Тайната на сънищата + какво ни учат Петър Дънов и други учители

Езикът на всички сънища е изтъкан от аналогии. Той е съвкупност от привичните за нас неща и ги показва в картинки.

Сънят – това е нашият вътрешен глас, нашето подсъзнание. Подсъзнанието, което съдържа всички отговори, даже на още незададените въпроси. Подсъзнанието е „генетичният код“ на душата. То съдържа информация, събирана от поколения насам.

Сънят показва настоящето, бъдещето, връща ни и към миналото. Показва състоянието на здравето ни. Той е най-мъдрият и точeн език на живота.

Но знаем ли всъщност колко често живеем със сънищата? Осъзнаваме ли наистина доколко са повлияли на живота ни? А те са вдъхновили много велики хора да направят научни открития, много музиканти да напишат своите произведения, дали са криле на писатели, медици, философи. Репликата „от сън спомени няма“ намира своето опровержение от факта, че не едно и две открития са хрумнали на създателите им именно по време на сън.

НИКОЙ НЕ ЗНАЕ СЪС СИГУРНОСТ ЗАЩО ХОРАТА И ЖИВОТНИТЕ ИЗОБЩО ТРЯБВА ДА СПЯТ.

Някои изследователи са убедени, че сънят не е пряко свързан с оцеляването, а представлява начинът, по който запълваме времето, останало след извършването на другите потребности. Животните спят, когато са в безопасност и нямат належащи нужди.

Други изследователи смятат, че предшествениците ни са били подложени на изключително голям риск през тъмните часове. Тогава те не са можели да видят евентуалните опасности. Сънят през нощта им е позволявал да стоят настрана от вредата. Тази идея се подкрепя от зимния сън при някои животински видове. При тях той винаги е през зимата, когато хранителните запаси са ограничени и суровите метеорологични условия могат да заплашват живота.

Макар че повечето хора спят от 6 до 8 часа, има документирани случаи, при които хора не спят повече от 2 часа на нощ и въпреки това организмът им е здрав. Рекордът по безсъние принадлежи на Ранди Гардинър. Той стои буден в продължение на 11 денонощия. Единственото отрицателно влияние, изпитано от него, са преходни леки халюцинации.

Въз основа на поведението му някои изследователи твърдят, че е възможно сънят изобщо да не е необходим. Но хората, които не спят с дни могат да изпадат в чести състояния на микросън. Това са периоди на сън, които траят само няколко секунди. Изследванията с животни посочват, че ако животните непрекъснато са лишавани от сън, умират.

КАКВО ВСЪЩНОСТ ПРЕДСТАВЛЯВА СЪНЯТ?

Това са невероятни съчетания на неща от действителния живот. Всички елементи, даже на най-фантастичния сън, са реални. Но върху сънищата действат и много други фактори. Картините се усложняват и от външните дразнения.

Твърда възглавница, в стаята се говори или лампата е светната – всичко това нашите сетива се опитват да съобщят на заспалите центрове в главния мозък. Тогава съобщенията се отправят към единствено останалите „будни“ центрове. Като писма, които се доставят на погрешен адрес. И се получават още по-странни сънища.

Историкът Мори например разказва как веднъж сънувал, че се намира в Париж в бурните дни на Френската революция. Залавят го и го осъждат за измяна на отечеството. В съня си Мори преживял последните си дни като осъден на смърт, минал в шествието към гилотината, качил се на нея, подложил главата си под ножа и… усетил реално удара върху шията си.

Когато се събудил в ужас, видял, че върху шията му е паднало парче от рамката на кревата. Целият сън е породен от усещането на удара, но това усещане не е отишло в съответния център, който е спял. То се отправило на друго място – към центровете, които са запаметили прочетеното за Френската революция. И ето комбинацията.

В такива будни центрове понякога се доразвиват наши мисли или се „доиграват“ сцени от обикновения ни живот.

Например може да са се случили някои дребни на пръв поглед неща, на които не сме обърнали внимание, но те да са сигнал за големи неприятности. През деня нашето съзнание просто ги отминава. Но по време на съня бодърствуващите центрове „доработват“ фактите. Ние се събуждаме със съзнанието, че сме сънували лош сън.

И когато неприятностите наистина дойдат, ще смятаме, че сънищата са ни ги предсказали. Много често и случайността играе роля. Сънищата, които не са се сбъднали, ние изобщо не помним. Остава в ума ни само рядкото съвпадение. Ние само него ще разкажем на близките си. От съвпаденията ще се изгради впечатлението, че сънищата са предсказали нещо. Така при внимателно разглеждане тайнствеността от нашите сънища отпада.

Сънищата са интересували хората от доста отдавна. Най-древните писмени свидетелства за по-особени сънища са от около 3000 години преди Христа, от вавилонско време, описани в „Епоса на Гилгамеш“. Още в началото на произведението се казва, че великият владетел Гилгамеш имал два съня, които помолил да бъдат изтълкувани от майка му.

ПОВЕЧЕТО ЕГИПЕТСКИ БОЖЕСТВА СА ИМАЛИ ХРАМОВЕ ЗА СЪНУВАНЕ.

Древните египтяни, а по-късно и гърците, са строили хиляди храмове, специално за сънища. Търсещите са посещавали храмовете, извършвали са обикновено някакъв ритуал за пречистване и подготовка и са оставали да пренощуват за един или повече дни, за да получат съновидение – за лечение и напътствие. Древноегипетската дума за сънуване е етимологично свързана с дума, означаваща „да бъдеш буден“.

Сънуването при тях се е записвало със символ, представляващ отворено око. А при ацтеките най-главното божество е било това на сънищата. При северноамериканските индианци пък има специални стаи за съновидения. Старейшините на племето тълкували сънищата, които получавали по време на обредите и в съответствие с това вземали различни решения. На езика на индианците думата „шаман“ означава „човек, който има сънища“.

СЪНИЩАТА В БИБЛИЯТА ЧЕСТО СА ПРОВОДНИЦИ НА БОЖИЯТА ВОЛЯ.

В Библията се споменава приблизително 121 пъти за сънуване и 89 – за спане. Има описани случаи на много хора, които в живота си са се ръководели от сънища.

Идеята за двойно спираловидната форма на ДНК се появила на Джеймс Уатсън по време на сън. Една нощ му се присънили две змии, които се усуквали една покрай друга. Той веднага се събудил и извикал: „Може би това е което търся? Може би ДНК е двойна спирала, усукана около самата себе си?“ Той проверил тази хипотеза, разгадавайки по този начин тайната на генетичния код, за което по-късно бил удостоен с Нобелова награда.

Физикът Нилс Бор, получил Нобелова награда през 1922 г. за работата си върху структурата на атома. Твърди, че е измислил модела на атома на базата на сън, в който той седи върху слънцето, а планетите свистят наоколо, закачени на тънки въженца.

Доктор Фредерик Бантинг е открил химическия състав на инсулина насън. Присънили му се точните стъпки, които трябвало да направи, за да намери така дълго изплъзващата му се формула.

Ели Сингер, откривателят на шевната машина, е завършил своето откритие на сън. Докато мислил как би трябвало да работи иглата в шевната машина, една вечер сънувал туземци с копия с дупки в края.

Композитори, сред които Моцарт, Бетовен, Вагнер и Тартини, са се вдъхновявали от сънищата си. За песента си „Сънят на сините костенурки“ („The Dream of the Blue Turtles“) Стинг получава вдъхновение от сън. Известната песен на Бийтълс „Вчера“ („Yesterday“) е хрумнала на Пол Макартни по време на сън през 1965 г.

Писателят Робърт Луи Стивънсън, автор на световно известни романи като „Островът на съкровищата“, „Странната история на доктор Джекил и мистър Хайд“ и други, разказвал, че най-интересните му истории идват от сънища. Като дете често е сънувал кошмари. По-късно се научил да контролира сънищата си и да ги превръща в по-приятни.

Американският пророк Едгар Кейси е бил наричан „Спящия пророк“. В състояние на сън той е отговарял на различни въпроси, давал е методи за лекуване, правел е предсказания за бъдещето.

Николас Фламел, френски алхимик от ХIV век, една вечер сънувал, че му се явява ангел. Небесният пратеник му казал: „Погледни добре тази книга, Николас. Първоначално няма да разбираш нищо от нея, нито ти, нито който и да е друг човек. Но един ден ти ще видиш в нея това, което никой друг не би могъл да види.“ Един ден докато Фламел работел в книжарницата си, дошъл просяк, който поискал да му продаде много стара книга. Тя се оказала същата, като тази от съня му.

Двадесет и една години той се опитвал да разчете написаното в книгата. Тя била смесица от различни езици, фигури и схеми с древна мъдрост. Oбикалял из различни страни, говорил и разпитвал много хора. Благодарение на разчетените текстове, Николас Фламел открил философския камък и елексира на живота. Построил десетки болници и църкви. Прославил се като един от най-великите алхимици за всички времена.

Менделеев е измислил известната Менделеева таблица насън. Една вечер, през 1869 г., след като дълги часове размишлявал, той заспал. По-късно през нощта видял в съня си таблица с всички елементи, поставени по местата им.

Бащата на медицината Хипократ е посещавал храма на Асклепиус, посветен на лекуването чрез сънуване. Той е развил теория, според която сънищата отразяват здравословното състояние на човека.

Много от предвижданията за бъдещето са от пророчески сънища. В древността те са били съвсем обичайно явление. Предчувстващият бъдещето човек не е могъл да не търси обяснение за подобно явление. В миналото приемали, че тези сведения идват от Бога. А всъщност човек сам е техен инициатор.

Херодот, гръцкият писател, смятан за “Баща на историята”, цитира най-малко седемнадесет съновидения, свързани с велики личности в античността. В своето време, през V в. пр. Хр., дилемата не е да вярваш или да не вярваш на сънищата. Никой не се съмнява, че те са “верни”. Трудността е да ги разтълкуваш по възможно най-добрия начин, за да разбереш скритото в тях послание

и да посрещнеш подготвен събитията, за които те известяват. Впрочем, това е едно доста смехотворно начинание, тъй като бъдещето все още е в ръцете на боговете. Но човекът е така устроен, че винаги вярва в своите възможности да промени това, което е писано…

ДА ПРОМЕНИШ БЪДЕЩЕТО. ДА ИЗБЕГНЕШ НЕИЗБЕЖНОТО.

Такава е химерата, на която се обрекъл Крез, царят на Лидия. Той сънувал, че неговият любим син Атис умира, пронизан от метално острие. Потресен, реагира като любящ баща.

Поставил сина си под домашен арест в двореца, и забранил внасянето на каквото и да било оръжие. Това било голям удар за Атис: тогава бил на възраст, когато младите хора утвърждават своята мъжественост чрез воински подвизи. Момчето дни наред умолявало баща си да му позволи поне да присъства на един лов. Крез отстъпил.

Наложил му обаче “плътна охрана” от най-опитните си воини. Ала когато дивечът – един огромен глиган – бил подгонен готов да поеме съдбовния удар, когато копията полетели… Фатална случайност! Оръжието на войника-“бавачка” не улучило целта, а смъртоносно ранило Атис.

През 1898 г. английският писател Морган Робъртсън създал роман за приказен атлантически кораб. В студена априлска нощ натовареният с богати и преуспели хора лайнер се сблъсква с айсберг и потъва. Дори името, което Робъртсън дал на парахода е „Титан“.

Четиринадесет години по-късно английската корабоплавателна компания „Уайт Стар Лайн“ построила параход, който поразително напомнял този от романа. На 10 април 1912 г. корабът напуснал Саутхямптън, за да направи своя първи тур до Ню Йорк. По същия начин „Титаник“ се натъкнал на айсберг и потънал.

Робъртсън успял да предвиди и неколкократно по-големия брой на пътниците.

Американският президент Абрахам Линкълн многократно имал сънища и видения, предсказващи смъртта му от ръката на наемен убиец. Последните дори били в навечерието на покушението срещу него. Той обаче не обърнал внимание на своеобразните предупреждения.

Според легендите гибелта си прозрял и английският крал Ричард III. Той видял в съня си, че загива в битка. На следващия ден това станало реалност. Съпругата на Юлий Цезар пък имала съновидение, според което той щял да бъде убит. Пророчеството се сбъднало след три дни.

Пророкът Мохамед е получил голяма част от Корана от сънищата, които е имал.

Известният български пророк и учител Беинса Дуно (Петър Дънов), още в началото на преподавателската си дейност започва да учи учениците за значението на съня, как да е ориентирано тялото по време на сън, към какво да е насочена мисълта преди заспиване, какво да правят учениците през деня, за да могат вечерта да се докоснат до висшите светове и на другия ден да приложат наученото в живота.

СЪНЯТ Е СВОЕОБРАЗНО УЧИЛИЩЕ И КОНТАКТНА ТОЧКА НА ДУХА С РАЗУМА.

В динамичната медитация – паневритмия, още в първите две упражнения се говори за събуждане с чувство на любов.

Много изследователи са правели проучвания върху сънищата. Стивън Лаберж безспорно е един от най-големите авторитети в изследванията на осъзнатото сънуване. Като дете, до около 5-годишен, той е имал осъзнати сънища, но за известен период те са изчезнали.

След 15 години, когато е бил на 20 години, посещава семинар по будизъм, воден от Тартанг Тулку, тибетски будист от Есаленския Институт в Биг Сур и продължител на традицията „Йога на състоянието на сънуване“. На семинара се преподават техники и знания за 24-часова непрекъснатост и будност на съзнанието.

Няколко нощи след края на семинара Стивън Лаберж сънува, че изкачава К2, вторият по-височина връх на Земята, по къси ръкави. Изведнъж си казва, че това не е възможно и разбира, че сънува. Впечатлен, решава да изследва феномена по-подробно и през септември 1977 г. кандидатства за докторска разработка по темата към Станфордския университет. Години по-късно той се превръща в докторът по психофизиология

Стивън Лаберж, световно признат авторитет и лектор, както и един от пионерите-изследователи на осъзнатото сънуване в научна среда към Станфордския университет. През 1987-1988 г. основава Институт по осъзнато сънуване.

Основната му цел е да популяризира и да помогне на хората да разберат що е осъзнато сънуване, как се постига и как помага в живота.

Философите Аристотел, Платон, Шопенхауер и Рене Декарт са знаели за феномена осъзнато сънуване. Аристотел например казва: „Често, когато човек спи, има нещо в съзнанието, което му разкрива, че това, което му се представя, е сън“. През 1619 г. Рене Декарт сънувал сън, в който „Духът на истината“, както той го нарича, му разкрил.

КАК ДА ЗАПОМНИМ НОЩНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ

Преди да си легнете, си кажете наум: „Ще запомня съня си, когато се събудя“. Създайте си режим на лягане и ставане от сън. Избягвайте консумацията на алкохол и употребата на лекарства преди да си легнете. Тези неща могат да ви попречат да запомните съня си.

След като се събудите, полежете малко в леглото със затворени очи. Опитайте се да задържите чувствата, които сте почувствали в съня си преди да се събудите. Дръжте химикал и тетрадка близо до леглото си. Запишете съня си веднага. Направете го като навик, това да е първото нещо, което правите след като се събудите. Пишете в сегашно време, сякаш съня продължава да се случва пред очите ви.

Това помага да си спомните по-лесно съня като ви връща в момента на действието. Запишете всеки детайл от съня, който си спомняте. Мястото, цветовете, звуците, предметите, героите, и чувствата са всички важни аспекти на съня ви. Най-накрая, сложете заглавие на съня си. Обсъждането на съня с приятели също ще ви помогне да си го припомните.

След като сте записали съня си, направете бележка на най-важните неща, които се случват в живота ви в момента. С времето ще започнете да виждате, че сънищата са взаимносвързани с нещата, които ви се случват в будно състояние.

Тайната на сънищата + какво ни учат Петър Дънов и други учители
4.25 (85%) 4 votes

Enjoyed this post? Share it!

 

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *