Знаете ли колко са призрачните села в България? А плаши ли ви прогнозата, че много скоро ще видим и родни градове-призраци?
Призрачните села будят удивление у европееца, решил да провери разказите за приказните природни гледки в България. Да – природата е прекрасна, но къде са хората?!
Къде наистина са хората, пита и Сузане Елнер от швейцарския в „Нойе Цюрхер Цайтунг“. Нейният пътепис, препечатан от vesti.bg накара много хора да коментират катастрофалното обезлюдяване на цели райони от страната ни. Докато власт и медии са вгледани в свръхбързите магистрали, периферията на България се опразва, губи пулса си, умира.
Всеки трети българин днес живее в столицата, голяма част от останалите хора – в големите градове. Такава свръхконцентрация в няколко пункта и обезлюдяване на огромни територии не е европейско явление, коментира антропологът Харалан Александров. Подобни неща се случват в Латинска Америка.
Европейските политики са за преразпределяне на населението – така, че ресурсите да се използват пълноценно и хората да могат да си устроят нормален живот и далеч от големите центрове.
Ето и малко статистика: през 1985 година България е имала население от 9 милиона души, днес – малко над 7. В момента в родината има 665 села с 11 до 50 жители, 361 – с по-малко от 10, 43 само с по един и 150 напълно празни. Представете си тези места, където допреди едно-две поколения е кипял живот – как осъмват и замръкват без човешки глас, без кукуригане на петли.
Кошмарната тенденция е селата със затихващи функции да останат напълно празни в близките години, защото там живеят единствено възрастни хора. За някои от тях властта напълно е забравила: тя не знае как тези хора, основно – стари жени, намират медицинска помощ и хляб. Властта е устремена към онези точки, в които е гъмжилото на реалния живот. Шепата старци в едно село за нея също са призраци без материалните и духовни потребности на живите човеци.
Призрачните села осъмват и замръкват без кукуригане на петли, без човешки глас
Много скоро този необратим процес ще залее като тихо цунами и по-малките градове. Какво да си мислим, когато след селата-призраци се появят и градове-призраци? Ако едно населено място остане без нито един жител в продължение на 10-15 години, то се заличава от картата на България.
Процесът е толкова напреднал, че няма смисъл да се инвестира в съживяването на призрачните селища. Страшно е да си помисли човек докъде може да достигне опразването на България: превръщаме ли се в държава-призрак?
Марта Савова
ebalo si e maikata-nikoi ne go e grija za selata i malkite gradove.nalivaite pari v sofiq i nas ni ebete v guza gospoda upravnici