“ХВЪРКОВАТИЯТ БУНТОВНИК” РЕЖЕ УХОТО НА АГАТА, НАРЕКЪЛ ГО ГЯУРИН

По разказите на покойния ми баща Марин Иванов Недев, неговият прадядо Желязко е бил пръв братовчед или брат на бащата на Филип Тотю.

Така че прочутият страшен хайдутин е наш пряк родственик по линия на прадядо ни Желязко. През 1986 г. почина на 97 години вуйчо ни Тодор Желязков, който е племенник на Филип Тотю и е кръстен на него. Бил е търговец и строителен предприемач.

И днес се мълвят легенди за страховития комита и четнически войвода от великотърновския край в борбата срещу турците – страшилището на Османската империя. Бил е един от най-смелите борци за народна свобода, съратник на Левски, Ботев и Раковски.

Изтъкнат националреволюционер от епохата на Възраждането, той до края на живота си остава в плен на хайдушкия романтизъм. Носели се предания, че куршум не го лови, скачал като ламя, имал свръхестествени качества, надхитрял турците и се измъквал от обкръжението им, бягал невредим от затворите.

Истинското му име е Тодор Тодоров Топалов,

а галено го наричали Тотю. В Румъния работел като градинар под името Ради, но скоро сменя името си на Филип Тотю и така остава в народната памет. Името си сменял, за да се скрие от погледа на турците. Роден е през 1830 г. и е починал на 22 март 1907 г. на 77 години. Родното му място е махала Гърците, близо до село Килифарево, Великотърновско.

Той е от рода на баба ми по бащина линия Гена Желязкова, която с мъжа си Иван Недев живеели в съседното село Габровци.

В рода й имало двама опълченци от Руско-турската освободителна война – Георги и Стефан, а дядо ми Иван Недев загива млад в Балканската война. Баба Гена също умира млада от мъка по мъжа си и тримата й синове Тодор, Марин и Косьо остават кръгли сираци. Средният брат Марин е моят баща.

Други преки потомци на Филип Тотю са покойният ми брат Любомир Недев, строителен инженер, децата му Емилия, Марина и Росана, а също и петима мои първи братовчеди по бащина линия, деца на братята Тодор и Косьо. Единият от тях – Младен, емигрира в Австрия и стана австрийски гражданин.

Имаме историческо описание за външността на Филип Тотю:

“Ръст среден, очи сини, мустаци кестеняви, лице мургаво,

а по средата на челото и по ръцете има белези от сачми. Единият му крак е ранен с куршум.” А Панайот Хитов пише: ”Тотю е добър човек, добър приятел, добър певец, народолюбив, способен и храбър. Но в същото време той е нетърпелив, сърдечен и неосторожен.”

Историческото му дело се обобщава в две линии. Отначало е бил волен хайдутин в Балкана, за да отмъщава на народните потисници и да буди народното съзнание. Покъсно, под влияние на Раковски, войводата изживява прелом и разбира, че трябва да се бори не за лично отмъщение, а за народна свобода. Отдава се на идеята за освобождението по пътя на четническата тактика. Родителите му се страхували от буйния му непокорен характер, затова на 23 г. го оженват за Минка без неговото съгласие, дъщеря на богат селянин.

От нея има син Тодор Тотев. Като видял, че семейният живот не е за него, Тотю напуска дома си и става хайдутин. На горнооряховския пазар се скарва с Мютиш ага, който го нарекъл гяурин, Тотю се разгневил и му отрязал ухото. В село Хотница турците отвлекли сестрата на негов приятел Кина и Тотю влязъл през комина, убил агата, взел откуп от 30 000 жълтици. Но го заловили и в затвора му нахлузили на главата торба с негасена вар, по която заптиите удряли с кол, та да се задуши.

Успял да избяга от затвора и десет години обикаля Балкана, създава хайдушка чета, с която наказва турците за безчинствата им. Хора му се оплакват, че турците ограбват парите им, озлочестяват дъщерите и снахите, вилнеят, мъчат и убиват българите. Тотю обикаля из Сливенско, Търновско и Новозагорско и се срещал с Бойчо и Желю войвода, с Панайот Хитов.

Турското правителство издава заповед, че който го залови жив, ще получи награда от 50 хиляди гроша и още 20 хиляди за главата му. Тотю се прехвърля в Румъния и там се оженва за Фросина, дъщеря на чехларя Лазар от Свищов. Говори се, че и от нея имал дете. През 1867 г. е определен от БРЦК в Румъния

да мине в България като войвода на чета

заедно с четите на Панайот Хитов, Хаджи Димитър и Стефан Караджа.

На 17 май заедно с 35 души Филип Тотю минава Дунав при Свищов, но при с. Върбовка, Севлиевско, четата е разбита от турска потеря. В това сражение за пръв път се ражда думата “комита”, а българското население е подложено на жесток терор.

Заедно с оцелелите четници Ф. Тотю и П. Хитов се включват във Втората българска легия в Белград. Тотю се среща с Васил Левски в Александрия, а в Браила с Христо Ботев. Живее като пенсионер в Одеса, а в Сръбско-българската война предвожда чета.

След Освобождението е награден с Кръст за храброст. Изоставен от близки и роднини, на стари години легендарният народен войвода живее в мизерия. Третата му жена е Величка, която била на 39 г., а той двойно по-възрастен.

Съдбата на сина му Тодор Тотев е малко известна. Той учи в колеж в Русия, първата му жена е Ирина, от която има син Филип, но той умира. Втората му жена довежда дете, което Тотев осиновява. По времето на Стамболов е полицейски пристав въпреки несъгласието на баща му. След смъртта на баща си синът издига паметник на гроба на Филип Тотю.

Легендарният войвода имал 4 смъртни присъди, три пъти е бягал от затворите, 25 години всява ужас у турците. Бил е убеден, че освобождението ще дойде по пътя на борбата и е разчитал само на силите на своя народ, а не на помощ отвън.

“ХВЪРКОВАТИЯТ БУНТОВНИК” РЕЖЕ УХОТО НА АГАТА, НАРЕКЪЛ ГО ГЯУРИН
5 (100%) 1 vote

Enjoyed this post? Share it!

 

Един коментар по ““ХВЪРКОВАТИЯТ БУНТОВНИК” РЕЖЕ УХОТО НА АГАТА, НАРЕКЪЛ ГО ГЯУРИН

  1. Имате ли данни (легенди) за други потомци на Филип Тотю.. на сестрите му Рада и Аглика?

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *