В миналото паразитното растение бял имел се е приемало, че има специални свойства да предпазва хората от злини и се считало за символ на живота в традициите на много народи
Съдържание на статията: ♠ Имел. ♠ Имел магически свойства. ♠ Митове и легенди за магическите свойства на белия имел. ♠ Имел друиди.
Имел.
Паразитното растение имел е универсално със своите лечебни качества, а в далечното минало отделните народи са му придавали и мистични свойства.
По причина, че древните народи не са могли да си обяснят много от тайните на науката и природните явления, са възникнали различни суеверия и предания. Дори митовете и легендите са се появили по подобен начин, но за някои от тях обаче в повечето случаи е имало реално основание за събития свързани със самите хора.
Така например Нимрод и Ищар са били обожествени и им се покланяли, а те били най-обикновени смъртни човешки същества като всички останали. Съществуването на легендарните летящи дракони от митовете и легендите е било смятано за измислица, но учените са открили скелети на същества отговарящи на същото описание. Известният град Троя се е считало, че не съществува, докато не били открити останките му. И за него са мислили, че е измислица и мит. Така между реалността и измислиците има някаква граница, която всеки с ума си може да прецени къде е и от допълнителна информация.
Много други легенди и митове обаче наистина са плод на суеверия или на измислици, както е било измислица, че Ищар и Нимрод са божества, идеята, за което е била на Ищар. Така стои въпроса и с мистичните свойства на някои предмети и растения като паразитното растение имел, за някои от тях обаче е имало реални основания.
Например в една легенда от Италия се казва, че белият имел помага на жените да заченат, ако тези, които имат такъв проблем носят част от него в себе си. В действителност това няма как да помогне, но отвари и лечебни препарати от билката се използват за женски болести, а в комбинации с други билки помага при безплодие.
Бял имел за жени.
Най-разпространеният в Европа вид имел е белият. Неговото научно име е Viscum album. Наричат го и полупаразит, защото смуче от дървото гостоприемник минерални вещества и вода, но и същевременно като другите растения с листата си извършва фотосинтеза. Цветовете му са жълто-зелени, а цветовете му са малки, бели или жълтеникави. Той е представител на род полупаразитни растения с общо име Имел, от семейство Santalaceae.
Имел магически свойства.
Белият имел е бил закачван на тавана в стаята като средство за защита от злини и от пожари.
Растението имел е универсално, за което има поверие, че може да се използва като растение-талисман за всичко, без изключение. Всички традиции даряват това паразитно растение, което често расте по дъбовете, с много лечебни и магически свойства. От древни времена то се счита за ефективно срещу различни заболявания.
Също така се твърди в традициите, че имелът е в състояние да предотвратява пожари. Това мнение се споделя от древните италианци и шведските селяни, растенията, които са израснали на дъб са били връзвани на гроздове и закачвани на тавана в стаята като средство за защита от злини, и по-специално от пожари.
В голяма част от традициите се изказва мнението, че това растение помага да има изобилие в земеделието. За тази цел листа от бял имел се нарязват на парчета, и стопанинът е произнасял молитва над тях, след което са засявали нивите с просо и семена от други зърнени култури. За най-ефективно средство в някои народи се е приемал имелът, който расте по върба, което се е считало за свещено дърво.
Но може би най-ценното богатство на това растение народите в древността са приемали способността му да предпазва от магьосничество. Австрийците поставяли клонче от имел на прага за защита срещу кошмари. Жителите на северната част на Англия казват, че ако искате вашата мандра да просперира, трябва да храните с един куп растения имел първата крава, която се отели след Нова година, за да няма нищо, което да вреди на млякото и маслото, като заклинания. В Уелс също е било давано клонки от имел на кравата, която роди през първия час след Нова година, за да вървят нещата добре в маслобойната.
В Швеция, жителите усърдно са търсели имел в навечерието на Свети Йоан Предтеча, защото са смятали, че това растение е силно надарено с мистични качества и магическа сила, че ако клоните му се прикрепят към тавана на жилище, конюшни или ясли, троловете са безсилни да навредят на хората и животните.
Според поверието белият имел можел да се откъсне със златен сърп.
Според галите, ефективността на това средство е по-висока, ако растението е откъснато в първия ден на пълната Луна, без използването на желязо и ако в същото време не се слага на земята. Можело обаче според поверието да се откъсне със златен сърп. Извлечена по този начин билката имел се е считала за добро средство за лечение на епилепсия. Галите също вярвали, че имелът помага на жените да забременеят. Имало е и поверие, че лекува язви като пациентите е трябвало само да дъвчат парче от него, а други да се прикрепят към възпаленото място.
А при древните гърци и римляни се е считало, че имелът е послужил за прототип на „Златната клонка“. Факт е, че макар и пресни листа от имел ярко зелени, сушени, те стават златисто жълти и наподобяващи злато. В поемата на Вергилий, „Енеида“, предсказателката Сивил дава съвет към митологичния герой Еней, който иска да види мъртвия си баща. Тя му казала, да чуе какво му се казва да прави, че само една златна клонка със златни листа по нея, отваря пътя за живия човек в подземния свят на мъртвите.
Еней е трябвало да пожертва клонки от имел на Прозерпина и попаднал в подземния свят за среща с баща си. Два гълъба съпътствали Еней в тъмната долина в дълбините на която, блестели златните лъчи, излъчвани от ”златната” клонка имел. Така в студената зимна гора свежият зелен имел и жълтите му плодове оплитат ствол. Така листата му изглеждали като позлатени по клоните на сенчестия дъб, и се чувало шумоленето им под лекия полъх на вятъра.
Това е описано от шотландския антрополог, философ и теолог Джеймс Фрейзър в книгата му ”Златната клонка”, който стига до заключението, че повечето съвременни религии са свързани с древни първобитни вярвания. Изключение прави вярата в Бога и в Библията като свещена книга.
Човекът под растението имел е свободен от ограничения, но не е защитен и влиза в един свят на хаос. Имелът е златният клон на друидите и Еней и представлява женското начало, за разлика от мъжкото в образа на дъба. Той символизира нов живот и повтаряемостта на зимното слънцестоене. Преданията казват, че имелът е роден от падане на мълния в дъбов клон, и по този начин е получил допълнителни духовни качества. Сокът от неговите плодове са храна за тялото и духа. Имелът е свързан със скандинавската богиня Балдур.
Сред митовете, поверията и легендите за уникалната билка имел и по-специално за белия имел, се говори, че той предпазва от магии и има магически свойства. Нека да не забравяме, че магията и целият арсенал от свързани с нея разбирания за растения или места с магически свойства, са под властта на демоните и представляват тяхна зона на владеене. Когато някой магьосник или жрец изпълнява нещо магическо, някаква магия или нещо подобно чрез някакво средство като растение например, то самото не играе някаква роля, а по-скоро демоничните сили, които действат чрез човека.
Всъщност той е медиум, посредник, между хората и демоните. Магическите свойства, ако има такива, се проявяват чрез човека, но зад него стоят демоните и те са техни. Растенията или каквито и да са други средства не играят някаква роля или ако има такава, то трябва да има някакво обяснение. Всичко се обяснява с действието и влиянието на демоните, които са силни и с неизвестна за нас природа. За нашата цивилизация те са извънземни в пълния смисъл на думата.
Ето и в поемата на Вергилий, „Енеида“, се говори за отиване в света на мъртвите. Това е присъщо на демоните, да се налага с различни краски, включително и с литературата и митологията, идеята, че мъртвите след смъртта живеят в някаква форма като духове или нещо подобно. Медиумите правят същото като извикват духове на умрели пред техни близки, които искат да ги видят и им е мъчно за тях. Вместо духовете на умрелите обаче се явяват демони, които имитират лика и гласа на починалия човек, когото имитират.
В Библията Бог ни казва, че мъртвите не могат да имат връзка с живите и че те ”спят в пръстта’, в гробовете си до деня на възкресението. Те не съществуват нито духовно, нито телесно, но могат да бъдат възкресени с нови тела от плът. Важното за всеки човек е дали ще бъдем одобрени и дали отговаряме на това, което се иска от нас по отношение на вярата. Много мъка има в сърцата на хората, когато погребват някой свой близък от семейството. Раздялата за съжаление е завинаги, ако човек, докато е жив не се подготви чрез вяра и според писаното в Библията, за да получи обещаната награда – вечният живот в нова плът след смъртта, в деня на възкресението.
Няма по-добро от това да видим починалите си близки от семейството отново живи. Надежда има, но трябва човек да вярва в Бога, и да чете Библията, да я разбира и да съобрази живота си с писаното в нея.
Митове и легенди за магическите свойства на белия имел.
Имел, вечнозелено растение, което расте по клоните на дърветата, в различни традиции служи като символ на живота. През есента то цъфти с жълти цветове и дава бели плодове. Имелът е свързан в древните вярвания и поверия с плодородието, богатството, защита и лечение. Той е символ на живота и безсмъртието. Съществува обичай да се бере имел в дните на лятното и зимно слънцестоене, който корелира с живота и смъртта.
В Швейцария, имелът се нарича „гръмотевична метла“, защото хората са си мислели, че се появява по дърветата от мълнии. В Бохемия са вярвали, че „гръмотевичната метла“ изгорена в огън, трябва да защитава домовете от мълнии.
Галите са вярвали, че белият имел има голяма лечебна сила, и са мислели, че за да се излекува човек от всяка болест е достатъчно само да го докосне.
Почитта към белия имел така и не е изчезнала и досега във Франция, въпреки че католическите свещеници дори забранили да се използват клонките на това „езическо“ растение. френските селяни си пожелавали щастие през новата година с думите „Нова година с имел!“. До сега, в Англия и Франция за Коледа по вратите на къщите могат да се видят клончета от имел. Местните видове имел в Австралия служат за „коледни елхи“.
Легенди и митове за белия имел са съставени от много народи. Според скандинавската митология, веднъж на мъдрия и смел бог Балдер е било предсказано, че ще умре от насилствена смърт. Майка му богиня Фриг направила клетва с всички живи и неживи същества, с всички растения растящи във водата и на земята, че те няма да навредят на нейния син. Само незначителния имел, който расте по клоните на дърветата, тя забрави да включи в тази клетва.
Балдер станал неуязвим за всякакви оръжия, а понякога и самите богове оставали впечатлени от факта, че при стрелба в него не можели да му навредят и се позабавлявали. Но злия и хитър бог Локи направил от клонче от имел смъртоносни стрели и тихо ги поставил при стрелите на слелия бог Хед. Както се забавлявали, Хед стрелял с лъка си и убил Балдер.
Африканците от Сенегамбия са носели листа от бял имел като талисман в торбички „гри-гри“, който да ги защитава от рани по време на война. (гри-гри – вуду талисман или амулет за предпазване на потребителя от зло или за късмет).
Има и една легенда за Гогол. Семейният му имот бил Василевка, който се намира в района на Полтава, в един от най-красивите места в окръга. На красотата на тези места Гогол се радвал през целия си живот описвайки ги в своите литературни творби. Най-забележителното място в имението е голямо езеро, заобиколено от прекрасни върби и тополи, тополите били високи като приказни гиганти. Те били обвити с бял имел. Зад езерото започвал горски резерват – известния Яворивщина.
Според легендата, момиче влюбено в младия Николай Гогол му дало да пие отвара от имела. Според ревно поверие тя действала за влюбване. Неудачното момиче приготвило отварата, но любов не се появила. Вместо очакваната любов се появила страст към дивата природа, равен на обожествяване. Николай Гогол е станал най-романтичния автор на 19-ти век, на когото било дадено да разбере необяснимите загадки на природата.
Белият имел е талисман за ученици и студенти, както и за близнаци. Клонките на имела според поверията можели да помогнат за бързо овладяване на знанията. Носенето на клонче имел, помагало човек да не скучае. Това растение улеснявало комуникацията с астрални същества.
На ароматните клонки на имела в древността са приписвали магически сили. Смятало се, че с помощта му можело да се намери най-тайно съкровище. Също така от клончетата на имела са правили амулети, за да се запази истинската любов в семейството, за да може жената да забременее и да роди здраво, красиво бебе. Жените, които искат да се заченат, носели клончета от имел в кръста или на китката си. Връзки от имел са окачвали в домове и търговски сгради като пазител срещу магия, от пожари, болести и нещастия.
Имел друиди.
Популярна и до днес е традицията – да се целуват под клоните на имела на коледните празници – според някои източници тя идва от скандинавската митология, където уникалният имел е бил подчинен на богинята на любовта, красотата и плодородието Фрея.
Други изследователи смятат, че тази традиция идва от сватбените церемонии, които обикновено се наблюдават по време на зимните фестивали в чест на езическия им бог Сатурн в древен Рим, наречени сатурналии – на тяхно място с появата на християнството започва да се празнува Коледа. Воини врагове срещнали се под имела, са били длъжни да сложат оръжие преди края на деня.
Тази традиция за празниците ни говори за навлизането и смесването на езичеството с Християнството. С узаконяването му от император Константин започва опорочаването му и вкарването на не християнски учения в него. По този начин езическият Рим сменя формата си като привидно става християнски и започва да проповядва една фалшива религия, смесица отчасти с библейски и езически учения. По-късно папите създават инквизицията и са преследвали главно тези християни, които разбират истината и искат да живеят според нея, да служат и да се покланят на Бога, според начина описан в Библията.
Британците като потомци на друидите, обожествяват белия имел, израснал на дъб, като се има предвид, че той е най-свещеното растение, според тях. Тяхната искрена вяра в лечебните свойства на вълшебния имел англичаните са доказали на дело. Преселниците заминаващи за една далечна Америка задължително вземали със себе си бял имел – като талисман и лекарствено средство. На новата земя имелът станал частица от родната им Англия, той се превърнал в символ на истинската любов и щастие. Между другото, любовта на американците към белия имел се превърнала в традиция: Новогодишно клонче от растението краси дома на всяко семейство.
Келтските жреци, друидите, са вярвали, че имелът е златен клон от дървото на живота, който крепи съюза между божественото и земното. Римски автори описват, мистериозен ритуал на друидите за събиране на имел. Жреците събирали растението на пълнолуние или новолуние, без помощта на железни инструменти, но понякога със златен сърп, а мистичният имел не е трябвало да докосва земята. Събиран по този начин, той предпазвал от всяка човешка магия, и можел да се използва, за търсене и намиране на подземни съкровища. Това е било едно широко разпространено поверие.
Белият имел е известен в народните традиции.
Вярвало се е, че една напитка, направена от имел гарантира човешкото неуязвимост, че лекува язви и че помага на жените да се отърват от безплодие. Според легендата за неговото съществуване, той е роден от падане на мълния в дъбов клон, така че израсналият имел на дъб е надарен със специални лечебни свойства, както и сока от плода му – храна за тялото и духа.
Ако човек в началото на нашата ера се окаже в едно от най-свещените дъбови насаждения на древните келти, може да стане свидетел на церемонията на поклонението на смятаното за мистично растение бял имел – растящ по клоните на дърветата.
Свещенодействието се състояло през деня на зимното слънцестоенето (22 декември), в края на „царството на нощта“, след което продължителността на деня през денонощието постепенно се увеличава. По това време на лечебната сила на белия имел се приемало, че е най-голяма. В дъбравата докарвали чифт охранени бели бикове, които никога преди това не са носили хамут. Жертвените животни били принасяни в жертва за няма нищо, само заради някакви си суеверия. Според езическите им вярвания, те били сякаш освещавали цялата церемония. Друидът (жрец), облечен в бели дрехи, се изкачвал на дървото и отрязвал белия имел със златен сърп, и се поставял в бял плат. Вечнозелените му клонки украсявали домове и църкви.
Белият имел е бил закачван на тавана в стаята като средство за защита от злини и от пожари.
Ето, че и тука отново виждаме какво зло носят езическите религии и суеверията. Прекаленото търсене на мистерии и магии води само до зло, в случая невинните добичета са пожертвани при изпълнение на езическа церемония. Лесно можем да се досетим откъде идва ловът на вещици през средновековието. И той вероятно има някакви езически корени, макар че става в християнска Европа. Повечето от набедените за вещици са невинни жени, които били изгаряни на клади или посичани с меч. Дори и да са правили нещо, не е трябвало да им отнемат живота.
В дните на зимното слънцестоене (а през християнската епоха по време на Коледа) е имало обичай: за да влезе добро в къщата е необходимо да се откъсне бял имел и да се целунат корените му. Освен това, друидите събирали от имела плодовете в тези дни с голяма церемония, в един час с определени астрономически изчисления. Те вярвали, че плодовете в този час са наситени с тройна сила: от звездите, от дървото и от благочестивите тълпи, и следователно може да произвежда чудеса на изцеление, гадаене и да привличат щастие и късмет.
За лечебните свойства на белия имел и за приложението му в народната медицина Ви предлагаме тази статия – ТУК.
Получавайте първи ЧУДЕСА.НЕТ безплатно на мейла!
Публикуваме доста рядко! Въведете своя Email адрес ТУК: