Като специфична анатомична структура апендиксът се наблюдава при съвсем малко видове.
При хората и човекоподобните маймуни той представлява тънка, тръбна структура (оттам и наименованието апендикс „вермиформис“ – червеобразен), разположена във връхната част на сляпото черво – сляпа торбичка близо до началото на дебелото черво.
Учените са идентифицирали подобни на него структури и при други видове примати, но те не са добре изучени.
Зайците и някои гризачи имат апендикс и именно проучванията на тези животински видове започнаха да хвърлят известна светлина върху загадката за неговата роля.
Преди се смяташе, че торбестият заешки апендикс служи основно като резервоар за бактериите, които участват във ферментацията в задната част на храносмилателния тракт.
Това обаче не обяснява липсата на апендикс при други животни със сходна храносмилателна система или наличието му при хората.
Когато учените изследваха апендикса под микроскоп, те откриха, че съдържа значително количество лимфоидна тъкан.
Подобни струпвания на лимфоидна тъкан се срещат и в други зони на стомашно-чревния тракт и са известни като „свързани с червата лимфоидни тъкани“ (СЧЛТ).
Техните функции са слабо разбрани, но е ясно, че са свързани със способността на тялото да разпознава чужди антигени в погълнатия материал.
Следователно, макар че учените отдавна обявиха апендикса за закърнял орган, са налице все повече данни, които показват, че той в действителност играе значима роля като част от имунната система на организма.
Апендиксът може да бъде особено важен през ранните етапи от живота, защото се развива най-много скоро след раждането, а по-късно регресира с възрастта, като накрая заприличва на такива други участъци от СЧЛТ като т.нар. пайерови плочки в тънкото черво.
Имунната реакция, опосредствана от апендикса, може да бъде свързана и с възпалителни състояния като улцерозния колит.
При възрастните хора апендиксът е по-известен със способността си да се възпалява, което налага хирургично отстраняване.
