Деветашка пещера: 15+ ценни факта, за природната забележителност и едно от най-мистичните места в България, известна и в чужбина
Съдържание на статията:
♠ Къде се намира Деветашката пещера? ♠ Как се влиза? ♠ Забележителности до пещерата + снимки. ♠ Кое впечатлява най-много чуждите туристи. ♠ История и изследвания. Любопитни факти.
Къде се намира Деветашката пещера?
Как се стига? Маршрут
Деветашката пещера е една най-големите пещери както у нас, така и в Европа. Тя се намира между селата Деветаки и Дойренци на река Осъм, област Ловеч, България. Нейната дължина достига до 2442 метра, а площа й общо е 20 400 квадратни метра. Впечатляваща е и нейната височина – 60 метра, Това също я прави по-специална и привлекателна. Пещерата е известна отдавна, но официално е открита през 1921 г. и цар Борис III се е интересувал от нея.
Самата пещера е едва проходима поради течението на реките в нея, а за нейното преминаване е необходимо сериозно оборудване, което включва здрави въжета и тясна лодка.
Село Деветаки

Деветашка пещера – страхотно място
Тя е разположена на около 20 км до град Ловеч, а село Деветаки е най-близкото населено място до нея – на 2 километра южно. Град Летница е на 7 километра от пещерата на североизток. Лесно може да бъде открита, защото по пътя има достатъчно насочващи табелки, за да ви упътят към нея.
Карта
Разстояние и местоположение
Точното и местоположение може да видите в картата в статията. Достъпът до входа е сравнително удобен и лесен, като може да паркирате автомобила си на няколкостотин метра пред входа.
От паркинга се върви 200-300 метра по мост до пещерата като към края му вече пред вас ще видите невероятната гледка към природните образувания на Деветашката пещера, която е известна сред местните хора Окната или Маарата (от турски – пещера), имена идващи от седемте отвора на нейния таван.
От Велико Търново
От Велико Търново до пещерата разстоянието е 87,3 километра, като може да се достигне през път 301 и 303.
От София
От София пещерата се намира на около 200 километра.
От Ловеч, от Троян
От Ловеч разстоянието е 20,1 км, като се движете през път 301. Той е на запад от пещерата.
От Троян разстоянието е 53,3 километра, през път 35 и 301. Градът се намира на юг от пещерата.
От Крушунски водопади
Крушунските водопади се намират на изток от пещерата на 16 километра, минава се през път 301.
Как се влиза?


Деветашка пещера – в основната зала тече малка река
Подготовка,
В пещерата могат да се видят 10 езера, но някои от тях са значително големи и дълбоки, така че могат да се пресекат само с лодка.
Вход, входна такса
Близо до паркинга е разположена и караваната, от която можете да си купите билет за влизането, който е евтин и струва само 3 лева, а за студенти и ученици или пенсионери той е 2 лева.
Работно време
Целогодишно е отворена светлата част на пещерата, а сухата галерия е затворена от 25.05 до 31.07. водната галерия също е затворена, но от 01.11 до 01.04.
Контакти, телефон
Два телефона са дадени за информация за посетители от сайта за туристически обекти в град Ловеч:: 068 670014; 068 601362.
Хотели


Hotel & Relax Zone Cattleya
Hotel & Relax Zone Cattleya – това е един хубав хотел намиращ се на 11,4 км. от Деветашката пещера и на 700 м. от Крушунските водопади. За стая делукс с 2 легла или двойна спалня цената е 100 лева със закуска. Оценката на гостите е сред най-високите и са надминати техните очаквания. Хотелът разполага с много удобства, включително интернет, телевизия и велосипеди под наем.


Президиум Палас
Президиум Палас е друг хотел с 4 звезди, предлагащ много удобства, също със закуска и може заявката да се анулира без риск, както и за другите хотели. Цената за стая с 2 легла или двойна спалня е 90 лева. Хотелът се намира в град Ловеч не далече от зоопарка.


Онгъл – къща за гости
Онгъл – къща за гости. Намира се в село Крушуна, има открит басейн и сауна, която е безплатна. С всякакви удобства и много добри отзиви цената е 82 лева за подобна стая.


Липите – къща за гости
Липите – къща за гости, намираща се на 5,3 км. от Крушунските водопади. Цената е 78 лева за стая с 2 легла.


Пицути – къща за гости
Пицути – къща за гости, намираща се на 1,4 км. от Деветашката пещера. Разполага с открит басейн и ресторант. Намира с е в село Деветаки. За двойна голяма стая цената е 68,97 лева, а за тройна стая е 96,08 лева. На 20 км. от нея се намира Крушуна.


Крушунско ханче – къща за гости
Крушунско ханче – къща за гости, се намира в село Кушуна на 12 минути път пеша от Крушунските водопади. Разполага със същите удобства и цената е 61 лева. Има сезонен открит басейн.


Къща за гости село Чавдарци
Къща за гости село Чавдарци. Намира се на 4 км. от водопадите Крушуна, а от село Крушуна е на 1,8 км. Цената за двойна стая е 11 лева.
Забележителности до пещерата + снимки
Деветашкото плато


Деветашко плато
То е местност в района на Предбалкана, богата на различни природни дадености. Там е развит туризма отскоро, през последните години и платото е посещавано все повече от наши и чужди туристи. Деветашкото плато е прекрасно място, което предстои да бъде обект за туризъм и за в бъдеще.
Бонинска пещера


Бонинска пещера
Нарича се още и Бонинска дупка. Тя е най-дългата плавателна пещера у нас и се намира в крайнините на Деветашкото плато, а село Крушуна е на около 2,5 км. Много години пещерата е била проучвана и е изготвена карта, и след 1990 година е записана дължината й от 4 530 м, като това я подрежда на 8-мо място сред най-дългите пещери в страната. В Бонинската пещера се намира най-голямото пещерно езеро в България.
Очите (Божиите очи), Проходна


Очите, Проходна (Божиите очи) – едно мистично място
Пещера Проходна се намира до село Карлуково. Тя е в карстовия район и е сред най-известните ни пещери. Лесно се достига и има най-дългия пещерен тунел 365 метра в България. В средната й зала ерозията я е прояла и затова естествено осветена. Там просмукващите се води са образували феноменалната форма Очите на Бога, представляващи две дупки еднакви по големина, които имат формата на очи. В пещерата се практикуват бънджи скокове, а такива пещери са малко в Европа.


Пещера Проходна се намира до село Карлуково
От София разстоянието е 115 км. – по автомагистрала Хемус, покрай Правец и Ябланица, оттам пътя за Луковит. От село Румянцево се хваща отклонение на северозапад за Карлуково. Има табели. От село Карлуково има голяма табела на около 2 км сочеща надясно, към пещерата Проходна.
Пещерата има 2 входа – малък и голям, като първият е висок 35 метра, а вторият – 45 метра. Те са и двата края на естествен каменен мост, по който минава пътека.


Единият вход и двете дупки наречени Очите на Бога в пещера Проходна
През двете дупки наречени Очите на Бога в пещера Проходна, на 21 март всяка година, когато е денят на пролетното равноденствие минава слънчев лъч. На тази дата някога в миналото са се извършвали обреди на това място. Тогава се отбелязва и началото на културните насаждения, с които е започвала годината.
Това са тези отвори от филма по романа на Антон Дончев „Време разделно“. Очите, под които се моли поп Алигорко. В пещерата се снимат и още няколко филма, някои от тях са чуждестранни.
Крушунски водопади


Крушунски водопади – село Крушуна е на около 30 км. от Деветашката пещера
Крушунските водопади са едно природно красиво място, несъмнено сред най-интересните за туризъм и посещение у нас. При това, може да се стигне до тях без някакви особени усилия – с превозно средство. В допълнение, можем да ги посетим по екопътека, която е сравнително кратка и без някакви затруднения. През последните години тези предимства и особености ги нарежда сред най-посещаваните в България природни забележителности.


Крушунски водопади – една природна забележителност
Който е бил там преди 5 – 6 години, когато обектът не е бил толкова популярен все още, вероятно ще се изненада, от развитието на района, ако отиде сега – заведения, къщи за гостуване, плувен басейн и т. н. Водопадите „работят“ целогодишно и разходката в района почти винаги донася приятно изживяване и свежест, а и дори мирис на скара тук там из района на парка.
Деветашката пещера е друга интересна забележителност, намираща се само на 30 км. от село Крушуна, която е популярна днес и често я бъркат с пещера Проходна.


Крушунските водопади са едно природно красиво място, несъмнено сред най-интересните за туризъм и посещение у нас.
Ако пристигате към Крушунските водопади от София, може да се отбиете през село Ъглен, където да разгледате Скалната арка в покрайнините на селото над река Вит.
Най-точно казано, Крушунските водопади и местността наоколо представляват едно прекрасно място, изпълнено с невероятни гледки и свежест, най-вече през ранната пролет, с приятната гледка, когато те са най-пълноводни.
Какви прилепи има вътре?
Деветашката пещера днес е отворена за посетители, но е разрешено да се влиза само в преддверието й. Драгите галерии са затворени, за да се запазят хилядите прилепи, които я обитават и да ги смущават.
Там обитават 15 различни вида, а от тях четири са включени към световно застрашените видове в Червения списък. В пещерата живее прилепи в колония над 35 хиляди на брой.
Пещерата има и други обитатели представляващи интерес – 12 вида земноводни, които са защитени, сред тях тритони, смоци, костенурки, жаби, 34 вида бозайници и 82 вида птици.
Цистерни
В миналото е била военна база и в нея е имало огромни цистерни с петрол. От тях днес са останали само останки – единствено постаментите им.
Кое впечатлява най-много чуждите туристи
Много туристи искат да се докоснат до необикновената й сила, след като пещерата се прочу от холивудската продукция ”Непобедимите – 2” . Тя има своя природна красота и особено впечатление правят седемте отвора в горната част на пещерата. През тях прониква достатъчно светлина, която достига доста на вътре в пещерата.
В нея има 7 извора, от които се смята, че блика лековита вода. Това също е едно от впечатляващите неща, които привлича много чуждите туристи. Друг впечатляващ факт е историческите сведения, които рядко биха могли да се намерят и видят на едно място. В далечното минало тя ебила обитавана, апрез средновековието сам обект за отбрана.
История и изследвания. Любопитни факти.


Археологическите разкопки в Деветашката планина са открили останки от културния слой на почти всички праисторически периоди.
Основните проучвания са започнали в началото на XX век, и досега са открити там едни от най-интересните находки от древни обитатели. Нейното уникално местоположение, в близост до река Осъм, до гори изобилни с дивеч, а също и плодородната земя наоколо правят обекта, прекрасно място за живеене.
Пещерата е осветена от естествените дупки в горната си част достатъчно добре, които местните хора наричат прозорци. Археологическите разкопки са открили останки от културния слой на почти всички праисторически периоди.
Според археологическите проучвания той е бил убежище за хората от късния палеолит. Входът на пещерата е гигантски отвор с височина 35 метра и ширина 55 метра. В пещерата са намерени 11 подземни езера и всякакви красиви пещерни образувания. Пещерата е призната за паметник на културното и историческо значение.
Релефният слой е с дебелина от 0,3 до 5,5 м. Съдържа останки от селища от различни епохи: палеолитни (кремъчни инструменти на мустерите, късни палеолетни продукти от кремък и кости); Неолит (огнища с каменна основа, тесни каменни оси, кремъчни остриета и стъргалки, костни парчета, шиене и длета, керамика с издълбани надписи); Халколит (разрушени домове, печки, зърнобази, инструменти от камък и кости, съдове с резбовани, релефни и други орнаменти, антропоморфни фигури); Бронзова епоха (бойни оси от бронз, керамични продукти с тъмно стъкло); Желязната епоха (бронзови ножове, железни оръжия).
Дълбочината естествени отвори на върха на пещерата, допринасят също за факта, че тя е един от най-интересните обекти за археолозите, проучващи миналото и каменно-медната епоха, когато тя е била най-населявана. Почти цялата й площ е била населявала през V хил. пр. Хр. Като за това свидетелствуват данните намерени при разкопките в пещерата. Има и още няколко културни пласта датиращи от по-късни епохи – бронзовата и желязната, но в тях са намерени само частични поселения и може би не е била гъсто заселена цялата пещера. По-късно през Средновековие, не са намерени следи от човешко обитаване, но има данни и за използването й от местните, като според археолозите, това е било повече за убежище от някои опасности, а не за постоянно обитаване.
Непобедимите – 2


Деветашката планина е избрана за обект на продукция на Холивуд
За пещерата има и една любопитна подробност свързана с Холивуд. Тя е избрана за обект на тяхна продукция, в която са снимали сцени от известния филм „Непобедимите 2“. В заснимането са участвали екшън звездите от американските филми Силвестър Сталоун, Арнолд Шварценегер, Долф Лундгрен, Джет Ли, Чък Норис, Джейсън Стейтъм, Брус Уилис и Жан-Клод Ван Дам.
За да се отблагодарят на местните жители, а също и, за да се помирят с природозащитните организации, които са останали недоволни от въздействието от заснимането на филма, от организацията изградиха мост на близката река Осъм, и я подариха на общината.
За съжаление след снимките на филма в тъмните зали са открити много мъртви прилепи, които умират и от нарушение на спокойствието им.
Легенда
Според някои посветени в свръхестественото – Деветашката пещера крие тайни на извънземни. Както всички знаем, тази тема за зелените човечета и летящите чинии е твърде интересна и популярна в наше време, независимо от това дали има някаква истина. В TrafficNews.bg пише, че има версия на уфолози, според която всъщност седемте отвора на пещерата, които са на тавана й, са направени от летящи чинни, които са пристигали тук много отдавна.
Най-голямата зала в нея е и най-голямата и известна на Балканския полуостров. Според легендите за извънземните, тя има притегателна сила и затова е била посещавана от тях с техните летящи чинии. В наши дни нейната необикновена мистична енергия я прави привлекателна за много туристи включително и от чужбина.
Военен обект ли е?


Деветашка пещера – красива и величествена, една от най-мистичните
Използвала се е и като военно съоръжение в миналото за съхранение на петрол. Затова е била затворен обект, но в самото начало е била склад за храни отделени за държавен резерв. Като военна база вътре е имало огромни цистерни с петрол. От тях днес са останали единствено постаментите им. Имало е изграден жп и автомобилен мост, но първият по-късно е демонтиран. Някои посетители в пещерата са унищожили част от природните забележителности.