Ще настъпи ли хаос след 2012 година?
Настоящата 2011 година е подземен тунел към така важната 2012 година
Древната Кабала много простичко обяснява как се е стигнало до днешния индивидуализъм, до разединените ни сърца и усилия. Тя казва, че Бог създал един съд, т.е. света, който трябвало да поеме Неговата Светлина, но неможейки да я поеме изцяло, той се счупил на много малки парченца. Предполагайки тази възможност, Той дава и изхода от нея – на кабалистичен език звучи така: „Тикум олам!”, т.е. „Сглоби цялото, събери парченцата! С много алтруизъм и доброта промени света.
Но дали през Новата година ще усвоим математическото действие събиране и граматиката на любовта – умножение, зависи и от предразположението на цифрите. И от думите, носещи нужните за това вибрации, особено ако излизат от сърцето.
Общият сбор на така коментирания цифров ред 21.12.2012 е равен на 11 /2+1+1+2+2+1+2=11/. А това е и цифрата, с която завършва годината, в която навлизаме сега, макар че общият й сбор е 4 /четири е числото на реда/, но тук се явява, за да се придаде завършеност на подстъпа към 2012г.
През 2011 година ще се вижда с невъоръжено око и планетата Нибиру, наричана още Десетата планета, Крилатия диск, Черната планета, Планетата на боговете, която според шумерските глинени таблички от преди 5 хиляди години е обитавана от анунаките /”дошлите от Небето”/. Тя ще ни изпрати своите мощни енергии, които ще ни събудят от „сладката” дрямка. И ще активира възможностите на съзнанието ни да променя пространството, като намери път към себе си. Това за жалост не стана през 2004 г., когато загинахa близо 200 хиляди души след земетръса и цунамито в Индонезия. Животните, които са в хармония с природата, получиха сигнали за опасност и избягаха, а „мъдрият”, още незакичил се с венеца на съвършенството си, човек пострада. Но и това ще се промени, стига да се е изпълнило времето за това. Което много зависи и от Небето, и от нас, и от двете единици на новата година.
В числото 11 има две единици, т.е. две начала, но заедно дават мистичното, почти колкото 13, число. Наричат
11 нямото число, осакатеното число, царското число. Но най-много му отива прозвището „нямо” число. Защото то мълчи и дава възможност някой друг да говори вместо него, т.е. този, който брои, който следи, съзерцавайки, цифровия ред, в който е вложена цялата мъдрост. Така че много зависи какъв ще бъде така важния подстъп към 2012 година, от това как ще проговори единадесетицата. От нейните две стълбици-начала зависи каква ще бъде последната цифра на 2012 година. Според нумерологията числото 12 е символ на завършеността, на края. А след всеки завършек може да настъпи хаос, особено ако съзнанието ни е занемявало при всяка кризисна ситуация и не си е вадило от нея поука.
Затова 2011 година ще се окаже нещо като надземен или подводен тунел, проход към много важната 2012 година. И от това как ще преминем през него ще зависи и преходът, наречен адаптация към новата енергийна обстановка.
Затова пък двете единици от новата година ще дадат новите начала на прастарата, но добре забравена, холистична, цялостна доктрина. Тази, която се направлява от нематериалните фактори на Целостта. Същата, която никога не е била заплашвана от изчезване. Само нашето участие в нея е било под съмнение.
Но колкото и единици и стъпала да имаше в последната цифра на новата година, те пак нямаше да бъдат работещ механизъм, ако в съзнанието ни не се настани трайно усещането и разбирането, че няма поединично спасение. Или поне не за дълго. За по-дълготрайните спасителни ефекти е нужно голямо количество синергия. Чудесната гръцка дума – от „син”/заедно/ и „ергос”/действие, действащ/ изразява сумирания ефект от съвместно взаимодействащите в проявлението си явления, както и тяхното увеличаване чрез взаимни и всеобщи знания и усилия. Именно чрез тях се ражда свръхдейственият ефект, изразяващ се с формулата 1+1+1+1=S, където S>4. Т.е. всеки участник в действието е повече от един, особено ако всеобщият вектор на усилията ни е съгласуван и отправен към една цел. А тя, целта, винаги е повече, отколкото сумата на нейните части, както ни е завещал преди векове Аристотел.
Лияна Фероли
споделяне на връзка















21 декември 2012 година – последният ден от известния календар на индианското племе маи. Почти забравихме за това предсказание, макар актуалността на темата за края на света да нарасна значително. Обратното броене водят в паника еколози, генетици, енергетици. Към каквато и сфера от живота да се обърнем, се появяват съмнения, че при съществуващите разчети ще доживеем до дълбока старост. Нека да разгледаме един от вариантите за край на нашата цивилизация, произтичащ от предсказанието на маите.
Три календара на маите
Маите са използвали цяла система от три календара. В цикъла на календара Цолкин има всичко на всичко 260 дни, или 20 месеца по 13 дни. Позицията на датата на раждане на човека в Цолкин говори много за неговите лични качества и предназначението му в този свят.
