Цивилизацията на легендарните ацтеки е известна на света с изключително богатата си култура, която продължава да бъде обект на задълбочен научен интерес и днес
Тази индианска общност населява земите на Централна Америка, а империята ѝ, в периода на най-голямото си могъщество, се простира от северните области на Мексико до границата с Гватемала и от крайбрежието на Тихия океан до Мексиканския залив.
Предполага се, че около 1068 година древните ацтеки решават да напуснат митичната си прародина – езерния остров Ацтлан, разположен в западната част на днешно Мексико, за да потеглят на юг заедно с осем родствени племена, с които споделят езика науатъл. Те са предвождани от своя вожд Мешитли (заради когото започват да наричат себе си мешика), както и от статуята на своето най-голямо и почитано божество Уицилопочтли, което обладава способността да говори, дарбата да предсказва и да ги насочва накъде да се движат.
По пътя те имат три знаменателни спирания с различна продължителност – първото е в страната на „седемте пещери“ Чикомосток, второто – в областта Коатлепек (Змийска планина), а третото – в някогашната столица на толтеките Тула, досегът с която се отразява изключително благотворно на полуномадското индианско племе.
Цивилизацията на легендарните ацтеки е известна на света с изключително богатата си култура, която продължава да бъде обект на задълбочен научен интерес и днес
През 80-те години на XII в. те отново поемат на път и през 1256 година най-после достигат последната точка на своето дългогодишно пътуване – езерото Текскоко в Мексиканската долина, където се заселват на един от крайбрежните хълмове – Чапултепек (Планината на скакалеца). Първоначално обаче те са в зависимо положение от племената, населяващи многобройните градове държави в долината, на които са задължени да плащат налози, да служат безвъзмездно в армиите им и редица други.
През 1325 година коварството на съседите им, замислили нападение срещу тях, става причина да потърсят спасение във водите на езерото, използвайки прикритието на нощта, за да отплават с лодките си. Търсеното на нов дом продължава по вода, докато най-сетне не достигат до малък необитаем остров, който се превръща в новата им родина, след като се изпълва и едно старо тяхно поверие, според което кацнал върху кактус орел, хванал змия с клюна си, ще бъде знак да се установят на новото място.
Новосъздаденото селище е наречено от тях Теночтитлан, в центъра на което е издигат храм в чест на бог Уицилопочтли, напътствал ги и защитавал ги в годините на тяхното скиталчество. Именно тогава започва и истинската история на легендарните ацтеки, превърнали се впоследствие в един от най-могъщите народи, населявали Централна Америка.
Получавайте първи ЧУДЕСА.НЕТ безплатно на мейла!
Публикуваме доста рядко! Въведете своя Email адрес ТУК: