Историята има своите мъченици

Сред героите от Северозапада, записали името си в пантеона на безсмъртието, е и княз Иван Кулин. Той се ражда в борческо родолюбиво семейство през 1803 г. в с. Медковец. И то оказва положително въздействие върху неговото израстване.

Преданията разказват, че “Кулини се отличавали с неспокоен, буден и бунтовен дух, с чувство за справедливост и отзивчивост към страданията на сиромасите”. Най-характерен е бащата Ангел Кулин, действал срещу турските поробители като войвода в Ломския край заедно с хайдут Точо, а в Сърбия и с хайдут Велко Петров. Неслучайно е известен с прозвището Кулин Душман.

През 1811 г. е проследен от османски доносник и предаден на властта. Голяма потеря от заптиета и башибозуци обкръжава къщата на войводата и след неравна престрелка смъртно го ранява и залавя. Разярените турци го завлекли на дръвника и му отсекли главата. Цялата тази кървава вакханалия станала пред очите на 8- годишния Иван, чието сърце не могло да остане равнодушно към покъртителната гледка. Малкият грабнал брадвата и се отправил да убие палача на своя баща, който с още окървавени ръце седял на един дънер и невъзмутимо пушел. Майката обаче препречила пътя на детето и едва успяла да предотврати “още една жертва на турското свирепство”. Това е първата клетва на бъдещия борец за национални правдини в името на свободата. Втората станала на 22 юли 1825 г., когато е убит брат му Тодор, възпротивил се при насилственото изземване на данъците от омразния Тасим бей. След погребението пред още пресния гроб той споделил с верни приятели, че ще отмъсти за пролятата Кулинова кръв.

Революционната си дейност Иван Кулин продължава в Берковското въстание през 1836 г. и в Пиротското на следващата година. По искане на турската власт сръбската полиция предава участвалите в него Иван Кулин, Димитър Панов-Гинин и поп Вълчо, които от Пирот са откарани във Видин и хвърлени в тъмница. Ако не било застъпничеството на влиятелния спахия Хуршид ефенди Абдул, “турците са щели да ги обесят”.

През 40-те години на ХIХ в. Иван Кулин отново се завръща в родното си село и е избран за кнез на Медковската община – призвана да играе важна роля в голямото народно въстание през 1850 година. С обявяването му на 29 май 1850 г. се слага начало на ново положение в дейността на общините в Северозападна България.

Сърбите забавят обещаната помощ, поради което на 4 юни 1850 г. 232 кнезове, свещеници и чорбаджии от 118 общини се обръщат към княз Александър Карагеоргевич с молба за съдействие. Вместо помощ сърбите уведомяват видинския валия с големи подробности за хода на въстанието и плановете на неговите ръководители.

След няколкодневни битки медковските въстаници, предвождани от княз Иван Кулин, не успяват да удържат турските добре въоръжени атаки. Ето защо командирът с част от отряда се оттегля в планината, недалеч от границата със Сърбия. Заедно с Дядо Цеко Петков – Воеводата, Първул Станков и Димитър Панов – Гинин образуват свободна въстаническа зона. В нея те са посетени от британския емисар Едмънд Спенсър, който твърди, че “един от водачите на въстанието (Иван Кулин, Димитър Панов-Гинин, Дядо Цеко ПетковВоеводата или някой друг – бел. Ю.Й.) заявил категорично: “Дошло е време, когато седем милиона славяни ще докажат на света, че те знаят как да се управляват и, ако не беше… нежеланието на княза на Сърбия да ни помогне, въстанието на раята от Видинския пашалък би звучало като погребален звън за турската власт по цяла България.”

По това време българската емиграция усилено подготвя ново въстание в Северозападна България. Тя изпраща Иван Кулин в Сърбия, за да подготви емигриралите там българи. Преди това в Румъния той установява трайна дружба с детронирания сръбски княз Милош Обренович. Кулин става активен помощник на Раковски през 1862 г. при формирането на Първата българска легия в Белград.

Княз Иван Кулин се оказва кръвен враг не само на турците, но и на сърбите. Те го подлагат на преследване на всяка крачка. Доказателство за това е писмото от 14 юли 1870 г., с което той е извикан при окръжния началник на Зайчар Наумович, за да му съобщи нареждането на Белград – да не излиза вън от границите на града. Но… писмото пристига на 20 юли, т.е. осем дни след като големият борец склопил завинаги очи.