Змии в България: всички видове. Описание и снимки. Кои са отровни

Подзаглавие: Списък на 17 + 2 змии, които се срещат в България. И какво да правим, ако ни ухапят?

Още в текста: ♠ Какво да правим, ако ни ухапе змия ♠ Какво значи да сънуваш змия? ♠ Змиите в България по семейства ♠ Семейство Отровници ♠ Пепелянка ♠ Усойница ♠ Изчезналите Аспида и Степна усойница ♠ Семейство смокове ♠ Стрелци ♠ Медянки ♠ Пъстри смокове ♠ Вдлъбнаточели ♠ Водни змии ♠ Котешки змии ♠ Zamenis ♠ Семейство Червейници ♠ Семейство Боидни

Змиите наподобяват безкраки гущери и вероятно гущерите са техни предци. Има и други хипотези, но за тази учените постигат компромисен консенсус.

Serpentes обитават всички континенти (без Антарктида) и множество големи и малки острови. В света има около 2600 вида.

17 или 18 от тях се срещат в България. Това сякаш е малко, но херпетолозите казват, че у нас има доста голямо видово разнообразие в сравнение с други европейски страни.

Хората асоциират змиите с отрова, но едва 15% от видовете са отровни. У нас 5 вида образуват токсин, но едва два от тях са действително отровни.

Змиите в България по семейства

(списък)

Ще разкажем кои змии живеят в България и кои от тях са отровни? Задачата не е трудна, защото всички те са обединени в 4 семейства. И само представителите на едно от тях са отровни.

№1 Семейство Отровници

По сложност и съвършенство на зъбите и отровния апарат, отровниците достигат висша степен на еволюция. Невероятно, но горната челюст с каналите за извеждане на отрова се върти на 90°. „Отровните“ зъби са хоризонтални. Само преди ухапване горната челюст се изтласква напред. Зъбите, по които ще потече отрова, описват дъга, вдигат се напред и застават вертикално.

Този великолепен механизъм позволява на отровниците са имат отровни зъби със значителна дължина, които се поместват в затворената уста само в легнало положение. Например обикновената усойница, която се среща у нас, има дължина на тялото само около 60 см., но зъбите й са 0.5 см. При по-едрите видове зъбите достигат до 4 см. Ако бяха неподвижно закрепени, змията не би могла да си затвори устата, без да си прободе долната челюст.

Отровниците са общо 200 вида по света, у нас те са останали само два вида. Други два се смятат за изчезнали и дори е спорно дали ги е имало. Всичките четири вида са представители на род Усойници (Vipera).

Пепелянка

Вид: Vipera ammodytes е неголяма змия. Женските са 50-60 см, мъжките – до 90. Главата й е покрита само с тънки люспи, като на края има израстък (рог) 3-5 см., по който тя се разпознава.

Окраската й е в сиво, кафяво и червеникаво на триъгълни тъмни петна, или със зигзагообразна линия, или на ромбове. Краят на опашката е оцветен по-ярко – жълто, зелено, червено, и по това се различават подвидовете.

Местообитание: сухите планински гори, каменисти склонове, макс. до 1500 м. В пределите на ареала образува изолирани популации, отделени на десетки километри една от друга. Плътността на разпространение е 2-3 екземпляра на 1 ха.

Начин на живот: подобно на другите змии, пепелянката не избягва човека и се крие в каменните огради или в купчини камъни из дворовете и край пътя. При среща с човек, пепелянката се стреми да избяга и само в безизходна ситуация пуска отровните зъби. Като цяло тя е спокойна, флегматична змия.

Храна: жива и мъртва. 2/3 от менюто й се състои от гризачи, гнездещи на земята птици и големи гущери.

Размножаване: пепелянката е живораждаща. Размножава се на 2 години. В края на август се раждат 4 до 12 малки. Но преди това самците водят брачни турнири.

Отрова: Българските пепелянки не са особено отровни. Но съставът на отровата при тези змии варира. Като цяло тя може да създаде риск за малки деца и болни хора, но при здравите причинява оток, замайване, изтръпване на засегнатото място.

Пепелянките се отглеждат от човека, защото от тях се произвежда противоотрова.

Усойница

Вид: Vipera berus е неголяма, пъстро оцветена змия с дължина до ок. 50 см. По-рядко достига до 90 см. Теглото й е 50 – 180 г. На гърба има зигзагообразен рисунък. Окраската й е изменчива – може да е сива, ръждива, вишнево-червена, жълто-кафява или медно-червеникава.

Поведение: окраската на усойницата й позволява да се слива с калейдоскопа на слънчеви петна и сянка. Нито човекът, нито животните я забелязват, когато лежи неподвижно. Изплашена, усойницата може да ухапе при самозащита. Обикновено това се случва, ако човекът я настъпи или я докосне с ръка.

При настойчиво преследване усойницата освирепява и става много опасна. Движенията й са бързи и точни. Но като цяло тя е внимателна змия, не обича да я безпокоят и се стреми да избягва срещи с човека. Естественият й враг е таралежът.

Отровата на усойницата предизвиква хеморагичен оток, некроза, виене на свят, гадене, задушаване. Развива се прогресиращ шок, остра анемия, вътре-съдово съсирване на кръвта. В тежки случаи се поразяват ч. дроб и бъбреци.

Усойницата може да живее 15 г., но обикновено преживява 2-3 размножения или общо 5 – 7 г. Тя живее на едно място и само за зимуване може да се премести от 2 до 5 км.

Следващите два вида от род Vipera днес не се срещат у нас. Според едни, те са изчезнали, а според други – въобще не са населявали страната ни. Това са

1. Аспида или т. нар. каменарка. От този вид са улавяни само 2 екземпляра и то преди 1 век;
2. Степната усойница – от нея са намирани 4 екземпляра. Не е много отровна и няма регистрирани смъртни случаи след нейно ухапване.

№2 Семейство смокове

Colubridae е най-многочислената група съвременни змии, представлява над 60% от всички известни видове. Отличава се с голямо разнообразие, поради което специалистите трудно определят универсални биологични особености.

Смоковете значително се различават по дължина и форма на тялото. Някои са 10 см, други стават 3.5 м. Люспите са разположени на правилни редове.

Повечето от това сем. са неотровни, както и живеещите в България. Координираното движение на костите на черепа им дават възможност да поглъщат голяма плячка.

Змиите от този вид често се отглеждат в терариуми. У нас живеят 12 вида змии от 7 рода.

Стрелци (Coluber)

Смок стрелец – С. caspius не е отровен, но не е и безопасен. Когато се налага, той хапе чисто механично много силно. Голям е – до 2.5 м. Катери се по дърветата и гони гризачи, дребни птички, гущери и змии. Снася яйца – от 6 до 18. Зимува, като обикновено се събира на групи.

Тънък стрелец – C. najadum е по-малка, до 1.5 м. Стрелушката не умее да хапе силно като Стрелеца, но пък умее бързо да бяга. Живее на сравнително открити терени, покрити с храсти. Бързо се придвижва по клоните и лови гризачи, птички, насекоми. Снася 4 – 12 яйца.

Черноврата стрелушка – C. Rubriceps е още по-малък вид, достига до 1 м. Открита е наскоро. Живее само в една малка зона край морето, между Созопол и Ахтопол. Храни се основно с гущери. Умее са съска.

Медянки (Coronella)

Този род у нас е представен единствено от Медянката С. austriaca. Тя е неотровна, малка в сравнение с гореописаните видове. Достига до 70 см.

Визуално се отличава по тъмната лента, която минава през очите й.

Медянката предпочита залесени, но слънчеви поляни. Избягва влажни места и реки, макар че добре плува. В планината може да живее до 3000 м.

Тази змия е активна през деня, но понякога се появява през ясните лунни нощи. В продължение на няколко години не променя зоната, която обитава.

Активният й сезон е половин година. Към септември се приготвя за зимен сън.

1 – 1.5 м. по-рано медянката ражда 2 до 15 малки с дължина 10 – 20 см. Те са резултат от пролетната копулация. Но брачният период може да протече и през есента. Тогава женската ражда малките следващата пролет, като сперматозоидите се съхраняват в самката.

Яйцата се задържат в тялото на самката почти до пълното развитие на зародиши (яйцеживородно). Малките се раждат в тънки яйцевидни обвивки, които скоро се разкъсват, и веднага започват самостоятелен живот.

Медянката се защитава от врагове, като отделя от жлезите си неприятна миризма.

Пъстри смокове (Elaphe)

• Смок мишкар – E. Longissima не е отровен, но умее да захапва мощно. Особеното е, че задържа захапката, като зъбите проникват надълбоко в тъканите. Най-лесно се вади, като ухапаното се потопи във вода, заедно с главата на змията. Този смок е голям – 1.5 – 1.8 м. Избягва земеделските райони, качва се до 1600 м. височина. Добре се катери, лови за храна птички и яйцата им, малки гризачи. През лятото снася 2 – 10 яйца, които се излюпват през септември.
• Ивичест смок – Е. quatuorlineata много прилича на мишкара. Преди са били класифицирани като подвидове. Разликата е, че ивическият е по-голям, достига 2 м.
• Пъстър смок – E. Sauromates. Тук ситуацията е същата като с ивичестия. Трите вида Elaphe, обитаващи България, трудно се различават, защото са подобни като вид и поведение.

Вдлъбнаточели смокове (Malpolon)

Този род има един представител у нас, наречен Вдлъбнаточел. Принципно той е голям (2м), но в България стига до 1.5 см. Има изпъкнали щитове над очите.

Не хапе, не е отровен, а бърза да избяга при опасност. Само когато е в крайна опасност, той съска и може да захапе. Тъй като се храни само с гущери, на някои места го наричат гущерица. Снася яйца, които се излюпват за 60 дни.

Водни змии (Natrix)

Жълтоуха (обикн.) водна змия – N. Natrix. Както сочи наименованието й, тази змия има жълти петна по главата. Тялото й е по-тъмно.

Не хапе, но хвърля неприятен на миризма секрет.

Храни се със земноводни, но може и с риба. Плува добре и ловува в сладка вода. В горещините ловува нощем. Снася до 40 яйца.

Сива (дългоглава) водна змия – N. Tessellata. Тя е с зеленикава или кафекава до черна, с още по-тъмни петна на гърба.

Храни се с риба, затова живее край вода. Ловува и в морето, като може да навлезе до 5 км навътре.

Тази змия също се защитава, изхвърляйки миризлив секрет.

Котешки змии (Telescopus)

Единствен представител на рода у нас е T. Fallax. Тази змия е оприличена на котка по две причини – зениците й са вертикални и окраската – раирана.

Видът е записан в Червената книга като уязвим. Котешката змия ражда само по 6 до 9 яйца.

Тя е отровна, но слабо токсична и не е способна да нанесе особена вреда на човека.

Zamenis

Този род е представен у нас от Леопардов смок. Петната по гърба му действително наподобяват визирания хищник. Дълъг е до 1 м.

Не е отровен, рядко хапе и не е опасен.

Снася много малко яйца – до 4 на брой. Записан е в Червената книга.

№3 Семейство Червейници (Typhlopidae)

Семейството е представени от едноименен род и вид – червейница. Змията е дребна, до 40 см.

Живее под земята и затова прилича на червей. Излиза навън нощем. Различава само светло и тъмно. Храни се с какавидите на мравките.

Снася до 7 яйца.

№4 Семейство Боидни (Boidae)

Родът Пясъчни змии, вид Пясъчна боа, наричана още Турска, е последната разновидност, която виждаме в България. Поне засега, защото това е най-застрашеният вид у нас. Турската змия ражда по няколко малки.

Името й не е поставено случайно – тя действително обича пясъка. Заравя се в него и се придвижва, почти изцяло покрита. Живее и на други, лишени от растителност рохкави почви. Ловува нощем, като предпочита гризачи и насекоми.

За човека не е опасна. Може да захапе, ако бъде заловена.

Какво да правим, ако ни ухапе змия?

Отровата на змиите не е еднаква. Едни от тях парализират дихателната система, а други отравят кръвта и нарушават съсирването й.

Опасните змии у нас са Отровниците – пепелянката и усойницата. От тях няма да умрем, но е необходимо да се окаже първа помощ.

Ухапването от отровна змия се третира като обикновено порязване. Ако имате в аптечката на колата кислородна вода, промийте с нея. Ако нямате – използвайте вода. Отгоре притиснете чиста тъкан, салфетка или лист живовляк.

Ухапването от змия изглежда като одраскване с дупчици. В тях се намира отровата. Успокойте се и се опитайте да овладеете паниката. Ако се притесните, има риск да действате неправилно.

Ако ухапването е станало през дреха, свалете я. Почистете кожата около раната. Стиснете мястото около дупчиците, за да излезе отровата на повърхността. Ако имате стерилни инструменти, може да срежете, за да излезе отровата, заедно с кръвта. Но ако нямате надеждно острие, по-добре опитайте да изсмучете отровата.

Изсмукването на отровата е класически начин, но първо добре помислете дали устата ви е здрава. В нея не трябва да има нездрави зъби, афти, ранички, проблемни венци.

Да се изсмуква отровата с уста има смисъл, само ако от ухапването не са изминали 15 мин. и ако няма шанс да се стигне до болница в рамките на 1 час.

Ухапаният от отровна змия трябва:

1. да фиксира мястото на ухапването;
2. да свали накитите от ръцете, защото при отичане на тъканите те ще се впият;
3. да заеме неподвижно положение (движението в такъв момент може да доведе до гадене и дори до загуба на съзнание);
4. да приема много, много течности, за да се облекчи интоксикацията.

Във видеото ни учат да различаваме водна змия от отровница, както и припомнят адекватните първи действия след ухапване.

Какво значи да сънуваш змия?

Коварство, предателство, болест, измяна. Това е традиционното тълкуване на образа на змията. Ако убием змия, значи излизаме от ситуацията, справяме се.

Различните тълкуватели през вековете дават различни или нюансирани тълкувания.

• Нострадамус разглежда змията като символ на грехопадението, тоест предвестник на злото и хитростта. Ако я сънувате, ще имате проблеми в годините под нейно влияние – следващата е 2025.
• По Ванга – пълзящата змия значи близка схватка с враговете, минаване към открита война. Ако змията е отровна, врагът е по-силен и коварен от вас.
• Според Фройд, змията ни показва, че нашият партньор ни изневерява. Ако хващате змия насън, ще бъдете разочаровани.
• По Аюрведа змията сигнализира за наличието на тайни, но много силни врагове.

Вижте още тълкувания ТУК:

Съновник змия – какво означава да сънуваш змии?

У нас не живеят истински големи змии, но вижте какви чудовища се срещат по света – видео за гигантския питон:

Трюфели в България: Цени, кучета и топ истории