Празникът отреден с деня, в който трябва да искаме прошка от нашите любими, значението и смисълът, който влага Исус в този духовен акт
Както всички знаем, според православната традиция в България, един ден седем седмици преди Великден е определен за празник, в който да поискаме прошка от нашите любими хора. Той е избран да бъде последната неделя преди Великия пост, преди Великден.
Празникът се нарича Сирни заговезни (Поклади, Сирница, Масленица, Прошка, Неделя на всеопрощението, Сиропустна Неделя), трае една седмица и през тези дни се ядат сирене, млечни и яйчни храни и затова е наречен Сирни заговезни. В някои народи е прието само вечер слез залез да се иска прошка, а след обед ходят на гробищата да искат прошка от умрелите. Празникът е времето на кукерите, в миналото, а и днес на някои места се прескачат огньове и се правят и други подобни неща. Според традицията в някои народи, децата прескачали огньове и за тези, които го прескочат 3 пъти се считало, че им са простени греховете през изминалата година. Прочетете статията до края и вижте клиповете!
Запомнете! Тези неща с огньовете, ходенето на гробищата да се иска прошка от умрелите и другите неща, свързани с празника не са писани в Библията и не са дадени от Бога, но имат пре-християнски езически (славянски) ритуал за очистване, който е слят с ортодоксалното празнуване, след като сме станали християни. Между другото теорията за славянските народи е измислица на руски шовинисти, за постигане целите на тяхната политика със съседните народи. Ние не сме славяни, а българи.
Празникът се празнува в неделя винаги, 7 седмици преди другия голям празник Великден, и тъй като последният се мени, затова и всяка година е на различна дата и се нарича подвижен празник. Той е определен да бъде между зимата и пролетта. Свързан е с различни ритуали на пречистване, за дам могат християните да започнат поста духовно пречистени и да участват така в празника Великден.
Според Библията човек, който не прости на ближния си прегрешенията му, Бог също няма да прости неговите грешки. Както казахме и в този празник има смесване на езически обичаи, традиции и практики с ортодоксалното християнство.
Религиозният аспект на Прошката е една от проявите на искрена и саможертвена любов към ближния, която трябва да следва примера на Господ Исус Христос за безусловно и безгранично опрощение между хората.
Има и определен ден на глобалното опрощаване, който ще бъде на 7 юли 2018 г.Един ден, за да простим и да бъдем опростени, “Денят на прошката” е шанс да поправим нещата. Отхвърлете старите различия, отървете се от оплаквания и емоционалните наранявания и започнете отново.
Вече има един Ден на прошката през август, основан от Световния съюз за опрощение, но Денят на прошката на 7 юли е основан от CECA (Християнско посолство на посланиците на Христос), въпреки че всъщност и двата дни имат по същество същото послание = прощавам!
История на празника за искане на прошка.
Празникът на прошката е дошъл от египетските монаси. Веднъж в годината са оставали сами в продължение на 40 дни в похода, в пустинята, за да изоставят всички земни неща и да укрепят вярата си. И когато тръгвали, те са поискали опрощение от близките си, тъй като скоро няма да се върнат. Случвало се да станат пленници и се срещали в дивата природа с хищни животни и просто всички не са могли да издържат на тежките условия.
В допълнение, Прошката се нарича и Денят на Изгнанието на Адам. Спомнете си, че Бог е изгонил първите хора от Рая, защото са извършили непослушание, грях и са станали смъртни. Основното Му разочарование е било отказът на Адам да изпълни изискването Му. И всичко това заради тяхната гордост и упоритост. Друга връзка с празника има в книгата Левит 16 глава, четете по-долу към края на статията.
Традиции в Християнството.
Реално погледнато тези празници както видяхме са човешки традиции смесени с християнството и не са от голямо значение за спасението на човека. Великият пост има аналогия с постът на Исус от 40 дни в пустинята, след което е бил изкушаван от Сатана. Денят на прошката е преди този пост. Празниците Рождество и Великден имат своите езически корени и е добре да внимаваме да не отдаваме токова значение на тях, а по-скоро на самите събития, за които са определени.
Раждането на Исус не е станало на 25 декември, а през друг месец. Тази дата е ден на поклонение на римския бог Сатурн и на шумерския Тамуз, който е бил всъщност смъртен човек. Подробности сме писали – ТУК.
Великден е ден на поклонение на езическата богиня Ищар, която има и други имена и по време съвпада с времето от годината на еврейския празник Пасха, на който е бил разпънат Исус. По този повод сме писали – ТУК.
Свещениците в храмовете като правило пеят евангелски четения, които описват опрощението на греховете. Също така те припомнят експулсирането на Адам и Ева от Рая, за да се замислят християните колко опасно е самолюбието и самочувствието.
Исус обяснява на своите последователи колко важно е опрощението. Да простим на хората, които са ни наранили и обидили и да поискаме прошка от тези, които сме наранили и сме им казали остри думи, е условие за влизане в Рая за всеки, когато му дойде времето. Това е много важно и затова нека обърнем внимание на писаното в Библията за нашето спасение, какво трябва да знаем и какво трябва да правим и да не правим.
Както казахме денят за прошка е само празник, традиция. В действителност ние трябва не само един ден в годината да искаме прошка и да прощаваме, но и всеки ден, когато сбъркаме неволно и обидим някого или изговорим обидни думи. Но това не е единственото условие за нашето спасение (влизането ни в Рая). Към прошката за думите трябва да добавим, клевети, клюки, думи на осъждане, от всичко тях трябва да се покаем и да искаме прошка. Дори и ако клюките са били истина, те нанасят вреда на някой човек. Думите на осъждане за нечии грешки и грехове също са грях и изискват прошка, покаяние и т. н.
Спасението и прошката.
Към другите условия за нашето спасение е спазването на 10-те Божи заповеди и да вярваме в Господ Исус Христос. Тези две неща не си противоречат, а са в синхрон. Трябва да помни обаче, че спасението е само чрез вяра не чрез дела, както учи Католическата църква. В историята на еврейския народ има не малко случаи записани в Библията, когато те попадат в робство или губят някоя война по причина на идолопоклонство по примера на съседните народи. Дори северното царство Израел изчезва за това.
Идолопоклонството е забранено в първите две заповеди от 10-те Божи заповеди записани в книгата Изход 20 глава стихове от 2 до 17. Във втората заповед се подчертава да не си правим изображения на божеството, на ангели, на умрели и да не им се кланяме. Както виждате това не се спазва в официалните църкви – Православната и Католическата.
Друга много важна особеност с 10-те Божи заповеди е четвъртата заповед, която започва с думата ”Помни”. Бог е казал да помним съботния ден и да го освещаваме като свят ден посветен на Него, отреден за почивка и за духовни неща, ходене на църква. Не е вярно, че е бил даден само на евреите, валиден е за всички хора. Според писаното в Библията той трябва да се спазва от петък вечер със залеза на слънцето до събота вечер също до залез слънце.
В наше време пазители на съботата са евреите, но те не примат Исус, а само Стария завет. Освен тях евреите месияни по традиция спазват Господния ден, но и вярват в Исус. Има други малки деноминации и църкви като баптистите от седмия ден, адвентистите и някои други, които са приели тази реформа за възстановяване на библейските истини спазвани от първите християни. Има сведения, че и богомилите са спазвали съботата, но може би не всички.
Тези две заповеди са били променени от католиците в миналото и така продължава до днес. Вярата в Исус и спазването на 10-те Божи заповеди са важно условие за нашето време за спасението ни. Това е свързано с вестите на ангелите от Откровение 14 глава от 5 до 12 сихове. Подробности – ТУК.
Християнският възглед за смъртта и възкресението.
Писано е, че Бог няма да държи сметка за невежеството на хората, но това се е отнасяло за миналото, за нашето време не е ясно кои ще бъдат извинени за незнанието им. Освен това друго важно учение на Библията е това за смъртта и вечния живот.
Човек е смъртен и няма безсмъртна душа според Библията. Има някои стихове, които могат да бъдат изтълкувани погрешно и които водят към небиблейски учения и спиритизъм (викане на духовете на умрелите, като вместо тях се явяват демони). Вечният живот се дава на всеки, който е съобразил живота си с библейските изисквания и има вяра, а наградата за вечния живот се дава в деня на Второто пришествие на Исус, когато ще бъде първото възкресение. Повече подробности в 20 глава на Откровение.
За искането на прошка е писано и в молитвата Отче наш. Всеки човек трябва и да иска прошка от Бог за опрощаване на греховете. В Стария завет на Библията това е обяснено чрез службата в светилището. Жертвените животни предимно агнета, овце или юнци са символ на Исус и са били принасяни в жетва както Исус беше принесен в жертва за греховете на света. Без тази жертва няма спасение за никого. Но в един определен ден в годината е бил принасян в жертва един козел избран с жребие, освен другите жертвени животни. А друг козел е бил изпращан в пустинята за отпущане – книга Левит 16 глава цялата, а по-специално стихове от 8 до 10.
Жертвените животни винаги са сочели на Исус като жертвен агнец принесен за греховете на света и ние в Негово име само можем да искаме от Бог прошка за греховете ни. Добре е това да се знае за деня на Прошката и не само в този ден. Другият козел, който е бил за отпускане в пустинята е символ на Сатана.
В съвременната английска версия на Библията, този козел е изпратен в пустинята на демона Азазел. Това е Сатана, някъде може да се срещне и като Азасел. В Новия завет за това е писано в Откровение 20 глава, когато в деня на второто пришествие се осъществява първото възкресение, а Сатана е натоварен с греховете на вярващите, които ще му се изплъзнат като плячка и ще получат дара на вечния живот.
Денят за прошка – смисъл и произход на празника
Повече за даването и искането на прошка е писано в Евангелието от Матей, глави 6, 12 и 18 и на други места из Библията. Всичко това засяга въпроса за спасението на всеки човек. Никой не знае кога ще му дойде края на живота и освен това според пророчествата на Библията и вестите на ангелите от Откровение 14 глава, времето за пришествието е близо.
