Едни си гризат ноктите от време на време, други го правят постоянно.
Но няма изключения: всеки от нас поне веднъж в живота си – в минути на размисъл, грижа, вълнение, смущение (списъкът може да бъде продължен), поднася пръста си към устата и пробва здравината на ноктите си.
Всичко започва от детството, поточно от момента, когато детето се обзаведе с първата двойка здрави зъби.
Има зъби, значи с тях нещо трябва да се отхапе. Работа вършат играчки, предмети на бита и собственото тяло.
Но пробвайки да впие зъби в тялото, детето разбира, че боли. И скоро открива единственото, което се поддава на зъбките без голяма вреда – ноктите.
Обикновено това се случва към втората годинка и колкото по-голямо става детето, толкова повече затвърждава този навик. И най-често го запазва до зряла възраст.
КАКВО В ГРИЗАНЕТО НА НОКТИ Е ТОЛКОВА ВРЕДНО?
По принцип сякаш няма нищо вредно за здравето в това действие, ако не се смята рискът от инфекция. Има случаи, когато гризането на ноктите провокира възпаление на меките тъкани на пръстите, а това заболяване се лекува много трудно.
Затова пък външните прояви на некрасиво огризаните нокти и кутикула (окръжаващите ноктите кожици) на възрастен човек, впил зъби в пръста, понякога със зверско изражение на лицето, са много неприятни. С други думи, проблемите около този навик лежат върху две плоскости – естетична и психологична. В крайна сметка става въпрос за истинска зависимост.
РАЗБИРА СЕ, ВСИЧКО Е ОТ НЕРВИ!
Тласък за появата на този навик най-често е стресът. Психолозите, анализиращи навика да се гризат ноктите, стигат до извода, че това е своеобразен начин за отвличане на мислите, когато човек натрупа прекалено силни емоции и не е в състояние да се справи с тях на момента. Механизмът на действие на такова “отвличане” е сходен с обикнове ните действия, които се извършват за справяне със стреса.
Какви съвети дават психолозите и психотерапевтите на хората, попаднали в този капан?
Да намерят начин да се успокоят, да се настроят на мирна вълна, да изгасят в себе си изблиците на гнева, страха и т.н.
Добър ефект дава ръчната работа – бродиране, шиене, рисуване и гризане на ноктите. Звучи абсурдно, но тези занимания точно по същия начин изискват съсредоточаване и акуратност – не искате да отхапете половината пръст или да изгризете целия си нокът? Обърнете внимание колко бавно, замислено, почти филигранно се отгризва горната част на нокътя. Налице е същият “ефект на потапяне”, който е важен за организма за справяне със стреса.
Някои специалисти изказват и следното мнение: ноктите си гризат хора, на които не им достига уют в живота. Какво отношение имат собствените нокти към това? Съвсем пряко. Това са собствените нокти. И собствените пръсти.
Човекът, който слага пръст в устата, усеща нарастващо спокойствие, разбиране, че той няма къде да избяга от себе си, че него го има и ще го има, каквото и да става около него. И в крайна сметка това му помага да усети защитеност и психологичен комфорт.
Към постоянно гризане на ноктите обикновено са склонни хора с неустойчив тип нервна система. Те са неуверени в себе си, страхливи, често изпитват дискомфорт. И съсредоточавайки се върху ноктите, изпитват своеобразно облекчение, защото в това време сякаш се крият от външния свят в своята раковина, затварят се в себе си, изчезват.
