Приказка за виното

Учените от Националния исторически музей намират следи от вино в златните съдовете от Панагюрското златно съкровище, които са престояли в гробница повече от 20 века. С днешна дата: колкото по-дълго се запази вкусът в устата ви, толкова по-добро е качеството на питието

За митологизирането му допринасят и съвременните реклами за елексирите от стари марки, които имат винаги нещо енигматично, свързано с тяхното производство, някаква скрита тайна, предавана от род на род векове наред. Картагенците, които си давали сметка за вредата, която „лекото“ питие може да причини на една армия, са забранявали неговата употреба по време на война.

Питали ли сте се някога вие, любители на омайния елексир, как се приготвя виното, което пиете. На какво се дългкат неговите вкусови качества, които ви водят до върховна наслада или… искрено разочароване? Истината е една. И тя е, че винарството като наука и изкуство датира едва от средата на XIX век. Тогава учени като Луи Пастьор и Карл Георг Бюхнер изясняват процеса на ферментация и дават на науката за виното (наречена енология) начините за съхраняване и подобряване вкусовите качества на чудното питие. Но предисторията му е пребогата.

Най-старите сведения намираме в Библията

където се разказва за предтечата Ной, който се опил с вино. От египетските паметници узнаваме, че Винарската техника е била позната на дребните, които са притежавали преси за изстискване на гроздовия сок. За да могат да съхраняват виното в Стария свят, са се приготвяли силни на спирт вина. Неслучайно в Древна Атина и в целия античен свят, според това доколко е разредено виното, хората, поканени на нещо, което днес наричаме „парти“, са предусещали дали ще се водят сериозни разговори, или ще се разгарят бурни оргии и завои. Омир споменава за вино, което можело да поема до 20 пъти повече вода. Соломон (1016-967 г. пр.н.е.) е приписвал на виното свойството да усилва паметта. Есхил (525-456 г. пр.н.е.) възпява добродетелите на виното. Платон (427-347 г. пр.н.е.) в труда си за идеалната държава наред с комедията е забранявал употребата на вино на хора по-млади от 22 г. Аристотел IV в. пр. Хр. говори за митичните вина от Аркадия (Тракия), които са били толкова гъсти, че преди употреба задължително е трябвало да бъдат разредени с вода.

Културата за пиене на вино също е много интересна. В културния исторически контекст на голяма част от народите виното е било

употребявано по време на празници и мистерии.

Да вземем гръцкия бог Дионисий, закрилникът и патронът на винарите. По време на дните, посветени на Дионисий, виното е било основно култово питие.

Картагенцшпе, които си давали сметка за вредата, която виното може да причини на една армия, са забранявали неговата употреба по време на война. Траките са били едни от най-признатите и търсени производители на вина. Омир в своята Илиада описва как натоварени с вина кораби от Тракия идват до гръцкия лагер пред Троя.

Учените от Националния исторически музей в България намират следи от вино в златните съдовете от Панагюрското златно съкровище, които са престояли в гробница повече от 20 века.

Вината и техните вкусови качества зависят най-много от сортовете грозде, които се отглеждат на територията на даден регион.

Южните страни с умерен климат раждат най-добрите сортове

грозде за вино. България, в това отношение има всички природни условия за добро овощарство, което се доказва от дълголетната традиция, свързана с производството на грозде. В един от най-ранните български писмени паметници – Крумовите закони, владетелят предвижда тежки наказания за пиянството и прекомерната употреба на вино. По заповед на хан Крум в Тракия са изкоренени големи площи, насадени с лозя. Историците приемат, че този закон е засягал предимно славянския етнос и остатъците от тракийското население по нашите земи, защото старобългарската традиция в алкохолните питиета е била свързана с употребата на медовина, а не на вино.

Но с течение на времето лозарството у нас започва да се развива вместо да се загуби. За това допринася близостта На страната ни до Византия, в чиято културна традиция задължително влиза пийването на хубаво вино. Приемането на християнството от българите допринася за развитието на лозарството и винопроизводството – виното е част от сакралните, мистични ритуали за православното християнство, обвързани с кръвта на Спасителя.

През Средновековието, за което има запазени писмени паметници, винарството е било твърде примитивно. Съхранението на виното е бил един от основните проблеми пред винопроизводителите. Всеки регион е имал своя традиция за съхраняване на готовия гроздов продукт, но липсата на познания са довеждали до бързото му вкисване. На пазарите у нас се е стигало до парадокси, в които младото вино е било по-скъпо от отлежалия двугодишен елексир.

Веднага след Освобождението ни от Турско през 1878-а у нас започва интензивна работа по въвеждането на съвременните научни постижения в областта на химията, които пряко засягат производството на вино. В университетите, където се изучава земеделие, се откриват курсове по енология, които се превръщат в гръбнак на съвременното производство на вино у нас. За период от 20 години до началото на 20 в. в България се формират няколко основни центъра, свързани с овощарството и производството на вино – Сухиндол, Сливен, Ловеч, Стара Загора, Плевен, Чирпан, Мелник… На световните ежегодни изложения на народите през XIX и началото на XX век България участва с два основни продукта – розовото масло й вино. В началото на миналия век се оформят кооперациите, които следват модела на френските винари Shatea, което в буквален превод означава замък, при винарите говори за затворен цикъл, който включва отглеждането на уникален сорт грозде, от който се прави вино. У нас кооперациите – доброволни сдружения на лозари и винари, започват да развиват определени сортове грозде, от които се произвежда марка с гарантирано качество на вкуса и произхода. Законодателно, кооперациите прокарват в Народното събрание защитен закон, който пресича опитите за фалшифициране на запазените им марки. Веднага след падането на комунистическия режим първите частни предприятия, които се възродиха у нас, бяха избите. Започна процес на възстановяване на традиционните за страната сортове грозде, от които маврудът и гъмзата са свързани най-тясно с българската традиция.

Голям принос за възраждането и защитата на българските марки вино има институтът по винарството, който наложи много високи критерии за качеството на вината.