Упражнения за правилна медитация

Начинаещите в изкуството на медитацията се сблъскват с много въпроси и неясноти. Няколко техники за правилна медитация.

Да медитирате означава да наблюдавате, да съзерцавате, но без да мислите и да анализирате това, което е пред погледа ви.

Трябва просто да се отпуснете и да забравите, че около вас е свят, пълен с проблеми.

Другото идва от самосебе си.

Правилна медитация: Да направим първото упражнение!

Осигурете си покой през следващите пет минути. Седнете удобно, затворете очи и започнете да дишате бавно и дълбоко.

Не обръщайте внимание на нищо друго, освен на дишането си.

С всяко вдишване – поемате положителна енергия и с всяко издишване се освобождавате от всичко черно (умора, яд, гняв, обиди).

Опитайте се да не обръщате внимание на околните звуци и да не мислите нищо.

Съвсем съзнателно се загледайте “тъпо” в някоя точка пред себе си – все едно коя. Дишайте бавно и дълбоко.

Това е засега.

Сигурно ви е било трудно и не сте успели. Никой не успява от първия път.

Пробвайте първото упражнение пет-шест дни.

Все още не  медитирате, но пък редовно получавате огромна доза успокояване на нервите.

Да минем обаче към второто упражнение.

Второ упражнение за правилна медитация

То е още по-лесно от първото, защото е същото като него, но се опитайте да се изолирате от света вече в продължение на 15 минути.

Правете същото както преди, само увеличете времето.

След няколко дни ще усетите, че към десетата минута вече започвате да се унасяте в едно странно полусънно състояние.

Е, вече сте минали поне една трета по пътя към истинската медитация.

Но усещате ли вече как много по-трудно се дразните и как много по-леко понасяте неуредиците през деня?

Трето упражнение за правилна медитация

Минали са повече от две седмици.

Сега вече можете да опитате и да се концентрирате съзнателно върху някоя точка, а не както в началото само да я гледате “тъпо”.

Практикуващите медитация от собствената си практика предлагат да се фокусирате върху пламъка на свещ.

Причината е, че той постоянно трепка и така има двойно действие.

От една страна не е неподвижен и това спомага за по-лесно адаптиране на очите към него.

От друга – движейки се, той по някакъв начин омагьосва и спомага за отпускането ни.

Опитайте с това упражнение още десетина дни.

Към края им може би вече ще сте успявали за минута-две напълно да се отпуснете и да забравите, че този свят изобщо съществува.

Повече от това не бива да искате.

Оттук нататък има предостатъчно литература, която ще ви помогне да навлезете още повече навътре в умението да се медитира, за да достигнете истинската му същност. Ако желаете.

Четири грешки по време на медитация, които не бива да допускате

Усилието. Не си мислете, че концентрацията изисква усилие, за да е резултатна. Напротив – отпуснете се колкото се може повече и тогава концентрацията сама ще си дойде лека-полека. Тя не е резултат от напъване, а от отпускане на тялото и на ума.

Самодисциплината е тясно свързана с концентрацията. Тя обаче не означава насилване на желанието или нежеланието ни, а умение да си кажем, че за пет минути няма да изтървем кой знае колко от станалото и е по-добре да помедитираме, отколкото да избързаме с нарязването на лука например.

Напрежението. Изобщо не си мислете дали нещо ще стане от опитите ви или ще се провалите. При всички случаи ще стане – малко, но от сърце, както казваше един истински практикуващ йога.

Отговорност. Забравете за чувството за отговорност, че като сте започнали веднъж, непременно трябва да стигнете докрай, защото другото ще е провал и само губене навреме.

Върнете се към първите редове – не сте на училище, където накрая ще ви изпитват. Правите нещо, защото ви доставя удоволствие. А това вече е положителен резултат.

Вярвайте, за да успеете

Чувствате се скапани, уморени, всичко ви е криво и всичко върви накриво? Ами, нормално – животът ни днес е напрегнат, безпаричен и понякога отчайващо сив и скучен.

Вярвайте и всичко ще се оправи. Поне така съветват психолозите. И са прави. Защото надеждата се ражда с появата ни на този свят и значи трябва и да си отиде чак когато и ние си тръгнем. Но малко успяваме да я запазим до края на живота си.

Ако ви кажат, че надеждата – това е вярата в доброто, не цъкайте с език. Те, хората, са прави. Защото доброто е това, което си правим сами на себе си. Вярвайте си и не се съмнявайте в нищо. Ако се съмнявате в близките си например, те Ви го връщат по същия начин, но в най- неочакваното за Вас време и място. Ако се съмнявате в собствения си успех, той няма да дойде.

Е, това е вярата и това е надеждата.

Подобни статии за още четене:
Гласувайте за статията

Enjoyed this post? Share it!

 

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *