Какво знаем за известните анунаки, станали известни напоследък покрай планетата Нибиру. Основните сведения за тях идват от 1976 година, но и от доста по-древни източници…
През 1976 година руският писател от еврейски произход Зекария Сичин (1920 – 2010) публикува книгата си „12-та планета“ (последвана от още няколко книги на същата тематика), в която разглежда произхода на човека и на Слънчевата система, интерпретирайки някои древношумерски предания и популяризирайки за пръв път т.нар. анунаки и тяхната планета Нибиру – загадъчната дванадесета планета.
Сичин базира твърденията са на вавилонското епическо произведение за произхода на света „Енума Елиш“, създадено върху седем глинени плочки преди около четири хилядолетия, в което, според автора, се разказва за образуването на Слънчевата система преди около 4,6 млрд. години, както и за мистериозната планета Мардук.
Последната е със силно елиптична орбита, движи се по посока на часовниковата стрелка, обикаляйки около Слънцето за период от 3600 години, и се сблъсква с водната планета Тиамат, от чиито части впоследствие се образуват Земята, кометите и астероидният пояс.
Наред с това Сичин говори и за мистериозните анунаки – същества от технологично напреднал извънземен вид, обитаващи Нибиру, чиято еволюция изпреварва с милиони години човешката.
Преди около 450 хил. години те решават да спасят все по-изтъняващата си атмосфера, разпръсквайки в озоновия ѝ слой микроскопични златни частици, чрез които светлината и топлината да се отразяват обратно към повърхността ѝ.
За целта група анунаки се насочва към Земята, установявайки се първоначално в района на Персийския залив, където създава първото си земно селище, наречено Ериду, а около 30 хил. години по-късно златодобивът се премества на територията на Югоизточна Африка, а извлечените ресурси се изпращат обратно към Нибиру чрез космически кораби.
Преди около 300 хил. години част от работещите в мините анунаки неочаквано въстават срещу ръководителите си заради тежките условия на труд, което впоследствие става причина за създаването на примитивно същество, което да поеме функциите им – начинание, в което чрез генно инженерство е извършен невиждан до този момент еволюционен скок, в резултат на който се появява съвременният човек, продукт на смесването на гените на самите анунаки и на примитивния Хомо еректус, обитаващ Земята по онова време.
Редица учени обаче приемат интерпретациите на Сичин за псевдонаучни и псевдоисторически, тъй като хипотезите му не са подкрепени от научно обосновани доказателства.
През 1976 година руският писател от еврейски произход Зекария Сичин (1920 – 2010) публикува книгата си „12-та планета“.
Сред възраженията, оспорващи съществуването на Нибиру, са неговата прекалена отдалеченост в дълбините на Слънчевата система и произтичащите от това две важни характеристики – почти постоянният студ и липсата на вода в течно състояние.
Наред с това преминаването на небесното тяло през астероидния пояс между Марс и Юпитер би довело до сериозно нарушение на орбитата му, причинено от гравитационното влияние на заобикалящите го обекти там.
Получавайте първи ЧУДЕСА.НЕТ безплатно на мейла!
Публикуваме доста рядко! Въведете своя Email адрес ТУК:
по добре звучи тази теория ,от тая – че сме от маймуните !