Анунаки – мистификация или реалност?

Какво знаем за известните анунаки, станали известни напоследък покрай планетата Нибиру. Основните сведения за тях идват от 1976 година, но и от доста по-древни източници…

През 1976 година руският писател от еврейски произход Зекария Сичин (1920 – 2010) публикува книгата си „12-та планета“ (последвана от още няколко книги на същата тематика), в която разглежда произхода на човека и на Слънчевата система, интерпретирайки някои древношумерски предания и популяризирайки за пръв път т.нар. анунаки и тяхната планета Нибиру – загадъчната дванадесета планета.

Сичин базира твърденията са на вавилонското епическо произведение за произхода на света „Енума Елиш“, създадено върху седем глинени плочки преди около четири хилядолетия, в което, според автора, се разказва за образуването на Слънчевата система преди около 4,6 млрд. години, както и за мистериозната планета Мардук.

Последната е със силно елиптична орбита, движи се по посока на часовниковата стрелка, обикаляйки около Слънцето за период от 3600 години, и се сблъсква с водната планета Тиамат, от чиито части впоследствие се образуват Земята, кометите и астероидният пояс.

Наред с това Сичин говори и за мистериозните анунаки – същества от технологично напреднал извънземен вид, обитаващи Нибиру, чиято еволюция изпреварва с милиони години човешката.

Преди около 450 хил. години те решават да спасят все по-изтъняващата си атмосфера, разпръсквайки в озоновия ѝ слой микроскопични златни частици, чрез които светлината и топлината да се отразяват обратно към повърхността ѝ.

За целта група анунаки се насочва към Земята, установявайки се първоначално в района на Персийския залив, където създава първото си земно селище, наречено Ериду, а около 30 хил. години по-късно златодобивът се премества на територията на Югоизточна Африка, а извлечените ресурси се изпращат обратно към Нибиру чрез космически кораби.

Преди около 300 хил. години част от работещите в мините анунаки неочаквано въстават срещу ръководителите си заради тежките условия на труд, което впоследствие става причина за създаването на примитивно същество, което да поеме функциите им – начинание, в което чрез генно инженерство е извършен невиждан до този момент еволюционен скок, в резултат на който се появява съвременният човек, продукт на смесването на гените на самите анунаки и на примитивния Хомо еректус, обитаващ Земята по онова време.

Редица учени обаче приемат интерпретациите на Сичин за псевдонаучни и псевдоисторически, тъй като хипотезите му не са подкрепени от научно обосновани доказателства.

През 1976 година руският писател от еврейски произход Зекария Сичин (1920 – 2010) публикува книгата си „12-та планета“.

Сред възраженията, оспорващи съществуването на Нибиру, са неговата прекалена отдалеченост в дълбините на Слънчевата система и произтичащите от това две важни характеристики – почти постоянният студ и липсата на вода в течно състояние.

Наред с това преминаването на небесното тяло през астероидния пояс между Марс и Юпитер би довело до сериозно нарушение на орбитата му, причинено от гравитационното влияние на заобикалящите го обекти там.