Знаете ли, че голяма част от връзките се основават не на любов, а на емоционална зависимост?
Прекалено много хора вземат чувството на емоционална зависимост за любов.
Отговорете си честно на следните въпроси:
– Открили ли сте с помощта на опита от миналите си връзки, че има те навика да идеализирате хората?
– Проектирате си върху половинката си своите желания за това как би трябвало да изглежда и да се държи или го/я приемате какъвто/каквато е?
– Фокусирате ли се по-скоро върху това как партньорът ви се отнася към вас, отколкото върху това що за човек е?
– Прекалено въодушевени ли сте за това как партньорът ви кара да се чувствате специални
– Държите ли партньора си отговорен за щастието си, безопасността си и това какво се случва с живота ви?
– Усещате ли паника и безпокойство, когато не сте с партньора си или не ви се обажда според направената уговорка?
– Имате ли списък с изисквания, на който вашият партньор трябва да отговаря?
Знаете ли, че голяма част от връзките се основават не на любов, а на емоционална зависимост
– Имате ли усещането, че не можете да живеете без този човек?
– Ужасени ли сте от мисълта, че може да загубите този човек?
– Чувствате ли се празни и изгубени, ако партньорът ви не е в до вас, дарявайки ви с внимание и одобрение, което не можете сами да си дадете?
– Изпитвате ли ревност и чувство за собственост към партньора си?
– Опитвате ли се да контролирате действията и дори чувствата на партньора си?
„Любов“, която се ръководи от страха, не е любов, а отчаяние. Емоционалната зависимост се дължи на вътрешна празнина, която се получава, когато не обичаме себе си достатъчно и, когато очакваме от партньора си да запълни тази празнина.
Любовта е споделяне и даване, не взимане. Любовта не е отчаяние. Когато наистина обичаме някого, ние го оценяваме и го приемаме, без да се опитваме да го променим.
Причините за емоционалната зависимост може да са разнообразни. Често пъти деца расли в дисфункционални семейства – без родители, с един родител, с разведени родители или родители страдащи от зависимости стават жертва на емоционална зависимост като възрастни. Празнината, която се е отворила в детството, се опитва да запълнят, смятайки, че някой друг би могъл да даде любовта, от която се нуждаят.
Преди да можем да обикнем друг човек истински, трябва да започнем да обичаме себе си!