Ще настъпи ли хаос след 2012 година?

Настоящата 2011 година е подземен тунел към така важната 2012 година

Алтруизмът може да спаси света

Древната  Кабала много простичко обяснява  как се е стигнало до днешния  индивидуализъм, до разединените  ни сърца и усилия. Тя казва, че Бог създал един съд, т.е. света, който трябвало да поеме Неговата Светлина, но неможейки да я поеме изцяло, той се счупил на много малки парченца. Предполагайки тази възможност, Той дава и изхода от нея – на кабалистичен език звучи така: „Тикум олам!”, т.е. „Сглоби цялото, събери парченцата! С много алтруизъм и доброта промени света.
Но дали  през Новата година ще усвоим математическото действие събиране  и граматиката на любовта –  умножение, зависи и от предразположението  на цифрите. И от думите, носещи нужните за това вибрации, особено ако излизат от сърцето.
Общият сбор на така коментирания цифров ред 21.12.2012 е равен на 11 /2+1+1+2+2+1+2=11/. А това е и цифрата, с която завършва годината, в която навлизаме сега, макар че общият й сбор е 4 /четири е числото на реда/, но тук се явява, за да се придаде завършеност на подстъпа към 2012г.
През 2011 година ще се вижда с невъоръжено око и планетата Нибиру, наричана още Десетата планета, Крилатия диск, Черната планета, Планетата на боговете, която според шумерските глинени таблички от преди 5 хиляди години е обитавана от анунаките /”дошлите от Небето”/. Тя ще ни изпрати своите мощни енергии, които ще ни събудят от „сладката” дрямка. И ще активира възможностите на съзнанието ни да променя пространството, като намери път към себе си. Това за жалост не стана през 2004 г., когато загинахa близо 200 хиляди души след земетръса и цунамито в Индонезия. Животните, които са в хармония с природата, получиха сигнали за опасност и избягаха, а „мъдрият”, още незакичил се с венеца на съвършенството си, човек пострада. Но и това ще се промени, стига да се е изпълнило времето за това. Което много зависи и от Небето, и от нас, и от двете единици на новата година.
В числото 11 има две единици, т.е. две  начала, но заедно дават мистичното, почти колкото 13, число. Наричат

Ще настъпи ли хаос след 2012 година?

11 нямото число, осакатеното число, царското число. Но най-много му отива прозвището „нямо” число. Защото то мълчи и дава възможност някой друг да говори вместо него, т.е. този, който брои, който следи, съзерцавайки, цифровия ред, в който е вложена цялата мъдрост. Така че много зависи какъв ще бъде така важния подстъп към 2012 година, от това как ще проговори единадесетицата. От нейните две стълбици-начала зависи каква ще бъде последната цифра на 2012 година. Според нумерологията числото 12 е символ на завършеността, на края. А след всеки завършек може да настъпи хаос, особено ако съзнанието ни е занемявало при всяка кризисна ситуация и не си е вадило от нея поука.
Затова 2011 година ще се окаже нещо  като надземен или подводен  тунел, проход към много важната  2012 година. И от това как ще преминем през него ще зависи и преходът, наречен адаптация към новата енергийна обстановка.
Затова  пък двете единици от новата  година ще дадат новите начала  на прастарата, но добре забравена, холистична, цялостна доктрина. Тази, която се направлява от нематериалните фактори на Целостта. Същата, която никога не е била заплашвана от изчезване. Само нашето участие в нея е било под съмнение.
Но колкото  и единици и стъпала да имаше в последната цифра на новата година, те пак нямаше да бъдат работещ механизъм, ако в съзнанието ни не се настани трайно усещането и разбирането, че няма поединично спасение. Или поне не за дълго. За по-дълготрайните спасителни ефекти е нужно голямо количество синергия. Чудесната гръцка дума – от „син”/заедно/ и „ергос”/действие, действащ/ изразява сумирания ефект от съвместно взаимодействащите в проявлението си явления, както и тяхното увеличаване чрез взаимни и всеобщи знания и усилия. Именно чрез тях се ражда свръхдейственият ефект, изразяващ се с формулата 1+1+1+1=S, където S>4. Т.е. всеки участник в действието е повече от един, особено ако всеобщият вектор на усилията ни е съгласуван и отправен към една цел. А тя, целта, винаги е повече, отколкото сумата на нейните части, както ни е завещал преди векове Аристотел.
Лияна Фероли
споделяне на връзка