя със злото, става по-силен след това от правомерно развиващият се. Не случайно Ита Вегман, прероденият Александър Велики, казва: „Има два Михаилови потока: единият е космическият Михаилов поток, който работи със злото, с тъмните сили, работят срещу тях с космическите сили, слънчевите сили, защото Михаил е слънчев дух, и това намира отражение в митовете за Митра и т.н., а другият е земното му отражение като поток и това е потокът на Илия, т.е. на тази индивидуалност, която разглеждаме днес.

Тази индивидуалност е свързана пряко със злото

– Ита Вегман го казва на основата на това, което са си говорили с Щайнер – отгоре е космическият поток за справяне със злото, а долу е потокът на една индивидуалност, която става олицетворение на това, как става свързването със злото – със забележката обаче: без да става част от него. Финеес прободе евреина и мидиамката, но кръв не потече, той се свърза със злото, но не стана част от злото. Илия изби пророците на Ваал, спаси етерното тяло за Господа, но не стана част от злото. Йоан – той също се изправи пред Ирод и Иродиада, които най-вероятно са преродените Ахав и Иезавел или онзи евреин с онази мидиамка.

Като Финеес, като Илия, като Йоан Кръстител – все се върти насреща му тази двойка мъж-жена. Само че тук Иродиада вече подучи Саломе да направи сексуалния танц, защото Ирод е гледал все към половия орган на Саломе – дъщерята на Иродиада. Това е духовният елемент, който заобикаля Ирод – древните, предимно финикийски мистерии, защото те двете са от финикийски произход. Той предлага половината си царство, но Саломе в замяна иска главата на Йоан Кръстител. Защо главата? Защото човек в главата си, в силов смисъл, е това, което е бил в предния си живот, в настоящето е тялото си, а това, което прави с крайниците си ще е в следващия живот главата му. Т.е. бъдещето на човека е в крайниците му, настоящето-тялото, а главата е миналото му. Йоан, като най-старият аз на Земята притежаваше цялата мъдрост, цялата история на еврейския народ и цялата история на човечеството в главата си.

Представяте ли си каква глава е това! Именно Иродиада е искала да получи тази глава, и да може тази глава, след това чрез черномагьоснически практики да я използва за власт над външните природни сили и за власт над душите на еврейския народ, т.е. над човешките сили. Винаги власт се дава на този, на който егоизмът му е изцеден, за да може всичко да бъде само за човечеството. Тук говори обратният принцип – нисшият аз. Това е искала. И тук една скоба: българите като са рязали глави и като правят от тях чаши за да пият вино – Крум от Никифорова кратуна – това минава за варварство, но в онези времена…

Крум не е християнин все пак още, въпреки че българите са първите християни от апостол Павел, но Крум специално не е християнин и всъщност, като вземат да пият вино от главата какво става – виното е етерните сили, това е паметта на човечеството. Като пиеш от главата – главата е миналото на човека, – като вземеш на Никифор главата и пиеш вино от нея, всъщност ти все едно взимаш миналото и силата на тази т.нар. Византийката империя. Това е било окултен начин от черномагьоснически тип, което е езичество в християнското време и затова след Борис този ритуал приключва. Това е бил начин да обезсилиш духа на врага си, а не просто да се фукаш, че пиеш от главата му. Това никой от съвременните историци не може да го разбере.

И така, Иродиада е искала главата на Йоан Кръстител.

Главната задача на Йоан Кръстител беше да познае и да възвести идването на Христос. Как стана това? Когато се пробуди Азът му, той рипна вътре в корема на майка си Елисавета, тогава ангелът започна да работи с него и да се пробужда съвестта. Откъде дойде тази съвест? Той си имаше натрупвания от Илия, но има натрупвания и от по-рано. Откъде? Когато бяхме изгонени от Рая – това е грехопадението – пред портите на Рая застана Херувимът с огнения меч, а той е двуостър, което означава, че огънят, Азът може да те тласне както нагоре, така и надолу, и Херувимът каза: (всъщност това е имагинативен образ, това са думи, които в подосновите на душата на тази индивидуалност винаги са живеели, а всички останали индивидуалности чак след смъртта си виждаха и чуваха това) „Промени се вашето душевно устройство, вие се отдалечихте от небесното царство“, т.е. небесното царство остава горе, а вие тръгвате надолу.

А Йоан какво казва? – „Променете вашето светоусещане, защото духовният строеж на царствата небесни се приближава, т.е. идва Азът, мировият Аз идва. Йоан ако живее сега, както индивидуалността му беше в Дядо Влайчо, какво би казал: „Променете си отношението към духовния свят, тръгвайте към духовния свят, защото в Михаиловата епоха в човека вече се раждат нови душевни способности“. По-нататък ще говорим за това. Главната задача на Йоан беше да познае и възвести Господа. И това се породи именно от съвестта. Ето тези думи на Херувима, живеейки вътре, пораждат отговорност, съвестта пред Господа, че ние се отдалечихме от Него, защото паднахме на Земята.

Именно от този Херувим, работейки вътре, се пораждат силите в Йоан, а вторият елемент, от който се пораждат е, че Господ идваше, и в Йоан азовото се проявяваше вътрешно. В Илия то започна, но същностно се прояви чак при Йоан, и всъщност Азът и съвестта, азовото съзнание и съвестта вървят двете заедно. Човек в днешно време има Аз, такъв какъвто трябва да бъде, единствено ако съвестта му работи пред Господа, т.е. Христос се обажда вътре и ти се отчиташ пред него – т.е. сравняваш себе си с Христос.

Този глас трябва да кънти, той е фундаменталният глас от Аза. А всичко, що е състрадание, идва от астралното тяло, всичко, що е търпение, идва от етерното тяло и всичко, що е жертвоготовност, идва от физическото тяло. Или като сложим съвестта от Аза, и състраданието, търпението и жертвоготовността – ето ти субстанцията на Граала. Ето това е същността на днешното време, от която трябва да започне човекът. А Граалът тръгна от Йосиф Ариматейски или Скитиян точно на Голгота – с кръвта, чашата и т.н., за което многократно сме говорили предишни пъти.

Йоан се събуди и започна да ги кръщава във водата,

и то по какъв начин: първо им тегли една яка проповед, за да им усили Аза, и след това ги хване, потопи ги под водата, става шоково отделяне на етерното тяло, отиваш горе и виждаш наближаващия Христос и се пробужда в тебе съвестта като излезеш отгоре. При този импулс ще започнеш да развиваш азовия принцип, защото това е смисълът на целия земен еон и оттам нататък това трябваше да започне да се развива. Следователно това беше начинът, по който той подготвяше еврейския народ да посрещат Господа. И той се справи блестящо с тази си задача.

След като го обезглавиха, какво направи той – фундаментални неща направи. Първо стана групова душа на дванадесетте апостоли и действа като своеобразна групова душа, създаваща братството, праобразът на братството на Земята около Христос. Второто нещо, което той направи беше, когато Лазар беше посвещаван. Огромна е разликата между Илия и Йоан: Илия преживя принципа Аз съм вътре в себе си и се появиха тези гигантски сили да умножава хляба, да възкресява и т.н., но така или иначе този принцип не беше истински същностен в него. При Йоан той стана същностен, но беше външен. Първият, при когото директно се случи нахлуването на Христовия Аз в Аза на даден човек, беше Лазар.

За пръв път в човешката история Мировият Аз, Четвъртият макрокосмически принцип на Аза се свърза с микрокосмическия Аз на едно човешко същество. В този момент отгоре ентелехията на Йоан Кръстител се свърза с Йоан-Лазар и стана възможно Йоан-Лазар да бъде възкресен, а пък Кръстителят да стане групова душа на апостолите и през Йоан-Лазар, свързвайки се оттогава, започва здравата връзка на двамата Йоановци и, всъщност, от тези двамата Йоановци зависи Шестата културна епоха, това ще е християнството на Шестата културна епоха. Двамата Йоановци!

И затова е възможно те да вървят заедно като инкарнации!

Както горе Дева София с Йоан се „свързаха“ под Кръста и вървят заедно, така и двамата Йоановци са свързани кармически и вървят заедно. Затова и Дева София вероятно в двадесети век беше тук някъде, не знаем точно къде, защото това е обвързано с двамата Йоановци. Въпросът е: коя беше Дева София в двадесети век? Надяваме се в близко време да стане ясно и това, защото това са най-гигантските връзки, които се зародиха в Поврата на времената. Йоан беше обезглавен след като измина една година откакто Христос ходеше по Земята.

Той не можа да присъства нито на възкресението на Лазар, нито под Кръста. Свързвайки се с Лазар, той присъства по свръхсетивен начин и на възкресението на Лазар и под Кръста. Оттам нататък по духовен начин, отгоре, лично Йоан Кръстител започна ( защото Христовият Аз за пръв път се свърза с Йоан-Лазар), та Йоан Кръстител започна по духовен начин, отгоре вече, да се свързва с Азовия Христов импулс както трябва, истински в Християнската ера. Така че, първи, който има директно нахлуване на Христовия Аз в него е Йоан-Лазар . Възкресението му е било след около шест дена, защото той е бил около три и половина-четири дни в пещерата и около два дена са чакали Христос – вероятно шест дни са минали, както казва Юдит фон Хале.

Представете си за шест дена какво разпадане става на това тяло и Христовият Аз като влезе, как го оживява. Сила и Живот! За Йоан могат да се кажат още грамада от работи, но сега няма време, затова отиваме към следващото прераждане на Йоан – при богомилите, както казва Дядо Влайчо, ако вярваме на тази информация, която е изровил Христо Нанев, а аз и вярвам. Защо беше при богомилите? Защото продължава свързването със злото. Нали в двадесети век при Дядо Влайчо имаше гигантско свързване със злото – лагерите в Белене, Куциян и т.н. – там картините са просто апокалиптични – добре е да се прочетат книгите на Христо Нанев, добре ги е написал, човек задължително трябва да се докосне до тези книги, за да види срещу какво се е изправил Дядо Влайчо, за да разберем какво представляваше Йоан Кръстител в двадесети век и защо беше такъв. Наистина защо беше такъв? Ама точно такъв!

Така или иначе Йоан Кръстител не можа да се докосне до Граала,

защото Граалът започна от Голгота нататък, а той беше обезглавен две години по-рано. Това започна по свръхсетивен начин. В девети век беше срещата на тези двете течения, които познаваме – Грааловото и Артуровото – това са съответно метаморфозиралите вече южно и северно течение, а началото на богомилството беше в десети век. Следователно при богомилите имаме синтез. Йоан нали беше първият, който направи синтеза между Заратустра и Буда – пророчески, който истински стана при Христос.

Значи Йоан се докосва до синтез благодарение на подготовката си при Питагор и след като Христос прави синтеза, той веднага търси друг вид синтез в християнското време вече. И къде може да го намери най-истински – естествено при богомилите, когато тези два потока можаха да се слеят при първите богомили и да направят този синтез. Той се подготвя там – кой точно е бил Йоан Кръстител, засега не знам. Но той там залага това, което можеше да прави в двадесети век. След това се инкарнира в художника Рафаело. Рафаело се ражда на разпети петък и умира на разпети петък на 37 години.

Рисува почти изключително само Натановия Исус с младата майка, много рядко и другото Исусче от Заратустровата линия и много рядко двамата Исусовци и Йоан Кръстител. Рисува, обаче, и две абсолютно великолепни картини – това са „Диспут“ и „Атинската школа“. Той е бил археолог, с много страст е правил разкопки в Рим, той е в действителност първият археолог в Италия. Бил е много деликатен, много нежен, абсолютно любящ. Главната характеристика на Йоан Кръстител е пробуждането на съвестта, за да може да провъзгласи: „Ето го Господа“, главната характеристика на Рафаело е състраданието и любовта, а главната характеристика на Новалис щеше да бъде удивлението пред Божиите работи.

Нали от тези три качества ще създаваме трите тела на Христос като Аз в Шеста културна епоха, та в Седма като Миров Аз да влезе е свръхсетивните си тела. Това започва да се проявява като олицетворение пак през тази личност. При Рафаело, нежен, деликатен, има отпечатък от етерното тяло на Исус, при Новалис – от астралното тяло, а в Дядо Влайчо има от Аза – това е характерното нещо. Как става това? След като Исус е разпнат, тези тела – етерното и астралното тяло на Исус – бяха размножени, защото в тях беше отпечатан Христовият Аз.

Те бяха размножени като копия горе според принципа на спиритуалната икономия и от четвърти век след Христа, започнаха да бъдат вграждани в отделни личности на човечеството – етерното тяло до единадесети век, а астралното тяло като отпечатък в астралното тяло на съответната личност някъде до петнадесети век. Такъв беше принципът. Как става това нещо? Още преди да се родиш, по свръхсетивен начин такова копие от етерното тяло на Исус, обработвано три години от Христос, бива отпечатано в теб, в етерното ти тяло, което съществува свръхсетивно преди да се родиш.

Когато се родиш, някъде около седма, осма, девета година,

когато започваш да имаш собствено етерно тяло, тогава се развива, тогава става някакво драматично събитие в твоя живот, което да предизвика активирането на заложения отпреди раждането отпечатък и започне да се проявява след това продуктивно за Христос и да си вършиш задачите в дадения живот. Какво се случва с Рафаело? Когато е на осем години умира любимата му баба, майка му, от деветата до единадесетата му година умират всичките му роднини. Остава кръгъл сирак.

Това е абсолютен шок за него и предизвиква активиране на заложеното от преден живот, той започва това велико рисуване и неговите картини имат лечителско действие. Негови картини са поставяни в болници, защото лекуват болните. Майка му имала пророчески сън преди да се роди, че трябва да бъде кръстен Рафаело – на Архангел Рафаил. А той е Архангелът на лечителското изкуство. Той е и Архангелът на българския народ от няколко века. А Разпети петък и събитията около Пасха са свързани винаги с Архангел Рафаил, който отговаря за този празник. Докато Михаил отговаря за есенния празник, Уриил е за летния, а пък Гавраил – за зимния празник.

Така че, той си идва с името предварително. Майка му е била изключително духовен човек и той е имал невероятна връзка с нея. Представете си, когато е на деветгодишна възраст умира майката, с която има изключително голяма връзка. Коя ли е била тя? След това се събужда заложеното в него и от там нататък животът му е абсолютно безоблачен, той е носен на ръце от всички. Навсякъде е пръскал любов и е срещал голяма любов насреща си. Такава всеотдайна е тази личност, прекрасна, нежна, одухотворена. Той е бил много слабо инкарниран във физическото си тяло, той е бодхисатвоподобна личност. Не е бодхисатва, не е от дванадесетте, но е подобен на тях. И наистина се е стремял към духовния свят, имал е имагинации и всъщност всички тези картини, които рисува (напр. „Девата с младенеца“) му се явяват и той ги рисува. И като рисува във Ватикана, това е абсолютна гениалност.

Съзерцаването на картините му води до изцеление на жени,

които имат проблеми с раждането, хора, които имат психосоматични проблеми и т.н.. Защото той е бил целият любов и състрадание. Умира на 37 години, защото връзката му с физическия свят е била слаба и когото завършва периода на Разсъдъчната душа и започва периода на Съзнателната му душа, той си заминава от този свят. Йоан Кръстител умира на 31 години. И той е в периода на Разсъдъчната душа, след това Новалис, романтикът, умира на 29 години, и той в периода на Разсъдъчната душа, т.е. всички инкарнации на тази индивидуалност умират все в периода на разсъдъчната душа.

Йоан Кръстител се докосна до Съзнателната душа с това, че изработи съвестта в себе си. При Новалис всичко е като пророческо. Всичко, което го има в антропософията на Щайнер в двадесети век, всичко това той го пресъздава пророчески в своите произведения, като „Химни на нощта“ и „Хайнрих фон Офтердинген“. И при Рафаело, както и при Новалис, всичко като продуктивност – при единия като поезия, проза и фрагменти, наистина гениални фрагменти, а при другия като гениални картини – беше свързано с екзотеричната, външната култура на човечеството. Нито Рафаело можеше да си спомни кой е в предни животи, но имаше мъгляви видения, нито Новалис можа да разбере кой е. И Рафаело имаше някакво посвещение, и Новалис имаше някакво посвещение.

Новалис, когато е на 21 години се влюбва в една селска девойка, която изглежда най-семпла от всички, но в нея работи нещо съвсем друго. Там е имало един изключителен отпечатък, за което ще говорим другия път. Той е бил поразен като я е видял. Тя е била абсолютно одухотворена, въпреки че е била напълно неграмотна. Блестящият Новалис, роден в богато семейство, изведнъж се влюбва в това тринадесетгодишно момиче, което сякаш не стъпва по земята, простото селско момиче. Но тя умира много рано, защото е била много слабо свързана с физическия свят.

Той е поразен на гроба й и тогава преживява отключване горе и задействане в астралното му тяло на този отпечатък, който има преди раждането си, и започва да пише това, което дава като творчество, а малко по-късно има преживяване като това на апостол Павел пред Дамаск. Така че той е бил наясно, че в бъдеще ще има етерен Христос, наясно е бил с мистерията на Богоявление – слизането на Макрокосмическия Аз в Исус на река Йордан и т.н.. Но всичко при него е било като пророческо. И антропософите само предполагаха какъв ще бъде в следващия си живот.

И изведнъж сега се съобщава – Дядо Влайчо.

Никой от тях не може да реагира адекватно, защото единственият, който можеше да реагира адекватно, си замина от този свят – Сергей Прокофиев. Той е единственият, който беше навлязъл най-дълбоко в тази мистерия. И за съжаление няма как да продължи всичко това, той само се докосваше на основата на антропософията как могат да се случат нещата. Щайнер казва: „От двадесети век, когато започва етерното пришествие на Христос, много хора ще изживяват природно ясновидство. И по този начин ще имат среща с етерния Христос.

Ти ще бъдеш свит, в стаята си, ще си нещастен, много отчаян, изведнъж вратата ще се отвори, ще влезе Христос, ще ти изговори такива думи на утешение, че ти ще се възродиш и все едно животът ще влезе в тебе“. Той се явява навсякъде. Естествено трябва да бъде видян етерно, а не физически. Дядо Влайчо си го има това природно ясновидство, което е развивал през цялото време, учил е – трябва да се прочете за него, – бил е от богат земеделски род с 300 декара земя, баща му искал да го кара да копае, защото трябва да се работи и да се богатее, а неговите дълги, фини пръсти искат само книжката да държат.

Баща му го спира от училище. Той е бил феноменално начетен във всички сфери, защото цял живот се е образовал. Ето това е новото – жажда за познание, и става одухотворяване на интелигентността с една вяра, която е наситена с воля – това е най-велика алхимия, за която говори Щайнер. Вяра в истинския християнски смисъл, наситена с воля за познание и тогава тази, нормалната интелигентност, която я имаш, я вдигаш към астралния свят, става изкупена интелигентност и тогава става правилната връзка с духовния свят, и ставаш проводник на етерния Христос долу на Земята.

Дядо Влайчо е бил стопроцентов такъв проводник.

Стопроцентов. И от двадесети век тук започва (в отделни личности започва от петнадесети век, но къде по-смътно, къде – не) отпечатването на Христовия Аз, пребивавал в Натановата душа. От двадесети век нататък християнството става истински азово. Тогава свърши и Кали Юга. По метода на отраженията можем да кажем следното нещо: В средата на Лемурия беше грехопадението и то се отрази след това като противоположното му съответствие в Голгота. С Голгота грехопадението практически беше елиминирано.

Голгота е изходната точка за превръщането на Земята в Слънце, т.е. на одухотворяването и. Грехопадението се пада в четвърта културна епоха на Лемурия. В третата културна епоха на Лемурия ние бяхме още в Рая. До 1899 година свършва Кали Юга и ние тогава бяхме все едно в Рая, защото това съответства на трета културна епоха в Лемурия. Падението ни е всъщност от 1899 година. Можем да се върнем в новата светла епоха в духовния свят, т.е. да се върнем каквито сме били в Рая в трета културна епоха в Лемурия. Или времето, което започва сега от двадесети век нататък съответства все едно на трета културна епоха на Лемурия, когато ние сме били още в Рая. И сега можем пак да влезем в Рая, но ако осъществим правилна връзка с духовния свят, за което говорим, как това може да стане през великите личности на човечеството, а и през нас как се случва днес това.

Дядо Влайчо е имал в себе си отпечатъка на Христовия Аз. Ето това е истински азовото християнство, което води до там, че ти можеш да станеш съзнателен посланик, отражение долу на етерния Христос на Земята. И забележете, какво има в Дядо Влайчо като продукт в двадесети век. Съвестта идва от Йоан Кръстител, любовта и състраданието идват от Рафаело, удивлението пред чудесата на духовния свят и на битието идва от Новалис. На Новалис има направени само два образа – един рисуван и един бюст, който е на гроба му. Като дете е! Излъчват нещо детско. Само удивление! Това е било най-характерно за него. Дядо Влайчо го описват като вечно млад, с огромно чело, пронизващ поглед, невероятно мек, невероятно тих глас, като магнит привличащ хората. Всичко това, съвестта с тези трите качества, става Граал.

Той беше онова свързване със злото, което почна от Финеес, но не да си в злото. В лагерите на Белене, най-феноменалното зло за всички времена, той беше при него, беше там, и никога не е казал хулна дума за своите мъчители, а мъченията му са били феноменални. Така е издържал, че направо е като митичните герои от древна Гърция, които са полубогове, сега вкарани азово тук, и изцяло станали хора. По-голямо стъпване на Земята и заземяване на тази личност никога не е имало – от бодхисатвоподобния Илия като духовна аура, до Дядо Влайчо, заровен там сред прасетата в калта на Белене и гаврата на най-големите примати на човешкия род там върху него.

И той – нито гък. И след това гонен през комунизма.

Срещал се е с какви ли не изроди. И през цялото време той привлича като магнит хората – където влезе, все едно светлина влиза. Едновременно излъчва вечна младост и същевременно погледът му е пронизващ – гигантска мъдрост! Най-древният Аз на Земята и едновременно с това – пронизан от Христос. Защо? Защото той иска да бъде като своя небесен праобраз – Натановата душа, а Натановата душа еволюираше. И забележете, има два Михаилови потока – космическият, на Михаил, който горе се бори със злото с космически слънчеви сили, и долу, този с азовите сили на Христос в себе си, където работи тази индивидуалност.

И забележете – той е в Михаиловия поток, той е бодхисатвоподобен и в двадесети век къде дойде? При Бодхисатвата! Защо? Защото етерният Христос ще става все по-видим чрез трансформация на злото и изкарване на добро. А кой ще бъде след 3500 години Буда на доброто – ето този, който в двадесети век беше Беинса Дуно. И по метода на отражението какво става – в двадесети век каквото заложим като добро, след 1500 години ще се прояви в началото на шестата културна епоха. Ако сложим за център шеста културна епоха – началото е в 3500 година, 1500 години преди това е нашето време, а ако прибавим 1500 години, ще отидем 5000 години сл. Хр., т.е. от нашето време след 3000 години.

Тогава Бодхисатвата ще стане Майтрея Буда или Буда на доброто, или, Беинса Дуно и Дядо Влайчо се инкарнираха в двадесети век, за да се срещнат със злото, най-феноменалното зло, за да може да се подготвят за това, което ще се отрази след 3000 години, когато Буда на доброто ще стане именно Беинса Дуно. По метода на отражението това ще се отрази след 3000 години. И затова на Беинса Дуно му беше толкова важно в двадесети век да бъде долу на Земята, да преживее великата мистерия в 1936 година, великата мистерия, в която Христос се свърза със злото и се родиха новите сили за справяне със злото, и Дядо Влайчо да изпита всичкото това.

И забележете, казва се: когато Беинса Дуно ще стане Майтрея,

той ще се роди с Аза на Майтрея, между тридесетата и тридесет и третата година ще стане смяна на Аза, както е било при Христос – излиза Заратустра, влиза Христос на Богоявление, – там ще стане смяна на Аза. И кой ще бъде заместващият Аз? Кой ще бъде заместващ Аз на Майтрея до края на живота му, докато стане Буда и повече няма да слиза? Казва се: Авраам, Моисей или някой от пророците. Че кой е най-великият пророк? – Илия. Дядо Влайчо, в двадесети век, преживявайки злото и тази най-пряка връзка с Беинса Дуно – те толкова са общували двамата – преживявайки всичко онова, той се готви да бъде онзи заместващ Аз след 3000 години.

И връзката, която е между тях, в бъдеще ще се проявява непрекъснато. Тя ще се реанимира на все по-високо ниво на спиралата, както от Финеес се вдигна към Илия, към Йоан и след това, вече в християнското развитие, върви нататък. Ето през тази индивидуалност на човечеството минава цялата човешка история и в нея се оглежда развитието на цялата човешка история, като подготовка за идването на Христос и за проявление на Христос нататък в човечеството като азов импулс.

И това по удивителен начин се съчетава в Дядо Влайчо, съвестта, която проявяваше абсолютно, състраданието и любовта към всеки и всичко, и удивлението пред света. Всичко Граалово го имаше в него. Той се готвеше именно за макрокосмическото създаване на свръхсетивните тела за Христос – това е голямата му задача, по която тръгна да работи, която при Новалис беше като предчувствие и виждане, а при Дядо Влайчо започна да се проявява като самата реалност.

Първоначално публикувано на:06.10.2016 @ 12:35