Бяла лястовица в новото квантово пространство на литературата
Много често се питам, щом всичко тече и се променя, как може в изкуството, и в частност литературата, да има критерии за дълговечност. Или засега се смята така, защото все още не е създадено нещо толкова различно, което да бъде достоен коректив, контрапункт.
В едно съм убедена, обаче, че това няма да е така още дълго време. Ето, вече има и някои опити в тази посока, като тези на Георги Господинов, Захари Карабашлиев, Теодора Тодорова…
Та, става дума за тази последната, Теодора… Открила ме чрез интернет и чрез в. „Психо”. И в един хубав юнски ден, няма да се учудя, ако това е било на 19 юни, един лъчист по детски глас прокара процеп към квантовото пространство на моето сърце, където всичко е възможно и прекрасно едновременно.
Провидението ми направи подарък. Това бе Тео-Дара /а може и Тео-Кора/, т.е. 
Теодора Тодорова, свързана тясно с числото 19. Родена е на това число през юли./Да е честита и все така неукротима!/ А аз носих това число много дълго като номер в училище. И точно 19 години съм по-голяма от нея. Неслучайно.
Всяка жена носи триликият аспект на Богинята-Майка /Девицата, Майката, Старицата/, но Тео-Дора особено много. Така както Деметра, Персефона и Кора /девичия женски аспект/ са едно цяло.
Общо 19 дена Деметра търси своята похитена от Хадес дъщеря Кора, докато я намери. Защото 19 е числото на приемането на цикъла на смъртта и прераждането. А Елевзийските мистерии в чест на Деметра са се празнували 9 дни през 9-я месец от годината /септември/.
Нумерологията свързва числото 19 с архетипния образ на девицата /Кора/. Като 1 е знакът на началото, а 9 на завършека, изпълнението. Така 19 става символ на циклите на смъртта и прераждането, чийто образ е змията Уроборос, която захапва опашката си и става кръг.
Вечност, Завършеност. Тогава нямаш нужда някой друг да те допълва и да те прави цялостен. Ти си си такъв. Дошъл си си с тази предварителна програма, а не си я придобил впоследствие. Теодора го знае най-добре.
Доказва го и нейният начин на писане, говорене, усещане, пресътворяване. Прави го на мига, като закачка и игра на думи, търсещи сами себе си, според моментния поглед на преображението. Няма линейност, класика, там има квантов вихър, квантов карнавал.
Както е при скоропоговорките, думата отваря близка на нея дума, за да я огледа и изрази още по-добре. Нищо че и тук вариантите са неизброими. Въпреки това, всеки опит си струва и няма грешен опит.
Май още не сме готови за този вид квантово писане и четене, но пък то е пред прага ни, затова нека се взрем в белия летеж на моята нова приятелка – една от вестителките на пролетта на епохите. Колкото и необичайно да ни изглежда това сега.
Новата книга на Теодора е един своеобразен колаж от мъдри мисли, дописани от нея, една пъстра мозайка, в която има място за всичко – от рецептите, молитвите, псалмите, закачките до глобалните философски размисли и прорицателските осенения…Но с всички тях ни приканва да запалим Огъня с очите си.