Наред с календара Цолкин се е използвал и слънчевият календар Хааб с период от 365 дни. Той е имал битово предназначение. Маите са изчислили почти точната продължителност на слънчевата година – 365, 242 дни. Учените считат, че на маите са им били нужни 10000 години наблюдения, за да установят това число. Но цивилизацията на маите е съществувала не повече от 3500 години!
В допълнение към тези два календара съществува и календарът на Дългото броене за големи интервали от време. Неговият цикъл е 5125 години. Текущият цикъл е започнал на 13 август 3114 години пр.н.е. и ще завърши през 2012 година от н.е. В легендите на маите този цикъл се нарича Петото слънце. Всеки цикъл съгласно митологията на маите завършва с почти пълно унищожение на цивилизацията, разраснала се за 5000 години. Първото слънце завършило със земетресение, Второто – с урагани, Третото – с вулканично изригване, а Четвъртото – с потоп.
Животът след маите
Ще свърши ли животът на нашата цивилизация през 2012 година? От една страна, маите предсказват разрушение на тази цивилизация в резултат на някакво движение на Земята. Но след него следва не просто развитие на поредната, шеста цивилизация. Ако вярваме на теорията на маите, то след завършване на Петото слънце, трябва да настъпи някакъв еволюционен скок. Той ще се характеризира с развитие на човешкото съобщество с духовно начало.
На новото ниво на еволюция човек ще усети себе си като част от Природата и всички нейни нива (неживо, растително и животинско) ще се съединят в единно цяло на принципа на вселенската телепатия. Възможно е предсказанието да бъде разбрано, абстрахирайки се от чисто материалните оценки. Унищожение на цивилизацията не е задължително. Тя просто ще стане маловажна в очите на хората, ще изчезне от центъра на тяхната грижа поради появата на други ценности.
Маите говорят за пет епохи. В развитието на всяка сложна система могат да бъдат отделени пет стадия. Първият от тях – коренен, в който е заложена програмата за развитие, нейните закони, а също и самият импулс към зараждане на цялата система. След това следва стадият на постепенното усложняване и увеличаване на самостоятелност на елементите.
Същите тези пет елемента могат да бъдат отделени и в най-малкия отрязък от развитието. Преходът към нов стадий е винаги принудителен. Само когато се усети пълната несъстоятелност на текущото състояние, желанието да се излезе от него, развиващият се обект прилага усилие и подскача към нова степен. Като се абстрахираме от емоционалната оценка на състоянието, това може да бъде казано и за процеса на смяна на орбитите на електроните в атома, и за историята на човечеството.
Принуда за развитие спрямо един чувствителен обект могат да бъдат само неприятни преживявания, критични състояния. За човешкото общество това е натрупването на стрес, заплашваща икономическа и политическа нестабилност, криза в семейната институция, усещането за пустота в живота. Усещането на необходимост от изход от текущото състояние нараства в човека с огромна скорост. Не е трудно да повярваме, че две години са достатъчни стремежът на хората от земята към изменения да достигне до критична точка.
Еволюционен скок: на дължина или на височина?
Какви изменения следва да очакваме? Какви свойства на човечеството трябва да загубим и какви да придобием. Безполезно е да гадаем, ако не се опитаме да се отдалечим от привичната плоскост на нашия начин на мислене. Съгласете се, че да смятаме, че историята на планетата се състои от развитие на една цивилизация, нейното унищожение и развитието на нова, е доста примитивно. Оставайки в плоскостта на нашия материален живот, невъзможно е да си представим какво ще бъде след нея и съществува ли това „после” изобщо.
Унищожаването на материалната цивилизация от гледна точка на обикновения човек е нещо не по-значимо от самата негова физическа смърт. Какво значение има колко човека ще умрат едновременно с мен? Аз така или иначе ще почувствам само собствената си смърт и няма да знам какво ще се случи после.
Много по привлекателно изглежда алегоричното прочитане на предсказанието на маите, в съответствие с което човечеството трябва да се повдигне към духовно възприемане на реалността.
Светът ще стане „прозрачен”, където зад всеки обект ще се усещат духовни сили, явяващи се причината за неговото съществуване. По силата на вечността на духовната природа, едновременно със способността да я усеща, човек ще получи възможността за вечно съществуване.
Не си струва да се привързваме към календара на маите и непременно да очакваме прелом в историята сутринта на 22 декември 2012. Трябва да разберем, че колкото по-дълго се задържаме на ниво, от което трябва да се повдигнем, толкова по-агресивно Природата ни изтласква от това ниво. Ако можехме правилно да реагираме на нейните предупреждения и да се повдигаме по стъпалата на еволюцията в съответствие с нейните изисквания, то отдавна щяхме да сме по-съвършени и бихме могли да придобием вечно съществуване.
от Кабала Днес