Чудеса.net
Британските учени установиха, че сензорните клетки, отговарящи за слуха в човешкото ухо, могат да се възстановяват, след като са разрушени. Независимите открития бяха направени от два британски изследователски екипа, ръководени от д-р Андрю Фордж от Университетския колеж в Лондон и от д-р Керъл Хекни от Университета в Кийл, Средна Англия. Те означават нова надежда за 80 на сто от глухите – по-голямата част от тях, но не всички възрастни хора, които страдат от глухота, причинена от дегенерация или от увреждане на ресничестите клетки. Доскоро такова увреждане се смяташе за непоправимо. Днес изследванията се насочват към възможната вероятност да се приложи медикаментозно лечение за стимулиране регенерирането на ресничестите клетки и поне частично възстановяване на слуха. Учените обаче предупредиха, че ще минат няколко години преди да се разработи лечение за изпитване върху хора (засега експерименти са извършени с птици и с някои бозайници).
Трансантлантическо сътрудничество
Д-р Андрю Фордж, Лин Ли и Греъм Невил от Института по ларингология и отология в Медицинското училище на Университетския колеж, спонсорирани от Британското дружество за изследване на слуха, са работили в сътрудничество с д-р Марк Уоркъл и проф. Джефри Коруин от Катедрата по оториноларингология в Университета в Шарлътсвил, Вирджиния, САЩ.
Д-р Фордж и колегите му третирали морски свинчета с Гентамицин – антибиотик, който причинява загуба на ресничести клетки от слуховите и от вестибуларните органи на вътрешното ухо. Учените установили, че независимо от третирането, може би е налице естествен механизъм за възстановяване.
Четири седмици след края на третирането с Гентамицин започнали да се появяват снопчета нови ресни с черти, подобни на тези при нормално развитие. 12 седмици след края на третирането все още се наблюдавали по-малко ресничести клетки, отколкото преди унищожаването им, а някои показвали ненормално развитие. Някои новообразувани ресничести клетки също деградирали.
Третиране на вътрешното ухо
В други опити д-р Фордж и колегите му отстранили вътрешното ухо на морски свинчета и на хора с някаква разновидност на рак, лечението на която включва отстраняването на вътрешното ухо. Отстранените уши от хора и от морски свинчета били съхранени в тъканна култура и третирани с аминогликозиди – лекарства, които причиняват разрушаване на ресничестите клетки.
В независима изследователска програма, проведена в Университета в Кийл и подкрепена от Дружеството за изследване на слуха, групата на д-р Керъл Хекни също демонстрира възстановяване след увреждане на вътрешното ухо.
Изненада за изследователите
Целта на изследването е била да се разработи метод за измерване намаляването на слуха, причинено от лекарства, шум или други средства, за да се използват животните като модели за изследване на подобни влияния върху хората. С изненада обаче изследователите установили, че след края на третирането морските свинчета постепенно възстановили изгубения си слух.
Тази разработка осигурява независимо доказателство, различно от това на д-р Фордж, че ресничестите клетки при бозайниците могат да регенерират, след като са били разрушени. То също ще даде възможност на учените да изпитат влиянието на всяко лекарство, което се произвежда сега, върху възстановяването на слуха чрез подпомагане растежа на ресничестите клетки при здрави нормални бозайници, преди да го изпитват върху хората.
Първите съобщения за работата на Фордж и Хекни предизвикаха огромен международен интерес.
Обвързаност на сетивата
През последните няколко години изследванията в молекулярната генетика разкриха, че контролът върху развитието и върху регенерирането (когато е налице) на някой сензорен орган, като ухо или око, е удивително сходен при коренно различни видове.
В същото време друго изследване, отново предимно в молекулярната генетика и свързаните с нея области, установи, че различни сензорни органи със съвсем различни структури и функции, когато са напълно развити и диференцирани, имат подобен или дори идентичен произход. Ранното развитие на това, от което по-късно се оформят отделните сензорни органи при напълно различните видове, често започва да се контролира поне в ранните стадии на развитие от същите гени, които явно са били консервирани усилено по време на еволюцията.
Това означава, че както за завършените вече изследвания, така и за тези, които се правят в момента, и за които преди се смяташе, че имат отношение само към един вид и един орган, сега често ще се оказва, че допринасят за разбиране на развитието на други органи в други видове, често включващи човека. Това предлага вълнуваща перспектива от ускоряване приемането на такова разбиране. Да се надяваме, че то ще ускори развитието на терапии, които ще провокират регенерирането не само на ресничестите клетки в ухото, а също и на други органи и тъкани – може би евентуално на окото, крайниците или части от тях, червата и свързаните с тях органи.
