Още от дълбока древност единственият естествен спътник на Земята е вълнувал и разпалвал човешкото въображение, а днес към този интерес се прибавят и редица любопитни предположения, едно от които е възможното присъствие на извънземни на Луната
В древността небесните светила са обект на обожествяване от редица култури по света (Месопотамия, Китай, Египет, Гърция) и в тяхна чест се извършват ритуални жертвоприношения. Много народи съобразяват своите религиозни празници и обреди именно с лунния календар, свързан с фазите на Луната и базиран на тяхната цикличност.
Сред най-мистериозните твърдения, свързани с Луната, е това за нейното сравнително неотдавнашно появяване на небето. То се открива под една или друга форма в древните митове на различни народи и култури (палеоазиатските общества, австралийските аборигени, северноамериканските и централноамериканските индианци, китайците и много други), а в по-късни времена древногръцкият епически поет и граматик Аполоний Родоски – главен библиотекар на знаменитата Александрийска библиотека, се натъква на ръкописа „За предлунния период“, датиращ от III в. пр.н.е., в който се съобщава за период, когато Луната не е била на небето.

Още от дълбока древност единственият естествен спътник на Земята е вълнувал и разпалвал човешкото въображение, а днес към този интерес се прибавят и редица любопитни предположения, едно от които е възможното присъствие на извънземни на Луната
Това се потвърждава и от необяснимото ѝ отсъствие от всички древни карти на звездното небе, от наблюденията на известните с прецизността си древнокитайски звездобройци, както и от трудовете на антични автори като Плутарх, Овидий и Аристотел, разказващи за живелите без луна жители на Аркадия. В митовете на догоните този момент дори е точно фиксиран – преди около 14 000 години, непосредствено след потопа, предизвикван от появяването ѝ. Предполага се, че именно тогава Земята се сблъсква с някакво мистериозно космическо тяло, в резултат на което се променя местоположението на полюсите и ъгълът на наклона ѝ спрямо нейната орбита, а наред с това настъпват и драстични климатични изменения в определени райони на планетата. Това дава основание на някои учени да предполагат, че става въпрос за инженерна операция с гигантски мащаби, проведена от изключително напреднала в технологично отношение извънземна цивилизация, чиято цел е да се стабилизира чрез присъствието на Луната позицията на Земята.
Според редица изследователи именно периодът на появяването на Луната е непосредствено свързан и с първите документирани случаи на посещения на мистериозни същества от Космоса. Доказателство за това са и някои древни рисунки на маите, изобразяващи хора в необикновено облекло, спускащи се от Луната; историята за кацането на лунния бог, изобразена върху хетски глинени плочки; появилото се от небето в Древна Гърция загадъчно създание с метална кожа; летящите яйца в Корея и Китай, с които предполагаемите извънземни на Луната идват на Земята. Впоследствие различни озадачаващи наблюдения са направени от редица астрономи по света – необичайни огньове, линии и геометрични фигури, а до 1968 година общият брой на регистрираните лунни аномалии достига 579.