ИГРАТА Е ПЪТ КЪМ ПРИЯТЕЛИТЕ

Психолозите твърдят: днешните деца растат прекалено изолирани едно от друго. От това идват многобройните проблеми в общуването.

Често най-виновни за това са майките и бащите.

Помните ли как в детството си ние играехме колективно на криеница и на какво ли още не?

На нашите наследници явно им е чужд подобен дух на колективизъм. Иначе как да си обясним многочасовото висене на чедото си пред телевизора или монитора! За това, че малчуганът не ще да излезе навън при връстниците си, вината е не само увлечението по компютърните игри, но и поведението на родителите.

Все повече семейства днес съществуват някак сами за себе си, не допускайки когото и да е на своя “територия”.

На детето буквално му водят приятели за ръчичка: “Това е Петьо. Син на наши добри познати. Искам с него да станете приятели”.

Но въпреки препоръките Петьо рядко става истински приятел – да се сприятелиш насила, както и да накараш някого да се влюби, е невъзможно.

Има и други причини, пречещи на децата да се сближават.

Това е и хиперопеката от страна на бабите и дядовците, и повишената тревожност на майката, и тоталната заетост на всички членове на семейството.

Лишен от контакти с децата, малчуганът се привързва към родителите си и все по-рядко има желание да прекара свободното си време със своите връстници.

А такава затвореност крие многобройни проблеми!

Не са малко случаите, когато прекрасно подготвени “домашни” деца изостават в училище поради адаптационни проблеми, подчертават психолозите.

Впрочем трудностите в учението още не са всичко. Детето, дистанцирано от връстниците си, расте затворено и недоверчиво. То трудно се разбира с хората, става високомерно и егоистично и това още повече усложнява процеса на общуването.

Ето защо родителите трябва да “хванат за гърлото” собствените си страхове и да помогнат на детето да си намери приятели.

СКАНДАЛДЖИЯ ИЛИ КРОТУШКА?

За начало се опитайте да разберете какво точно пречи на вашето отроче да си намери приятели. Не е изключено проблемът да е в индивидуалните особености на неговия характер. Може би вашият наследник е прекалено агресивен и несдържан? А може би е досадно настойчив и упорит и кара всички да живеят по неговите правила? Децата често странят от връстниците си тирани.

Не им е лесно да намерят общ език с другите деца и на притеснителните, плахите, потъналите в собствените си мисли малчугани. Проблеми имат и децата с някакви здравословни проблеми.

Общуването е от полза за абсолютно всички деца – за свадливите и кротките, за упоритите и нерешителните.

Детето инстинктивно се стреми към кръга на връстниците си, при което колкото по-голямо става, толкова по-силна е тази потребност у него! Чувството на дружелюбие се формира постепенно – ако децата от 3 до 7 години далеч невинаги са лоялни едно към друго, то към 6-7-годишна възраст “ледът се пропуква” и те стават много по-общителни. Това е най-подходящото време да научите наследника си да дружи с другите.

ОЧИ В ОЧИ

Разбира се, готови инструкции как човек да си създаде приятелства, няма. И все пак вие можете да помогнете на детето си. Какво препоръчват психолозите /много от техните съвети са подходящи и за възрастните с подобни проблеми/?

Достатъчно е вашето отроче да замени мнителността си с доброжелателност, стеснителността със заинтересованост, и в отговор връстниците му ще станат по-отзивчиви. Ще се съгласите, че е неудобно да говорите на събеседника си гадости или да му обявявате бойкот, когато той ви се усмихва приветливо.

Приучете детето да гледа събеседника си в очите – според психолозите хората с “бягащ” поглед не будят доверие у околните.

Посъветвайте детето си да се интересува от другите хора. Специалистите твърдят, че именно невнимателността към околните, зациклеността върху собствените усещания нерядко водят детето до изолация.

Предложете на детето от време на време да рисува приятелите си /макар и схематично/ – това ще го направи по-наблюдателно към околните.

Споделянето на собственото имущество е още една крачка към другите. Американският философ Емерсън твърди, че “единственият начин да имате приятел е да се научите самите вие да бъдете приятел”.

Не е задължително да раздавате всичко до последната си играчка, но и да държите всичко “под ключ” не е джентълменско. Винаги хвалете щедро детето си за отстъпчивостта и добротата му – тогава в живота си на възрастен то няма да има проблеми с общуването, защото още от малко ще се научи да търси компромиси.

Въздържайте се от неласкави отзиви за приятелите на детето си, поне в негово присъствие /обикновено такава грешка правят родителите на тийнейджърите/. Подрастващите се отнасят болезнено към подобна критика и може да дружат с “лошите” си връстници напук на родителите си – те искат възрастните да се съобразяват с техния избор.

Старайте се да се отнасяте с търпимост към телефонните разговори на чедото си даже ако ви се струва, че това бърборене е чиста глупост.

Разрешете на детето си да кани вкъщи приятели – уютната домашна обстановка подпомага развитието на приятелски отношения. Ако синът или дъщеря ви не се решава да покани гости, направете това сами, измисляйки някакъв повод.

Не забравяйте, че децата интуитивно отказват да възприемат реплики с “не”.

– Научете детето си да се помирява. Обяснете му, че в случай на простъпка човек задължително трябва да се извини или да помоли за прошка.

Не оставяйте детето само с преживяванията му. Например ако връстниците му го обиждат, няма смисъл да го призовавате да не се разстройва – то във всички случаи ще се разстрои. Достатъчно е да кажете, че разбирате чувствата му. Може да приведете няколко примера от собствената си биография. Обяснете на чедото си, че измисляйки разни прякори, обиждачите разчитат точно на това, че човек ще се вбеси и ще излезе от кожата си.

ДА СИ СПОМНИМ ДЕТСТВОТО!

Децата може /и трябва!/ да се учат на дружелюбие в играта. Защото това е тяхната стихия! Играейки, децата се отпускат, чувстват се по-уверено и поспокойно и по-добре възприемат това, което им говорят родителите. Непременно въвлечете в играта и съпруга си /може дори да му предадете инициативата/ – според психолозите най-добри резултати в обучението постигат семействата, в които бащата поне по 15 минути на ден играе с детето.

В процеса на играта вие ще можете да коригирате и някои дефекти на характера на детето си. Ако то е “безгласна буква” например, ако е свикнало безпрекословно да слуша възрастните, предложете му да си измисли собствени правила и играйте по тях – това ще развие у него инициативност и смелост. Идеални за плахите деца са заниманията с танци и театър – това ги разкрепостява, помагайки им по този начин да се сближат с околните.

ИГРАТА Е ПЪТ КЪМ ПРИЯТЕЛИТЕ
Гласувайте за статията

Enjoyed this post? Share it!

 

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *