Венера Милоска – една от легендарните древногръцки скулптури

Съществуват различни версии за произхода на легендарната древногръцка статуя Венера Милоска и дали скулпторът е искал да изобрази митологичната богиня

Съдържание на статията:

♠ История на създаването на Венера Милоска. ♠ Какво представлява шедьовърът? ♠ История на откриването. Обрана ли е? ♠ Къде са ѝ ръцете? ♠ Мистерии около скулптурата.

История на създаването на Венера Милоска.

Франция е невероятна страна с огромен брой атракции. Една от най-загадъчните и привличащи погледа е античната статуя „Венера от Милос“, известна и като Венера Милоска.

Древната гръцка скулптура „Венера“ ​​е създадена преди много векове, около 150-90 години преди Христа. Архитектурното творение има второ име – Афродита от остров Мелос. Статуята е изработена от бял мрамор и е копие на древната богиня на любовта с височина 210 см. Намира се в Лувъра, Париж. Божеството в женското лице държи падналото облекло с ръце. Височината на богинята е 165 см, а пропорциите са 90-70-95. За нея Огюст Роден казва: „Коремът й е перфектен, широк като морето!“

„Венера“ ​​е интересна с уникалността на представянето й и нейния неясен произход. Накара много хора да говорят и да се покланят пред нея. Нейният статут е безспорен и веднъж й е предоставил изключителна популярност, на която се радва и до днес.

Скулптурата е изработена по типичен античен начин – сглобена е от две части. Краката й към бедрата са здраво и много внимателно свързани с тялото и главата. Тесен прорез на лявото рамо на статуята говори за факта, че този крайник е направен от отделно парче мрамор. От друга страна, дясната ръка има гладка разцепена повърхност, която говори за единството на произхода с горния блок на скулптурата и нейното възстановяване в древността.

Скулптурата е намерена до раменете без ръце и без левия крак. По-късно направили опит да ги намерят, но той се провалил. Поради тази причина спорове за появата и идентификацията на скулптурата са повдигани повече от веднъж. И всички те се свеждали до факта, че това е появата на полугола жена, показваща красивата си физика. Много прилича на Афродита, известна със своята чувственост и женственост. Близо до мястото, където са намерили скулптурата, имало ръка с ябълка. 

След не съвсем дълго време, това потвърдило хипотезата, че статуята е прототип на Афродита, която е пренесена в двора на Париж. Но техниката на скулптурата е много по-различна и затова с течение на времето хората изоставят това предположение и одобряват заключението, че намереният фрагмент няма нищо общо с Венера Милоска.

Коя е била Венера Милоска?

За по-голямата част от интересуващите се Венера Милоска е известна с характерна особеност за нея, че е статуя без ръце. В това, както мнозина вярват, е главната й загадка. Но всъщност има повече тайни и загадки, свързани с тази статуя.

Името „Venus de Milo“ е подвеждащо. Най-разпространено е разбирането, че тази статуя е направена с цел да изобразява митологичната гръцката богиня на красотата и любовта. Но гърците наричали тази богиня Афродита, а нейното римско име е Венера. Статуята е кръстена на мястото, където е намерено – на остров Милос.

Исторически контекст

Първоначално статуята се приписва да е направена през класическия период (510-323 г. пр. Хр.), и за известно време авторството се приписва на Праксител. Но се оказва, че местните жители са донесли със статуята пиедестал, на който е написано, че Агесандър (или Александър, надписът е нечетлив), синът на Менид, гражданин на Антиохия на цар Меандър, е направил тази статуя. Така статуята принадлежи към елинистичния период. Впоследствие пиедесталът изчезнал и досега не е намерен.

Статуята е купена през 1821 г. и в момента се съхранява в галерия, специално подготвена за нея на първия етаж на Лувъра. Код: LL 299 (Ma 399).

Статуята наречена Венера Милоска е намерена с табела, на която има информация за създателя – името му е споменатия вече Александрос от Антиохия. Никой не знае къде след това е изчезнал пиедесталът.

Може би шедьовърът не изобразява Венера. Някои казват, че тя е копие на морската богиня Амфитрита. Тя била особено почитана от жителите на Милос. Други смятат, че това е скулптура на богинята Виктория. Нейната сила се простира до победата и поражението на воюващите, така че скулптурата може да има копие в ръцете си.

Какво представлява шедьовърът?

Може би най-известният от недоброжелателите на Венера Милоска, известният импресионистичен художник Реноар, казва, че скулптурата е много далеч от това да показва женската красота. Той просто не е впечатлен от статуята.

По време на своите завоевания Наполеон Бонапарт пренесъл във Франция един от най-добрите шедьоври на гръцката скулптура – статуята от Италия на Венера Медичи. През 1815 г. правителството на Франция връща древната статуя на Италия. Неочаквано през 1820 г. Франция с радост се възползва от възможността да запълни празното място в главния френски музей. Венера Милоска станала по-популярна от Венера Медичи, която също била представена в Лувъра.

История на откриването. Обрана ли е?

На 8 април 1820 г. фермер на име Йоргос Кентротас се натъкнал на статуя в руините на забравен древен римски град на остров Милос сегашното село Трипити. Скулптурата е открита тогава, но и моряка Оливие Вутие пристигащ с френски кораб до брега, започнал да търси това, от което може да спечели. По онова време на островите имало много антики, които били високо ценени и добре продавани в града. Местният селянин Йоргос Кентротас разказва на моряците какво е намерил и заедно откриват скулптурата между фрагментите от стария амфитеатър.

Французинът решил да вземе статуята от острова, но без разрешение не е било възможно. Вутие информирал капитана на кораба за находката си и помолил да отплава за Истанбул за разрешение. За съжаление капитанът не споделил гледната му точка. Вутие не бил в състояние да командва капитана си, а той се канел да тръгне.

Към тази история не бил безразличен – Жул Дюмон-Дуурвил – военноморски офицер. Той отишъл в Истанбул и получил разрешение за износ. Когато се върнал на острова, открил, че статуята е натоварена на руски кораб. Един човек от турското управление е платил добра сума на капитана за транспортиране на скулптурата в Истанбул. Офицерът успял да преговаря с местните жители и купил статуята. Турските власти били много ядосани и поискали да накажат най-влиятелните хора на остров Милос.

Къде са й ръцете?

Ръцете й са били загубени след откритието й по време на конфликта между французите, които са искали да я пренесат в страната си, и турците (жителите и собствениците на острова), които се опитвали да предотвратят извеждането на статуята от империята.

След като е купена от крал Луи XVIII, тя е държана в двореца като лична собственост на крале и е почти непозната за обществеността.

Какво е държала?

Що се отнася до липсващите крайници на Венера Милоска, дълго време се твърдеше, че са били прекъснати през 1820 г. по време на битка на брега на остров Мелос, тъй като френски и турски моряци са се борели за притежание на произведенията на изкуството. Но всъщност повечето учени смятат, че ръцете на скулптурата вече са изчезнали, когато са били намерени от френския моряк Оливие Вутие и гръцкия фермер Йоргос Кентротас. Също така липсват сега учени, които да твърдят, че в древни времена са украсявали ръцете, главата и ушите на статуята, както и са нанасяли цветна боя върху лицето, косата и драперията.

Някои учени са смятали, че тя е застанала до някой воин – Тезей или Марс – като лявата ръка е допряна до рамото му. Има и други, които си я представяли, че държи ябълка, огледало, лавров венец. Трети дори си я обясняват, че дори тя е една майка с роденото от нея бебе в ръцете й. Друга известна теория от времето на нейното пренасяне във Франция я възприема не като богинята Венера, а като войнствената Виктория, прикрепяща на лявото си бедро меден щит и правеща записки с дясната си ръка върху него с имената на герои. Има и версия, при която статуята на богинята се оглежда в щита като огледало, защото е много красива и се възхищава на отражението си.

Тайнствената ябълка

Според някои учени, тя е държала в лявата си ръка ябълка. Както казахме също може да е държала и други предмети, но всичко това си остава загадка и има просто предположения. Скулптурата няма крайници до раменете, което не позволява нейното възстановяване. Това създава предпоставки хората да поставят абсолютно невероятни версии на оригиналния й облик. Мнозина са били убедени, че богинята, изработена от мрамор, е държала в своите ръце собственото си облекло.

Съществува и теория, че богинята на любовта Венера е държала в лявата си ръка ябълката на раздора. Според гръцката митология тази ябълка е била дадена на богинята, която е най-красива. Според нея Афродита е успяла да взема ябълката, поради което трите богини си съперничели. Това обаче са само митове с повече фантазия, защото споменатата ябълка е била повод за съперничество и завист за това коя ще е най-красивата богиня. Това е само украсяване на загадъчното в статуята.

Ако държи ябълка – както твърдят някои съобщения – това може да означава, че е Афродита, притежаваща наградата, дадена й от Парис преди началото на Троянската война. И до днес това е въпрос на страстен дебат.

Важната лява ръка

За много хора лявата ръка е важна може би, защото за нея има различни хипотези.

Австралийският историк Едуард Дуйкър , цитирайки писмо, написано от Луис Брест, който е френският консул на остров Милос през 1820 г., твърди, че откривателят на статуята е Теодорос Кендротас и че е объркан с по-малкия му син Джорджиос (известен като Йоргос), който по-късно е поискал кредит за находката. Дуйкър твърди, че Кендротас е взел камък от разрушен параклис на ръба на имота си – терасовидна земя, която някога е била част от римската гимназия – и че е открил продълговата кухина с дължина 1.2 x 1.5 метра в вулканичния туф. В тази кухина е имала три крила, Кендротас първо забеляза горната част на статуята.

Независимо от тези аномалии, стигнало се до консенсус, че статуята е била открита в две големи части (горната част на торса и долните крайници – кракаъа), заедно с няколко герма (колони, покрити с глави), фрагменти от горната лява ръка и същата лява ръка с ябълка, и вписан цокъл.

Как би изглеждала с ръце?

Според доайенът в текстилната археология Барбър и почетен професор в колежа „Оксидентъл колидж“, критиците от 19-ти век никога не са правили дебати по една важна теза. Според нея статуята на Венера може да се представи като застанала в поза по време на извършване на нещо, което е отнемало безбройни часове от времето на дамите преди техническата революция и това е преденето. Барбър предполага, че прочутата статуя държи е в направена с идеята за положение на тялото с хурка в лявата ръка, която е вдигната и влакна, а с дясната тя води нишката към вретеното, Позата е достатъчно добре позната за жените в миналото, особено в древногръцкото общество.

Мистерии около скулптурата.

Тайни и загадки

Хората най-често разпознават Венера Милосска като статуя без ръце. Смята се, че това е основната й загадка. Всъщност статуята на Венера запазва повече тайни. Връзката между статуята и нейното име е неразбираема. Според архитектите статуята е прототип на гръцката богиня на любовта. Сред ценителите на изкуството се намерили и клеветници. Реноар, художник-импресионист, говори за архитектурното творение доста нелепо, казвайки, че прототипът е много далеч от реалната женска красота.

Многобройни предложения са правени за това, как някога са били разположени тези липсващи крайници и това, какво Венера е правила с тях, откакто тази елегантна античност е била открита през 1820 г. на споменатия гръцки остров Милос в Егейско море. Той е от групата на Цикладските острови.

Тя държала ли е копие? Или е гледате тялото си в огледало държано в ръка, или това е бил щит? Преподавателят по археология и експерт по текстил Елизабет Уейланд Барбър предложи, че статуята на митологичната богиня на любовта Венера се върти и предполага, че тя може да представлява проститутка, тъй като въртенето е дейност, свързана с древните гръцки жрици на любовта.

Интересният въпрос е защо изобщо се търсят ръцете й. Защо, още два века след откриването й, тази скулптура все още е очарователна?

Венера Милоска е случаен сюрреалистичен шедьовър. Липсата на ръце я прави странна и загадъчна. Тя е съвършена, но всъщност е несъвършена, красива, но счупена – тялото й е разруха. Това чувство за загадъчна непълнота превръща древното произведение на изкуството в модерно. През 1936 г. Салвадор Дали направи копие на Венера Милоска с чекмеджета, поставени в нея, така че може да се използва като мебел. Дали е видял безгръбначната богиня като готов сюрреалистическа обект, като на сън.

Венера Милоска без ръце влезе в европейската култура през 19-ти век точно когато артисти и писатели отхвърляха съвършеното и вечното. Класическият свят е представен като зловеща гробница на красотата в картината на Арнолд Боклин „ Островът на мъртвите“ . Гръцките митове станали образи на психиката в интерпретациите на Зигмунд Фройд за сънищата. След първата световна война, дадаистите и сюрреалистите нарязали изображения на статуи в произведения като в колажния роман на Макс Ернст „Стоглавата жена“.

Любопитни факти

Оригиналният пиедестал беше премахнат целенасочено.
Историците на изкуството от 19-ти век решават, че мраморната статуя на Венера е направена от гръцкия скулптор Праксител. Поводът да мислят така е, че тя е много подобна на другите му статуи. Той я класифицира като част от времето на класическата епоха (480–323 г. пр. Хр.), чиито творения са били ценни много повече от скулптурите от елинистичния период. За да бъде подкрепена тази версия, дори с цената на дезинформация, пиедесталът е бил премахнат преди скулптурата да бъде представена на краля.

През Втората световна война статуята на Венера Милоска е била скрита в един от замъците във френската провинция. Когато Париж е заплашен от войната до есента на 1939 г., Венера Милоска, заедно с някои други безценни артефакти, като Ник от самотракската скулптура и творчеството на Микеланджело, са взети от Лувъра, за да бъдат съхранявани в различни замъци в провинцията на Франция.

Венера Милоска е ограбена. На нея й липсват не само ръцете. Първоначално е била украсена с бижута, които включват гривни, диадема и обеци. Тези декорации изчезнали отдавна, но в мрамора е имало дупки за закрепване.

Статуята е загубила цвета си. Въпреки че ценителите на съвременното изкуство са свикнали да смятат гръцките статуи за бели, мраморните скулптури често са боядисани в различни цветове. Днес обаче няма следи от оригиналния цвят.

Статуята е по-висока от повечето хора. Нейната височина е е 2.02 м.

Скулптурата може да бъде копие. Художествените критици отбелязват, че Венера Милоска има поразителна прилика с Афродита или Венера Капуан, която е римско копие на гръцка оригинална статуя. Не по-малко от 170 години са изминали от създаването на Венера Капуан, преди Александрос да създаде Венера от Милос. Някои критици смятат, че всъщност и двете статуи са копия на по-стар източник.

Несъвършенство на скулптурата става като източник на вдъхновение.

Липсващите ръце на Венера Милоска са много повече от източника на многобройни лекции, дискусии и есета на историците на изкуството. Тяхното отсъствие е довело до безброй предположения и версии за това как могат да бъдат разположени ръцете и какво може да държат те.

„Тайната вечеря“ на Леонардо разгадана: Произведение, легенда и кодове

Последвайте ни в Google Новини!!!