Няколко личности могат да обитават едно тяло

Уилям Стенли Мълиган е личност, уникална в много отношения.

Да започнем с това, че той е бил първият човек в американската история, когото не са осъдили въпреки доказателствата, че той е извършил множество престъпления.

Причината за подобна „снизходителност“ на съда е направо невероятна, но помислете сами: кого точно да осъдят, ако в един и същи човек живеят едновременно няколко личности?! Например, през 1981 год. изслушванията в съда продължили повече от шест седмици и единственото решение, което взел съдията Флауърс, било да препоръча на лекарите: продължете лечението! До този момент Мълиган вече бил лекуван в две различни болници на щата Охайо.

Този път Мълиган заплашил с пистолет няколко жени на територията на студентското градче, извел ги с автомобил извън града, изнасилил ги и отгоре на всичко искал да му платят. Но кой от всички Мълигановци е направил всичко това?

Ето някои от известните на лекарите (а и на полицията) личности, които живеели в тялото на Мълиган: 1) Артур – англичанин, рационален и безстрашен човек, който самостоятелно изучавал физика, химия и пр.; 2) Алън – американец, мошеник, измамник, голям комбинатор; 3) Дани – боязлив човек, избягващ контакти с хора, който се отнасял със страх към мъжете; 4) Давид – сърдечно болен добряк, който вземал присърце чуждите болки и страдания; 5) и така нататък и така нататък – известни са всичко на всичко 24 различни личности Уилям Стенли Малиган – но може би те били дори и повече.

Трудно е да си представим такова „общежитие“ в едно единствено човешко тяло, но това е достоверен медицински факт.

Изгнанието на Сали

Един от най-известните „христоматийни“ случаи на раздвоение на личността е историята на мис Бючемп. В това момиче имало 4 отделни „АЗ“, съвършено различни едно от друго – като състояние, ниво на познание и характер на спомените.

Доктор Мортън Принс, изследващ този феномен, отбелязал, че третата личност мис Бючемп се наричала Сали и твърдяла, че е дух. Тя доминирала над останалите, умеела да ги хипнотизира и дори да ги подлага на безжалостни мъчения.

Случвало се да си „прави майтап“ като подхвърляла кутия с жаби или паяци, та когато „другата“ мис Бючемп я отвори, да изпадне в истерия от страх.

Впрочем Сали правела и по-гадни „номера“: заминавала с последния нощен автобус извън града, слизала на последната спирка и оставяла там първата „АЗ“, която трябвало после да се връща в града пешком.

Сали мразела най-много четвъртата мис Бючемп и я тормозел по всякакъв начин.

Когато д-р Принс се опитал да приложи хипноза за да се опита по метода на внушението да интегрира четирите личности в една цяла, Сали се оказала най-неподатливата от всички- тя продължавала да твърди, че е дух и затова не можела да се обедини с никого другиго и щяла да си остане независима.

На доктора се наложило да промени тактиката: той започнал да се занимава само със Сали – убеждавал, увещавал, ласкаел, уговарял я да остави на мира останалите три. В края на краищата успял: Сали напуснала тялото на мис Бючемп, а след това трите останали „аз“ благополучно се „съединили“ в едно цяло. Това станало посредством хипноза.

Пет „АЗ“ в едно

Друг удивителен случай е свързан с името на Дорис Фишер. В нея имало пет отделни „АЗ“, известни като „Истинската Дорис“, „Болната Дорис“, „Спящата Дорис“, „Маргарет“ и „Спящата Маргарет“.

Най-независима била „Маргарет“. Тя имала навика да краде и да нагласи всичко така, че обвинението да падне върху „Истинската Дорис“. Тя криела книгите й, можела да облече роклята й и да скочи с нея в мръсния кален поток, да чеше тялото й докато не потече кръв, но болка усещала именно (и само!) „Истинската Дорис“.

Всичко това продължило с години. Лекуващият лекар на момичето Уолтър Франклин Принс стигнал до извода, че „проекцията от подсъзнателното“ е формула, която не можело да бъде приложена в този случай, по-скоро тук била замесена някаква чужда „нефизическа“ същност отвън, която „завзела властта“ над личното „аз“ Дорис Фишер и от която трябвало да я избави по някакъв нестандартен начин.

Докторът се обърнал за помощ към Джеймс Хислоп – професор по логика и етика в Колумбийския университет, който изучавал такива явления като истерия, раздвоение на личността и т. н. В края на краищата отчаяните учени били принудени да се обърнат за помощ към медиум и всичко завършило благополучно: Дорис Фишер получила „монопол“ над собственото си тяло.

Невероятно, но факт

Не само слуховете, но и самата история на психиатрията дава богат материал за изучаване на феномена на многото „АЗ“. В една и съща физическа обвивка, т. е. в едно и също човешко тяло, съществуват 2, 3, 5, а и повече двойници. Те могат да „съжителстват“ години, десетилетия, понякога и цял живот. „Смяната на властта“ е по ред на номерата и един от конкурентите по някакъв начин добива господство над тялото – за няколко часа, дни или месеци.

След известен период от време се случва нещо като кратковременна загуба на съзнание, понякога незабележимо, а човекът изведнъж се превръща в съвсем друга личност – с друг характер, други интереси, привързан е към други неща и хора. Често пъти той си няма никаква представа какво се е случило с другия преди няколко минути, т. е. дори не подозира за съществуването на други свои „двойници“.

Едното „аз“ може изобщо да няма представа за това, какви ги върши второто (или третото) „аз“. Разбира се, случва се, по някакви косвени признаци – разкази на роднини или познати, единият „двойник“ да се досеща или дори да е прекрасно осведомен за другите свои „съседи“, но ги възприема не като други прояви на своето „аз“, а като отделни, независими хора: знае имената им, характерите им, привичките, симпатиите и антипатиите. Както вече видяхме в горните примери – менталните двойници могат да бъдат както приятели, така и врагове.

Самата възможност за съществуването на множество „АЗ“ е твърдо установен факт но причината за възникването на този феномен все още се изяснява.

Това, което е особено интересно, са разликите в способностите (знания, умения, навици) на отделните, съществуващи в тялото личности: единият от менталните двойници може да се окаже доста надарен в област, в която другият е абсолютен лаик. Съвсем неволно се натрапва аналогия с компютъра: в една и съща „кутия“ са заложени няколко независими програми (операционни системи) и вие можете да използвате и/или променяте всяка от тях, без това да влияе на останалите. По подобен начин в един човек съществуват няколко индивида като всеки от тях се развива по своя собствена програма.

Многолики лица

За последните 80 години са описани повече от 150 случая на раздвоение на личността и при всеки отделен случай възникват спорове между психолози и психиатри от една страна и така наречените спиритуалисти, от друга.

Разните спиритуалисти са склонни в такива случаи да говорят за вселяване на чужда душа (или души) в тялото или за „обладаване от духове“, като през различните епохи и при отделните народи са съществували разнообразни методики и ритуали за „изгонване на бесовете“, и т. н. – множество от тях били доста жестоки. Ако „бесът“, или „дяволът“, или „нечистият дух“ не искал да си тръгне, – човекът можело да бъде убит.

Медиците смятат, че раздвоението на личността е психическо заболяване при което, под влияние на емоционален шок или други причини, хармоничната цялост на човешкото „АЗ“ се разбива, подобно на кристална структура, на отделни фрагменти, като линията на счупване става по най-уязвимите „участъци“ на психиката. Такъв уязвим „участък“ могат да станат например, нереализираните амбиции, дълго потисканите желания и т. н.

Тогава обикновеният човек, у когото съвсем мирно са съществували, в равновесие, такива черти като оптимизъм и песимизъм, щедрост и егоизъм, любов към природата и потребност от комфорт, – този човек изведнъж се превръща в конгломерат от няколко отделни компонента на самия себе си, всеки един от тях – независим от своя антагонист.

Любопитно е и това, че втората (или третата и т. н.) личност може доста дълго да се „крие“ вътре в човешкото „АЗ“ без да се проявява, т. е. да е, в един вид, „латентно“ състояние. Тя се проявява съвсем неочаквано – в случай на особено стечение на обстоятелствата, стрес, нервен шок и т. н.

Иначе казано, получава се така, че няколко личности могат да имат едно и също ДНК, а даже и едно и също тяло! Защо ли толкова се различават техните нравствени характеристики, способности, симпатии и т. н.? Означава ли това, че вътре в едно и също тяло съжителстват и няколко различни души? Къде тогава е тяхната обител?

вижте книгата за двойниците в нашия магазин.

Няколко личности могат да обитават едно тяло
Гласувайте за статията

Enjoyed this post? Share it!

 

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *