В миналото паразитното растение бял имел се е приемало, че има специални свойства да предпазва хората от злини и се считало за символ на живота в традициите на много народи
Съдържание на статията: ♠ Имел. ♠ Имел магически свойства. ♠ Митове и легенди за магическите свойства на белия имел. ♠ Имел друиди.
Имел.
Съдържание:
Например, в една легенда от Италия се казва, че белият имел помага на жените да заченат, ако тези, които имат такъв проблем носят част от него в себе си. Отвари и лечебни препарати от билката се използват за женски болести, а в комбинации с други билки помага при безплодие.
Бял имел за жени.
Най-разпространеният в Европа вид имел е белият. Неговото научно име е Viscum album. Наричат го и полупаразит, защото смуче от дървото гостоприемник минерални вещества и вода, но и същевременно като другите растения с листата си извършва фотосинтеза. Цветовете му са жълто-зелени, а цветовете му са малки, бели или жълтеникави. Той е представител на род полупаразитни растения с общо име Имел, от семейство Santalaceae.
Имел магически свойства.
Белият имел е бил закачван на тавана в стаята като средство за защита от злини и от пожари.
Растението имел е универсално, за което има поверие, че може да се използва като растение-талисман за всичко, без изключение. Всички традиции даряват това паразитно растение, което често расте по дъбовете, с много лечебни и магически свойства. От древни времена то се счита за ефективно срещу различни заболявания.
Също така се твърди в традициите, че имелът е в състояние да предотвратява пожари. Това мнение се споделя от древните италианци и шведските селяни, растенията, които са израснали на дъб са били връзвани на гроздове и закачвани на тавана в стаята като средство за защита от злини, и по-специално от пожари.
В голяма част от традициите се изказва мнението, че имелът помага да има изобилие в земеделието. За тази цел листа от бял имел се нарязват на парчета, и стопанинът е произнасял молитва над тях, след което са засявали нивите с просо и семена от други зърнени култури. За най-ефективно средство в някои народи се е приемал имелът, който расте по върба, което се е считало за свещено дърво.
Но може би най-ценното богатство на това растение народите в древността са приемали способността му да предпазва от магьосничество. Австрийците поставяли клонче от имел на прага за защита срещу кошмари. Жителите на северната част на Англия казват, че ако искате вашата мандра да просперира, трябва да храните с един куп растения имел първата крава, която се отели след Нова година, за да няма нищо, което да вреди на млякото и маслото, като заклинания. В Уелс също е било давано клонки от имел на кравата, която роди през първия час след Нова година, за да вървят нещата добре в маслобойната.
В Швеция, жителите усърдно са търсели имел в навечерието на Свети Йоан Предтеча, защото са смятали, че това растение е силно надарено с мистични качества и магическа сила, че ако клоните му се прикрепят към тавана на жилище, конюшни или ясли, троловете са безсилни да навредят на хората и животните.
Според поверието белият имел можел да се откъсне със златен сърп.
Според галите, ефективността на това средство е по-висока, ако растението е откъснато в първия ден на пълната Луна, без използването на желязо и ако в същото време не се слага на земята. Можело обаче според поверието да се откъсне със златен сърп. Извлечена по този начин, билката имел се е считала за добро средство за лечение на епилепсия. Галите също вярвали, че имелът помага на жените да забременеят. Имало е и поверие, че лекува язви като пациентите е трябвало само да дъвчат парче от него, а други да се прикрепят към възпаленото място.
А при древните гърци и римляни се е считало, че имелът е послужил за прототип на „Златната клонка“. Факт е, че макар и пресни листа от имел ярко зелени, сушени, те стават златисто жълти и наподобяващи злато. В поемата на Вергилий, „Енеида“, предсказателката Сивил дава съвет към митологичния герой Еней, който иска да види мъртвия си баща. Тя му казала, да чуе какво му се казва да прави, че само една златна клонка със златни листа по нея, отваря пътя за живия човек в подземния свят на мъртвите.
Еней е трябвало да пожертва клонки от имел на Прозерпина и попаднал в подземния свят за среща с баща си. Два гълъба съпътствали Еней в тъмната долина в дълбините на която, блестели златните лъчи, излъчвани от ”златната” клонка имел. Така в студената зимна гора свежият зелен имел и жълтите му плодове оплитат ствол. Така листата му изглеждали като позлатени по клоните на сенчестия дъб, и се чувало шумоленето им под лекия полъх на вятъра.
Това е описано от шотландския антрополог, философ и теолог Джеймс Фрейзър в книгата му ”Златната клонка”, който стига до заключението, че повечето съвременни религии са свързани с древни първобитни вярвания.
Човекът под растението имел е свободен от ограничения, но не е защитен и влиза в един свят на хаос. Имелът е златният клон на друидите и Еней и представлява женското начало, за разлика от мъжкото в образа на дъба. Той символизира нов живот и повтаряемостта на зимното слънцестоене. Преданията казват, че имелът е роден от падане на мълния в дъбов клон, и по този начин е получил допълнителни духовни качества. Сокът от неговите плодове са храна за тялото и духа. Имелът е свързан със скандинавската богиня Балдур.
Митове и легенди за магическите свойства на белия имел.
Имел, вечнозелено растение, което расте по клоните на дърветата, в различни традиции служи като символ на живота. През есента то цъфти с жълти цветове и дава бели плодове. Имелът е свързан в древните вярвания и поверия с плодородието, богатството, защита и лечение. Той е символ на живота и безсмъртието. Съществува обичай да се бере имел в дните на лятното и зимно слънцестоене, който корелира с живота и смъртта.
В Швейцария, имелът се нарича „гръмотевична метла“, защото хората са си мислели, че се появява по дърветата от мълнии. В Бохемия са вярвали, че „гръмотевичната метла“ изгорена в огън, трябва да защитава домовете от мълнии.
Галите са вярвали, че белият имел има голяма лечебна сила, и са мислели, че за да се излекува човек от всяка болест е достатъчно само да го докосне.
Почитта към белия имел така и не е изчезнала и досега във Франция, въпреки че католическите свещеници дори забранили да се използват клонките на това „езическо“ растение. Френските селяни си пожелавали щастие през новата година с думите „Нова година с имел!“ До сега в Англия и Франция за Коледа по вратите на къщите могат да се видят клончета от имел. Местните видове имел в Австралия служат за „коледни елхи“.
Легенди и митове за белия имел са съставени от много народи. Според скандинавската митология, веднъж на мъдрия и смел бог Балдер е било предсказано, че ще умре от насилствена смърт. Майка му богиня Фриг направила клетва с всички живи и неживи същества, с всички растения растящи във водата и на земята, че те няма да навредят на нейния син. Само незначителния имел, който расте по клоните на дърветата, тя забрави да включи в тази клетва.
Балдер станал неуязвим за всякакви оръжия, а понякога и самите богове оставали впечатлени от факта, че при стрелба в него не можели да му навредят и се позабавлявали. Но злия и хитър бог Локи направил от клонче от имел смъртоносни стрели и тихо ги поставил при стрелите на слелия бог Хед. Както се забавлявали, Хед стрелял с лъка си и убил Балдер.
Африканците от Сенегамбия са носели листа от бял имел като талисман в торбички „гри-гри“, който да ги защитава от рани по време на война. (гри-гри – вуду талисман или амулет за предпазване на потребителя от зло или за късмет).
Има и една легенда за Гогол. Семейният му имот бил Василевка, който се намира в района на Полтава, в един от най-красивите места в окръга. На красотата на тези места Гогол се радвал през целия си живот описвайки ги в своите литературни творби. Най-забележителното място в имението е голямо езеро, заобиколено от прекрасни върби и тополи, тополите били високи като приказни гиганти. Те били обвити с бял имел. Зад езерото започвал горски резерват – известния Яворивщина.
Според легендата, момиче влюбено в младия Николай Гогол му дало да пие отвара от имела. Според ревно поверие тя действала за влюбване. Неудачното момиче приготвило отварата, но любов не се появила. Вместо очакваната любов се появила страст към дивата природа, равен на обожествяване. Николай Гогол е станал най-романтичния автор на 19-ти век, на когото било дадено да разбере необяснимите загадки на природата.
Белият имел е талисман за ученици и студенти, както и за близнаци. Клонките на имела според поверията можели да помогнат за бързо овладяване на знанията. Носенето на клонче имел, помагало човек да не скучае. Това растение улеснявало комуникацията с астрални същества.
На ароматните клонки на имела в древността са приписвали магически сили. Смятало се, че с помощта му можело да се намери най-тайно съкровище. Също така от клончетата на имела са правили амулети, за да се запази истинската любов в семейството, за да може жената да забременее и да роди здраво, красиво бебе. Жените, които искат да се заченат, носели клончета от имел в кръста или на китката си. Връзки от имел са окачвали в домове и търговски сгради като пазител срещу магия, от пожари, болести и нещастия.
Имел друиди.
Популярна и до днес е традицията – да се целуват под клоните на имела на коледните празници – според някои източници тя идва от скандинавската митология, където уникалният имел е бил подчинен на богинята на любовта, красотата и плодородието Фрея.
Други изследователи смятат, че тази традиция идва от сватбените церемонии, които обикновено се наблюдават по време на зимните фестивали в чест на езическия им бог Сатурн в древен Рим, наречени сатурналии – на тяхно място с появата на християнството започва да се празнува Коледа. Воини врагове срещнали се под имела, са били длъжни да сложат оръжие преди края на деня.
Британците като потомци на друидите, обожествяват белия имел, израснал на дъб, като се има предвид, че той е най-свещеното растение, според тях. Тяхната искрена вяра в лечебните свойства на вълшебния имел англичаните са доказали на дело. Преселниците заминаващи за една далечна Америка задължително вземали със себе си бял имел – като талисман и лекарствено средство. На новата земя имелът станал частица от родната им Англия, той се превърнал в символ на истинската любов и щастие. Между другото, любовта на американците към белия имел се превърнала в традиция: Новогодишно клонче от растението краси дома на всяко семейство.
Келтските жреци, друидите, са вярвали, че имелът е златен клон от дървото на живота, който крепи съюза между божественото и земното. Римски автори описват, мистериозен ритуал на друидите за събиране на имел. Жреците събирали растението на пълнолуние или новолуние, без помощта на железни инструменти, но понякога със златен сърп, а мистичният имел не е трябвало да докосва земята. Събиран по този начин, той предпазвал от всяка човешка магия, и можел да се използва, за търсене и намиране на подземни съкровища. Това е било едно широко разпространено поверие.
Белият имел е известен в народните традиции.
Вярвало се е, че една напитка, направена от имел гарантира човешкото неуязвимост, че лекува язви и че помага на жените да се отърват от безплодие. Според легендата за неговото съществуване, той е роден от падане на мълния в дъбов клон, така че израсналият имел на дъб е надарен със специални лечебни свойства, както и сока от плода му – храна за тялото и духа.
Ако човек в началото на нашата ера се окаже в едно от най-свещените дъбови насаждения на древните келти, може да стане свидетел на церемонията на поклонението на смятаното за мистично растение бял имел – растящ по клоните на дърветата.
Свещенодействието се състояло през деня на зимното слънцестоенето (22 декември), в края на „царството на нощта“, след което продължителността на деня през денонощието постепенно се увеличава. По това време на лечебната сила на белия имел се приемало, че е най-голяма. В дъбравата докарвали чифт охранени бели бикове, които никога преди това не са носили хамут. Жертвените животни били принасяни в жертва за няма нищо, само заради някакви си суеверия. Според езическите им вярвания, те били сякаш освещавали цялата церемония. Друидът (жрец), облечен в бели дрехи, се изкачвал на дървото и отрязвал белия имел със златен сърп, и се поставял в бял плат. Вечнозелените му клонки украсявали домове и църкви.
Белият имел е бил закачван на тавана в стаята като средство за защита от злини и от пожари.
В дните на зимното слънцестоене (а през християнската епоха по време на Коледа) е имало обичай: за да влезе добро в къщата е необходимо да се откъсне бял имел и да се целунат корените му. Освен това, друидите събирали от имела плодовете в тези дни с голяма церемония, в един час с определени астрономически изчисления. Те вярвали, че плодовете в този час са наситени с тройна сила: от звездите, от дървото и от благочестивите тълпи, и следователно може да произвежда чудеса на изцеление, гадаене и да привличат щастие и късмет.
За лечебните свойства на белия имел и за приложението му в народната медицина Ви предлагаме тази статия – ТУК.
Самодиви. Има ли истински в България? Как изглежда една самодива?
