Влюбените са като Майка Тереза – искат да спасят целия свят

Случвало ли ви се е да почувствате прилив на всемирна нежност? Да ви се плаче от радост, че ходите по белия свят – нищо, че финансите ви постоянно мигат на червено, кранът в банята капе а асансьорът е блокирал и ще трябва да катерите пеш стълбището до 14 етаж? И вие го правите! Вземате по две стъпала наведнъж и направо политате към високото. Не само че битовият тормоз не ви притеснява, ами и сте готови да поправите всички несправедливости от всякакъв род. Да, вие го можете. Или поне вярвате, че е така. Ще се втурнете при първия зов за помощ, ще пожелаете край вас да няма разплакани, нещастни, мрачни, болни, гладни и т.н
И как така от вас, до вчера инертния, даже някак ленив и безразличен човек се измъкна тази истинска Майка Тереза? Ще ви кажа тихичко: влюбили сте се. Да, има и други признаци, вие ги знаете по-добре. Обектът на вашето пламенно чувство е отключил в душата ви неподозирани енергии. Обичам теб, следователно обичам всичко и всички. За мен няма нищо трудно – чудно как досега човечеството не се е извисило повече, възсядайки тази устремна вълна към съвършенството! Ето, сега вече това ще се случи – след мен няма да има скандали, бой и разруха. Ключът към спасението на човека е открит. Така ще живея и утре, и след два дни…след пет… след седем… Дяволски кран! Тези капки ще ме довършат. И проклетият асансьор пак е заседнал!
Да, влюбеният човек наистина напомня по нещо на Майка Тереза….само че за кратко. Той не само е готов да помага – прави го наистина, стига да има реална ситуация за това. Състоянието на влюбеност означава излъчване на необикновено интензивни положителни енергии. Да се поддържат подобни изгребващи емоции дълго време просто не е възможно. След възвисяването в устрема към взаимност неизбежно идва спад. Ставаме по-лоши и себични ли? Не, връщаме се към себе си…..И все пак Майка Тереза също бяхме ние…и може би пак ще бъдем, нали?