Кацат ли извънземни в Царичина?

НЛО кръжи край Царичина, на местните вече не им прави впечатление

Рано сутринта на 6 декември 1990 г. в центъра на с. Царичина край Костинброд спират военни автомобили и багер.

За минути обезлюденото селце се изпълва с части на Генералния щаб на Българската армия, които започват да копаят земята непосредствено до близкия трафопост, пише вестник „Уикенд“.

Местните не са оставени да припарят до периметъра, а по-късно около него се пуска ограда, за да може всички открития да бъдат запазени далеч от любопитни очи.

Почти 22 години по-късно Царичина продължава да пази дълбоко под земята своите големи тайни.

Врачки, екстрасенси и феномени се надпреварват по екстравагантност с теориите си за чудесата на забутаното селце.

В действителност само малцина знаят какво е било открито по време на проучването на земните недра – съкровището на цар Самуил, гробницата на първото същество, живяло някога на Земята, или останките на същество с извънземен произход. Каквото и да е то, днес стои закопано дълбоко, залято с тонове бетон и чакъл.

Мястото на някогашните разкопки е обрасло с бурени и треволяци и е съвсем забравено.

Всеки ден покрай него преминават 40-те останали жители на селото, които се издържат от малките си ниви и търговия.

„Дали някой ще си прави труда да го залива с бетон, ако нямаше нещо важно долу?“,

отговарят местните на въпросите дали вярват в съществуването на някаква конспирация на Генералния щаб на Българската армия в селото им. Те са повече от доволни, че от близо 3 години в Царичина отново кипи живот.

Причината за това е младият художник Димитър Свиленов, който е избрал именно тук да рисува първите за България триизмерни картини. Димитър вече има няколко изложби в чужбина – Москва и Виена са сред първите, посрещали платната му. На тях са нарисувани необичайни лица, които мнозина смятат за НЛО.

Изкуството му пък отново привлича вниманието на търсачите на мистерии към Царичина.

Самият той попада на Царичина случайно. От дълго време желае да излезе от задушаващата атмосфера на столицата и да потърси ново място, което да го вдъхновява. Приятел го съветва да пътува до Царичина и да се убеди лично в красотата на природата там.

„Когато спрях колата на площада пред църквата, усетих своето място, изкачих се на един хълм, от който се виждаше панорамна гледка, и вече трета година работя там по няколко месеца. Когато съм над платната и рисувам, не усещам умора, глад, жажда. Случвало се е да остана до посреднощ, когато е пълнолуние и да работя“, споделя Димитър.

Местните обаче го съветват да внимава, понеже мястото, на което рисува, никак не е случайно.

Кръчмарката Райна Тодоринова, която е собственичка на парцела, му споделя, че на същото място през 1992 г. военните, разкопавали Царичина, са видели странни светлини.

Някои от съседите й обаче стигат по-далеч в описанията на обектите и разказват как късно вечер небето се озарява от кълба бяла енергия, която изведнъж изчезва ненадейно със скоростта, с която се е появила. Виждали сме ги да идват след полунощ. Кучетата лаят, става страшно. Усещат се във въздуха като някакво наелектризиране.

Сигналите изчезват – телефоните нямат обхват например.

Кълбата са летели и ниско, на около 20 метра, така че сме сигурни, че не е хеликоптер или някаква техника. Тук сме свикнали с тези неща и вече не ни правят впечатление“, разказва местен.

Художникът Димитър Свиленов също е ставал свидетел на странни феномени, които описва като летателни обекти, излъчващи светлини.

За трите си години в Царичина той ги е виждал само 3 пъти.

„В началото си мислих, че са самолети, но те не мигаха както самолетите и светеха много ярко. Бяха няколко и се подредиха като триъгълник. После местните ми обясниха какво съм видял“, споделя артистът.

На 17 юни той за пръв път събра почитателите си на площада в Царичина, с което се опита да отдаде на извора си на вдъхновение дължимото му се внимание. На изложбата, на която подреди близо 40 от платната си, Димитър посрещна гости от цялата страна, на които за пръв път показа мястото, където рисува.

„Хората по принцип реагират различно на картините ми. Има такива, които не ги докосва изкуството ми, но има и такива, които плащат, смеят се и изпадат в странни състояния, защото усещат енергията им. В Царичина мнозина се почувстваха замаяни от изложбата и не я изгледаха до края“, разкрива художникът.