Да покажеш среден пръст на някого е равносилно на признание, че нещо в първите ти седем години е пропуснато.
Или че човекът насреща те е вбесил до предела на търпението. Нюансите на мотивите, които оправдават или осъждат жеста, могат да бъдат безкрай. За повечето хора мотивът „среден пръст” се изчерпва именно с тази позиция. Специалистите по хиромантия обаче смятат, че средният пръст има знакови функции и от него могат да се научат много неща за характера на един човек.
Той е пръстът на дисциплината и баланса. Показалецът стимулира амбициите ни, кара ни да правим планове и да преследваоме тяхното осъществяване. Средният пръст е олицетворение на трезвата мисъл, спирачката, която ни спасява от рискован полет в облаците. Според хиромантията Сатурн управлява този фрагмент от човешката ръка и определя неговата централна роля. Ако средният пръст е разположен по-ниско от останалите, той губи изначалната си роля. Това обаче е изключително рядко явление. Среден пръст с наклон към безименния е знак за добро здраве. Обратно – ако сме склонни да държим средния пръст с наклон към палеца, това е знак за тъга.
Ако съберем пръстите на ръката един до друг и вдигнем длан към светлината, между тях ще проличат процепи с различни размери. Добре изразен процеп между показалеца и средния е белег за независима мисъл. Ако по-видим е прорезът между средния и безименния пръст, значи става дума за личност без грижи за утрешния ден. Да се огледаме, да сравним: наистина ли това е вярно?
