Георги Лозев е бивш легионер, настоящ рокер и вечен пътешественик (поне така се определя самият той), който лично се е срещнал с маите и е получил уверение, че Апокалипсис няма да има
Георги Лозев в момента живее в Никарагуа
В момента живее в Никарагуа. Прекарал е повече от три години във Френския чуждестранен легион, на който посвещава и първата си книга “ Аз, легионерът „. Писането явно му се услажда, защото продължава и с втора – „По пътя на майте“, в която описва пътешествието си с мотор из Централна Америка. Там той се среща с наследници на древната цивилизация и се опитва да разгадае мистичния им календар. Наближаването на 21 декември, датата, за която се спекулира, че ще настъпи краят на света, е повод да разговаряме с човека, който може да ни даде сведения „от първа ръка“.
– Трябвали да се страхуваме с наближаването на 21 декември? Ще дойде ли края на света?
– Според мен най-голямата грешка е да се страхуваме и да създаваме паника. Майте говорят за промени, които ще настъпят, но не и за края на света, така че по-скоро трябва да се приготвим за едно ново начало, да се освободим от примитивните страхове, които не ни позволяват да излезем от мрака на невежеството. Страховете никога няма да са водещата сила към ново ниво в матрицата на съществуването. Трябва да осъзнаем, че сме част от Космоса и да се научим да живеем в хармония с цялата Вселена.
На 21 декември ще усетим енергията, идваща от сърцето на Галактиката
– Какво ще се случи на тази дата?
Книгата на Георги Лозев
– Не съм нито шаман, нито гадател, но от всичко, което прочетох и видях по време на пътуванията си из земите на майте, осъзнах, че те са били цивилизация, развила астрономията до ниво, на което дори днес можем да завиждаме. А според техния календар точно на деня, който отговаря на 21 декември по нашия Григориански, ще свърши един голям цикъл, наречен 13 Бактун или Петото Слънце – период от 5125 години, свързван с обиколката, която прави нашето Слънце около центъра на Галактиката. Според една от теориите точно на тази дата планетите от Слънчевата система ще се подредят на една линия и ще усетим енергията, идваща от сърцето на Галактиката. И все пак, нека не забравяме, че йероглифите на майте не са напълно разшифровани, така че има много възможни интерпретации и хипотези.
– Срещал си се с наследници на майте, те какво твърдят за тази дата?
– Те са малко обидени от спекулациите с техния календар и най-вече от хипотезата, която ги свързва с Апокалипсиса. Точно обратното на нашата западна цивилизация, очакват тази дата, изпълнени с оптимизъм. Надяват се, че човечеството най-сетне ще обедини сили, за да тръгне по нов духовен път и ще спре да унищожава природата. Според тях Майката Земя е божеството, на което дължим най-много уважение, философията на наследниците на майте е проста и ясна. Те по-добре от нас осъзнават, че са зависими от природните , явления и че ако не съхраним природата, няма да има бъдеще за човешкия род.
– Ти самият какво планираш да правиш на 21 декември?
Георги Лозев в чужбина
– С нетърпение очаквам тази дата. Планирам на 12 декември (12.12.12) да тръгна от Никарагуа към Гватемала и конкретно към резервата, където се намира археологическият обект Тикал. Приготвил съм се с два фотоапарата от пирамидата на Ягуара да заснема последния залез от цикъла, наречен 13 Бактун, както и първия изгрев от новия цикъл. Повечето ми приятели се шегуват, че ще гледам края на света от първия ред, но аз лично смятам да посрещна Новото Слънце, изпълнен с оптимизъм за едно ново бъдеще. Нека не забравяме, че промените зависят от самите нас, така че на първо място да бъдем оптимисти.
Промените са нещо нежелано в Латинска Америка
– А обикновените хора в Латинска Америка изпитват ли страх от евентуален край на света?
Георги Лозев в библиотеката
– Тук, в Централна Америка, почти не се говори за край на света. Единствено в някои чужди телевизионни
предавания се появяват репортажи, свързани с теорията за Апокалипсис, но хората тук не им обръщат особено внимание. Специално в Никарагуа населението е свикнало да живее в постоянна заплаха от земетресения, урагани и вулкани, така че то просто се наслаждава на всеки нов ден.
– От години живееш в Никарагуа. Кои са лесните и трудните страни на живота там?
– Лесните са, че всичко върви с доста по-спокойни темпове от живота в Европа например. Стресът не съществува в ежедневието на никарагуанеца. Ние, чужденците, обаче се дразним от това и се опитваме да ги направим по-отговорни и организирани, а те го разбират, че им разваляме вечното спокойствие. Тук, в Латинска Америка, промените са нещо нежелано, оттам идват и трудностите. Доста е изнервящо, когато трябва да свършиш нещо спешно и имаш нужда от помощ, а те съвсем спокойно ти казват: „Разбира се, но утре“.
– Какво те вдъхнови да тръгнеш по пътя на маите?
– Преди години научих за Френския чуждестранен легион и съществуването на древния град Копан, намиращ се на границата на Хондурас и Гватемала. Тогава просто търсех дестинация за пътуване с мотор, но когато се сблъсках с цивилизацията на майте, останах силно впечатлен. Стотици въпроси се появиха в главата ми, а след това, дори без да ги търся, следи от тази така загадъчна цивилизация изскачаха пред мен из всички кътчета на Централна Америка. Нямаше как да не ги последвам.
В джунглата са опасни не животните, а хората, които първо стрелят и после питат.
– Не те ли беше страх да тръгнеш сам с мотор из джунглите на Гватемала , и Салвадор, които се славят като едни от най-опасните в света?
Георги Лозев е запален моторист
– Първо, не тръгнах сам, а с приятел от юношеските години в София – д-р Георги , Райков, който дойде специално в Никарагуа, за да обикаляме с мотори. Стана така, че едната ни машина се развали и накрая потеглихме и двамата само с един мотор. За опасностите по пътя мога да кажа, че не идват толкова от животните в джунглата, колкото от групировките като Мара Салватруча, които първо стрелят, после питат. Но ако ме беше страх, едва ли щях да живея и да пътувам по пътищата на Централна Америка. Рискът е част от моя живот.
– Бил си във Френския чуждестранен легион. Кое от опита ти и наученото там ти е най-полезно в живота и днес?
Георги Лозев като легионер
– Дисциплината и издръжливостта при трудни ситуации, на които ме тренира Легионът, ми дават сили да продължавам напред по един път, изпълнен с много приключения. Легионът ме научи да бъда отворен към различните култури и народи, да ги приемам без предразсъдъци, защото именно в редиците на тази уникална по рода си военна част разбрах, че колкото и да сме различни, всички хора на тази планета се борим за по-добър живот и трябва да намираме повече опора в духовните ценности, отколкото в материалните.
– Президент си на рокерски клуб в Никарагуа. Това не е ли поредната авантюра, която крие рискове?
– Това е по-скоро признание за годините, които посветих на рокерското братство в Централна Америка. В историята на тукашните мотоклубове съм единственият чужденец президент на местен клуб.
– Имаш две дъщери, на какво ги възпитаваш?
– Най-вече на това да не изпитват страх от опасностите и да преследват своите мечти, а не тези на другите.
– Последният проект, в който участваш, е книга за пътешественици. Разкажи нещо повече за него.
– Това е проект на Вяра Тимчева, който се очаква да излезе през декември. В него са събрани истории на пътешественици от цял свят, които показват, че независимо от каква националност сме, къде сме родени, какви езици говорим и каква е религията ни, ние, пътешествениците, винаги си приличаме по нещо. Защото да си пътешественик е начин на мислене, начин на живот.“, споделя Георги Лозев в интервюто си за края на света и разговорите му с маите за очаквания Апокалипсис през декември на 21.12.2012 г.
Едно интервю на Бела ЧОЛАКОВА от в. „Жълт Труд“
бyтoн зa cпoдeлянe
Боян Петракиев