Счита се, че обонянието не е твърде възвишено чувство. Когато става дума за фини материи, обикновено ни предлагат да се „вгледаме” някъде или „да се вслушаме” към нещо. Или просто да го „докоснем”. Но да „помиришем” – никога.
Властта на аромата
Да, и въобще някой малко се замисля за това каква огромна роля в живота на хората играят миризмите.
Царството на ароматите е многостранно и променливо, а тяхното въздействие върху човека е толкова неуловимо, че далеч не всеки ще свърже, да кажем внезапно отстъпилата депресия с портокала, който някой току що около нас е обелил, а връхлетялото „този и онзи” главоболие, с новия парфюм на любимата жена.
Миризмите ни влияят деликатно, постепенно, предизвиквайки от време – навреме твърде сериозни изменения в организма и в психиката ни, а когато забележим измененията, започваме да търсим причината навсякъде, но само не там, където трябва. Така че в какво се крие тайната? Ще се опитаме да разберем.
Може ли да ви помириша?
Сигурно никой няма да отрече факта, че човек е животно. Високоразвито, разумно животно, което има много общо с останалите форми на живот, населяващ планета. Например органите на чувствата във всички представители на животинския свят практически са идентични, даже в някои случаи човек отстъпва на своите мъхнати събратя – зрението му не е така остро, като например у нощните хищници, и слухът му е доста ограничен и радиолокацията, като при прилепите или котките не са такива, да не говорим за мириса.
Да, обонянието. Създателят на хората им е дал по-малко, то е няколко пъти по-слабо, отколкото при кучетата, нито едно нормално куче няма да остане в стая, където току що е пръснат освежител на въздуха, а на човек даже му харесва. Въобще изпреварили са ни нашите по-малки братя по много показатели. Но така ли е всъщност?
По време на неотдавнашни изследвания на биолози и зоопсихолози от Калифорнийския университет е изказана сензационна хипотеза, че органите на чувство у човек работят не по-лошо, отколкото при останалите представители на фауната, просто на съзнателно ниво на „плуване” остава неголяма част от информацията, а останалата се поглъща от подсъзнанието и ни въздейства не пряко, а косвено.
Психиката на животните по мнението на изследователите е лишена от деление на съзнание и подсъзнание, и затова тяхното възприятие е доста по остро от човешкото. В случая при тези остри миризми
животното ще разбере, че това не му харесва
и спокойно ще си отиде. Човекът дълго ще мисли от какво му е така неуютно и не намирайки видими (тоест ясни обонятелни причини), ще си остане където си е. Ще продължава да търпи и ще чака докато на подсъзнанието му ще се изпише някаква негативна информация. А след това ще се чуди от къде у него се е появила алергия или още нещо толкова „приятно”. Ето, такива шегички ни спретва нашия високоразвит мозък.
Но ако се замислим, ще предадем на обонянието доста по-голямо значение, отколкото ни се струва. Не ви ли се е случвало например, да се уловите в противоположно впечатление за някой човек. Той е мил, и добър, и умен, и обаятелен, но ако се приближим до него, ни залива вълна на непреодолимо отвращение или необясним страх? Може би от него се носи някаква странна миризма?
По-точно казано, нашето съзнание е преценило „върха” на този обонятелен „айсберг” като нещо странно, а подсъзнанието е заудряло по всички камбани: заплаха! Бягай! Спасявай се! Възможно е този човек да си е сложил някакъв арабски парфюм на основата на мускус и нашето подсъзнание го приема за диво, хищно животно…
Дръжте си носа по посока на вятъра!
Човешкия разум възприема сигналите на обонянието твърде атавистично. Замислете се защо в храмовете е приятно да кади тамян? Теоретично храмът е място, където човек трябва да чувства присъствието на Бог, който, като същество по-висше по отношение на човека, се възприема като защита, грижа. А какво е тамян? Това е смола от големи хвойнови дървета, обработена по особен начин.
В доисторическите времена гората е била единственото място, където човек е могъл да избяга от преследване, да се скрие, да си направи някакво убежище. А мирисът на смола е отклонявал хищника от следите. И до сега в подсъзнанието тамянът се възприема като еквивалент на безопасност. В храма човек е под защитата на Бог, и мирисът на тамян още повече го убеждава в това.
А в източните религии, където всячески се подчертава, че божествата нямат нищо общо с човека, е прието да се правят храмовите благовония в такива съчетания, които е невъзможно да се срещнат в природата. И те с успех изпълняват своя дълг – създават атмосфера на нереалност, от друг свят, необходими за източно религиозните практики.
Съчинение по тема
Героят на нашумелия роман на Патрик Зюскинд, парфюмера Жан-Батист Гренуй, помните, създаде парфюм, който кара съвършено непознати хора да изпитват към него с нищо необяснена любов. Ще оставим зад кадър разсъжденията за морално – етичния облик на мосю Гренуй. Да, той е ужасен, но думата ни е за това, че самата идея за въздействието върху човешкото възприятие с помощта на внимателно подбрани аромати, не е фантастична: съвременните познания за влиянието на едни или други аромати върху нашия мозък отдавна позволяват да се създадат така наречените „парфюми – настроение”.
Такива аромати практически има в арсенала на всяка сериозна парфюмерийна компания. Много фирми пускат парфюми с феромони, за желаещите да привлекат представителите на противоположния пол. А запознатите жени (а не само жените), отдавна са се научили да си правят „умни” парфюми от ефирни масла и обикновен медицински спирт: пет части спирт, една част масло – и готово. Главното е правилно да се подбере композицията.
За това трябва или внимателно да се чете инструкцията за маслата, или да се осланяме на собствената си интуиция, или щателно да проанализираме към какво „първобитно” преживяване ни праща този или онзи аромат.
Да възбуди, и успокои…
Тук трябва да отбележим, че спектърът на действие на някои миризми е различен за представителите на различните полове, раси, държави, социални слоеве. Да кажем хризантемата за японците неизбежно ще предизвиква печал, защото е вековен символ на траура. У представителите на другите нации такава реакция не възниква. Или ето ви два абсолютно «не парфюмерийни» примера.
На всеки европеец ще му се до повръща от развалени яйца (подобни миризми са се носели в средновековните чумни градове) а за индианците от племето шуар от Южна Америка, този мирис е богатство и благоденствие: за тях развалените яйца са най-ценния деликатес в храната на вождовете. Именно затова, отивайки на среща с годеницата, шуарийския жених си слепвал на път с това дългите си коси, подражавайки на вожда. Или да кажем хлора: у нас сме свикнали да го възприемаме с къпане в басейн, при французите възниква асоциация за гробища. Ако се замислим, може да намерим много такива примери.
Но съществуват и устойчиви значения за ароматите, възприемани от всички хора еднакво. Например цитрусовите аромати намаляват депресията, а лимона предпазва от страх и тревожно състояние. Мирта способства за запазването на женската красота, а мушкатото държи на разстояние лошите хора и отстранява последствията от тяхното влияние. Розата и шоколада пораждат любов (май за това е приятно да ги подаряваме на възлюбените).
Единствено „но”: всички тези аромати имат над нас власт само ако не сме пили спиртни напитки. Алкохолът разслабва волевите центрове в мозъка и притъпява възприятието – пияния човек просто не „слуша” половината от миризмите.
Ароматни помощници
Сигурно всеки от вас се е улавял в това, че някой миризми пораждат у него усещане на мимолетна „екскурзия” от преди много години. Обикновено такива асоциативни „мостове” възникват в моменти, когато се чувстваме в най-добро настроение, когато на нещо се радваме. Ако сме запомнили с какъв мирис е свързан спомена, можем да се връщаме в радостно състояние едва помирисали „кодовия” предмет. А радостта, както е известно, се явява немаловажно звено при профилактиката на редица тежки заболявания, в това число и онкологични.
Всъщност мирисът може да помогне и в случаите, когато трябва да се придържате към някакъв режим – това е много актуално за хора, които започват да усвояват „от нулата” някакъв вид дейност. Например изучаването на чужд език или свиренето на музикален инструмент. Както е известно, всяко обучение изисква ежедневни упражнения, но не на всеки е по силите редовно да се занимава.
А способът е такъв: внимателно да разгледаме някакъв справочник по ароматерапия и благовония, да изберем масло или ароматни пръчици, възбуждащи активността и премахващи депресията. Единственото условие е, мирисът да бъде непривичен, лишен от устойчиви асоциации. Сядайки всеки ден да се занимаваме, ние просто запалваме пръчицата или ароматолампа.
След известно време нашето съзнание ще си „изработи” рефлекс, като при кучетата на Павлов: появи ли се мирисът, трябва да се занимавам. И мозъкът ще отговори повишавайки активността си, повишаваме способността си към усвояването на материала, вследствие на което продуктивността в занятията ще се увеличи неколкократно: „кодовия” аромат за броени секунди ще ни приведе в бойна готовност.
… И все пак ще попитате: на какво мирише успеха? На слънчево, пролетно утро? – да. Букет люляк при първата среща? – разбира се. Най-добрите, най-светлите спомени? – именно! Обкръжете се с аура от тези аромати, даже и да не бъдат чути от никой освен от вас, успехът неотменно ще ви следва. Но помнете: успехът не може да мирише лошо. Така че, дръжте си носа по посока на вятъра!
