Катастрофите на великите хора не са случайни

Машините все по-често излизат от контрол и убиват хората, които ги управляват, сякаш са зомбирани

Човечеството винаги е познавало външните си врагове – стихийни бедствия, кръвожадни животни, отровни насекоми и накрая – пришълците от Космоса. Но в началото на двадесети век се появила още една опасност – машините, които ни обслужват. Именно те могат да се превърнат в основен враг на човека. За първи път това предположение обявил публично професорът по психология от университета в Минесота Дан Крейнфорт.

Темата на доклада му на семинар в Париж прозвучала сензационно: “Купувайки си автомобил, сте си купили часовник, който отмерва дните ви.”

Списъка с най-известните жертви на автомобилни катастрофи открива балерината Айседора Дънкан. Какво се случва?

На 23 април 1924 година тя тръгва на разходка, завивайки дълъг шал около шията си, подарък от неин поклонник. Балерината е седяла на задната седалка на лимузината си. Изведнъж лимузината рязко потегля напред, набирайки скорост, а шалът се проточва в дълга тънка линия, паралелно на пътя. Неочаквано колата намалява скоростта си: “Какво става?” – попитала балерината, но шофьорът яростно започнал да движи лоста на скоростта, без да може да разбере причината за внезапното намаляване на скоростта. Блестящият дълъг шал се отпуснал върху колелото на лимузината. Краят на фината материя се закачил на една от спиците на колелото. Колата неочаквано поддала и потеглила напред, набирайки скорост. Айседора не успяла да реагира. Шалът се увил около една от спиците. Предната ос стремително се завъртяла. Прозрачният шал се завъртял 130 пъти около оста на автомобила, преди шофьорът да се обърне случайно назад, за да попита нещо господарката си. И видял изцъклените очи, полуотворената уста и счупената от шала нежна шия на балерината. Това е всичко, което видял шофьорът.

КОЛА УБИЕЦ ИЗПРАТИ НА ОНЯ СВЯТ И ХОЛИВУДСКИЯ АКТЬОР ДЖЕЙМС ДИЙН

Вечерта на 30 септември 1955 година на пустото калифорнийско шосе едно порше се врязва в мощен кадилак със скорост 150 км/ч по съвсем непонятни причини, преминавайки в насрещното платно. Пристигналите след 20 минути полицаи констатирали смъртта на шофьора на поршето. Той се оказал известният холивудски актьор Джеймс Дийн. Всичко, което успял да каже репортерът от мястото на събитието тогава, било: “Джеймс Дийн – счупен врат – безсмъртие”.

Това порше е останало в историята под името “Малкият мерзавец”, което му дал самият актьор малко преди смъртта си. Съдейки по отпечатъците от гумите, когато двете коли са се изравнили, воланът на поршето се е извъртял внезапно и колата преминала в насрещното платно. Съдебната експертиза достигнала до зашеметяващ резултат – Дийн не е бил в състояние да направи такова завъртане на волана. Но не са били намерени улики, доказващи версията за убийство. А и историята не свършва дотук. Смачканата кола на актьора била купена от негова фанатична поклонница – милионерката от Тексас Анджела Пери. Тя се отнесла с много любов към чудовищната машина. За нея това било нещо като част от самото тяло на Дийн. Анджела смятала, че “Малкият мерзавец” общува приятелски с нея. Тя можела да разговаря с него, да го гали.

В навечерието на 20-ата годишнина от смъртта на Дийн мис Пери обявила, че ще почете смъртта на актьора, като посети мястото на гибелта му. Тя споделила, че именно там поршето ще й разкаже какво се е случило в действителност. След един ден полицаи съобщили на роднините на Пери, че късно вечерта на пустото калифорнийско шосе екзотично порше, което се е движело със 150 км/ч, е навлязло в другото платно и се е врязало челно в насрещната кола. Шофьорката на колата е била със счупен врат и е загинала на място, без да дойде в съзнание. Шофьорът на другата кола оцелял. По-късно е дал показания, според които поршето неочаквано е променило посоката на движението си, предизвиквайки челен удар с неговата кола. Експертизата доказала, че жената не е била в състояние да извърти волана в това положение – не е имала нито физическата сила, нито реакция за това.

КАКВО СЕ Е СЛУЧИЛО В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА КАЖЕ

При провеждането на следствието останали много въпроси без отговори. Съдебният лекар Джонатан Бърч записал в заключението си, че колкото и налудничаво да звучи, но виновник за катастрофата може да бъде само “Малкият мерзавец порше”.

Тогава Бърч решил да продължи следствието, събирайки аналогични факти за такива коли. Още в хода на разследването той се обърнал за помощ към приятеля си професор Крайнфорд със сензационните думи: при определени обстоятелства машините могат да излязат извън контрола на човека и да действат, колкото и парадоксално да звучи, самостоятелно. Да завърши дознанието си той не успял – Бърч загинал под колелата на собствената си кола. Тя се задвижила сама точно в този момент, когато съдебният лекар е лежал под нея, за да отстрани малка повреда. Следствието установило, че това е могло да се случи при случайно задвижване на мотора на колата. Професор Крайнфорд трябвало да се заеме с проверка на фактите в памет на своя приятел.

Изводите, до които достигнал професорът, зашеметили криминалистите. Повече от 2/3 от катастрофите, станали в продължение на 20 години, между двете световни войни, са ирационални. Любопитен е фактът, че най-често извън контрол са били автомобилите уникати, произведени специално за богатите татковци, за които самата мисъл да притежават кола серийно производство била болезнена. Колите убийци най-често, като правило, са “Ягуар”, “Ферари”, “Ролс-Ройс”. И загиналите шофьори са били вманиачени на тема автомобили.

Според мнението на Крайнфорд, между притежателя и колата се установява психична връзка. Емоциите на шофьора се предават на колата му. Крайнфорд нарекъл този феномен “автотавър” – като дете на любовната връзка между човек и машина. На 22 ноември 1998 година професор Крайнфорд загива в собствената си кухня при много странни обстоятелства. Бил е задушен от собствения си кухненски комбайн. Дългите му коси попаднали в мотора и се навили около шията на професора.

Катастрофите на великите хора не са случайни
Гласувайте за статията

Enjoyed this post? Share it!

 

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *