Из долмените на Хлябово бродят зли духове

Хайдути криели съкровищата си в долмените край Хлябово

От началото на 20-и век са легендите, че край долмените на Хлябово врачки и баячки правели своите магии за добро и зло. Най-вече тук разваляли уроки за любов и семейно щастие, за раждане и щастлив дом. Пак тук правели заклинания да се родят повече животни, защото смятали, че победителят на змея на име Катос закриля всички стопани в околността. Местните лечители „затваряли” болестите в долмените и хората оздравявали като по чудо.

Но имало и лоши долмени според свидетелствата на селяните. Познавали се по това, че на метър в кръг около тях тревата била все жъэлта и цвете не цъфтяло тук. Затова не ги закачали и оставяли „злия” дух спокоен в долмена. Като му осигурявали спокойствие да не излиза от него.

Долмените край Хлябово представляват няколко гладки, плоски камъка поставени като стени и покрити с друг, голям камък, така че да образуват камера. Смята се, че са използвани за гробници, но точното им предназначение е спорно. Имат коридор, малка камера, а след нея е голямо помещение. Траките са ги използвали като модел за направата на гробниците могили, където разположението на помещенията е абсолютно същото, но в по-големи размери.

На територията на България долмените са между 700 и 1000. Възрастта им се определя на от второто до първото хилядолетие преди новата ера. Срещат се основно в Източните Родопи, Източна Стара планина, Странджа, но с най-голяма концентрация са в Сакар планина.

Истории за змейове и змеици – добри или зли, за духове и привидения се разказват в не една и две български приказки. Родните дракони живеят най-често вдън гори тилилейски, високо в планините, или се крият под девет камъка затрупани. С подобни легенди е свързано едно от българските чудеса, което някои сравняват с английския Стоунхендж. Макар приликата да е бегла, каменното място хасковското село Хлябово и до днес предизвиква въображението със своите долмени в местността Бялата трева.