Физалисът Physalis alkekengii е многогодишно тревисто растение, с пълзящо коренище и изправено стъбло.
Достига до 60 см на височина.
Листата са с дръжки, яйцевидни, заострени на върха.
Цветчетата са зеленикаво бели, разположени в пазвите на горните листа.
Плодът е оранжево-червен, топчест, с многобройни семена.
Обвит е с червено-оранжев мехур, получен от разрастването на чашката.
Физалисът цъфти от април до юни.
Среща из влажните сенчести места, храсталаците и редките гори, край реките, понякога и като плевел. Расте в цялата страна, по-често в Южна България.
Употребяема част на физалиса – плодовете (Fructus Physalis alkekengii).
Време и начин на бране и заготовка
Плодовете се събират през август-септември, когато са добре узрели.
Употребяват се само плодовете или плодовете заедно с мехурчестата обвивка.
Суровината се разстила на тънък слой и се суши бързо в проветриви помещения или в сушилни при температура 50 градуса.
Физалисът съдържа дъбилни вещества, червено багрило, горчивото вещество физалин, органични киселини, витамин С, витамин B и др.
Приложение на физалиса
Действието на мехунката е диуретично и противовъзпалително.
Използва се при камъни и пясък в бъбреците и пикочния мехур, при чернодробни и жлъчни заболявания.
Външно под формата на компреси се употребява при ставен ревматизъм.
Намира приложение и във ветеринарната медицина, за направа на ликьори и в сладкарската промишленост.