Ваклуш Толев за Зодия Овен

Ваклуш Толев: Mили приятели, с предреченото и с приложението му да се осъществяваме!

Ще се спрем върху зодиакалния знак Овен,

неговото въздействие, планетата, която го доминира, и нейното отражение. Принципите, които този зодиакален знак носи, и това, което в Посланието е дадено – съвместимост, приложение, как резонират. И кое е това, което ни прави единни в тази ритмика, която Послание и Зодиакален знак дават на Учението на Мъдростта.

Зодиакалният знак Овен, както знаете, обхваща цикъла от 21 март до 20 април, т.е., когато с двата предни крака Овенът е минал през обръча.

Има една такава илюстрация за тази зодия – обръч, и в този обръч половината от тялото на овена е минала напред, а другата половина е още назад. Това е великолепна фигура в така нареченото Равнодение (мисля, че равнодение е по-хубава дума от равноденствие).

Надмогнат е онзи период, който дава хладината, надмогната е студенината в човека, надмогнат е зимният период и сега се търси преминаването в пролетта , защото на 21-22 март започва пролетта.

Затова тази илюстрация е най-хубавият израз на минаващия в света, в онова, което наричаме радост. И мисля, че най-подходящ би бил един израз: „Corriger la fortune“ – „Да коригираме съдбата“. За зодиакалния знак Овен този израз е най-добрият. Да коригираме – не казвам, че е коригирал. Да коригираме съдбата. Половината от тялото му ведно с рогата е напред.

Рогата и главата са признакът, който носи промените. Главата и рогата са свидетелство за Азовата страна и затова надписът, който стои над зодиакалния храм на Овена е „Аз съм“ – това е важното за тази зодия. Този зодиакален знак има девиза“Аз съм“ и затуй той минава, той е устремен. И безспорно, едно от качествата му е устремът, едно от качествата му е смелостта, живият темперамент.

„Аз съм“ – това е част от голямата егоцентричност, която при него има и своята приложност. Овенът е господар на две неща: на „Аз съм“ и на делото. Той обича да бъде следван, но не обича да следва. Това е една акционност, която е много съществена за родените в този знак.

Затова Овенът слага на всяко място първата сричка и първия изговор, който има – това е Аз.

В египетската митология (в египетския зодиакален кръг имат неговото съответствие), това е Изида, но плачещата. Изида, която е устремена, която със своите сълзи иска да умножи водите на Нил, та да изтласкат ковчега с тялото на нейния съпруг – убития Озирис.

Устремената в скръбта си, плачещата Изида – това е другата илюстрация за Овена. Вие знаете победния знак на Овена – Victoriа (устрем, дела). И затова под лъчите на този зодиакален знак обикновено са личности, които изявяват и осъществяват, водачески качества.

Това никак не значи че всички, които са от зодиакалния знак Овен, ще станат водачи, но това е в подчертаното, това е в даденото. Както и другото, за Изида – то не значи, че всеки, който плаче да умножи водите на Нил, непременно ще изведе ковчега за възкресение на своя любим.

Същата тази Изида, същият този зодиакален знак се движи още и с музиката, със самостоятелното , с творческото чувство. Но едно нещо липсва – липсва му въображение.

Това е много важно.

Козирогът може да се качи на върха, защото е с изключително въображение и е катерач. Но Овенът няма да се качи. Има изумително трудолюбие, има чувство за самостоятелност, иска справедливост, борбен е.

Овенът е основният – първият от кардиналните знаци и затова неговото естество или неговият елемент е огънят, който се разпръсква, който се разлъчва наляво – надясно.

Неговата планета, която му дава и борбеността, и водаческите качества, това е Марс.

Бележи се с един кръг и стрела, а това е устремът, това е и могъществото й.

Тя е, която доминира в този знак, тя е, чиято енергия граничи от куража до разумната смелост. Наистина, нужна е една разумна смелост и непременно една вложена жизнерадост, за да може това, което ги следва, да не унива в пътя на трудностите, защото и те не са много устойчиви в трудности.

Така можем да кажем, че техният егоцентризъм в добрия смисъл е, когато трябва да изявят водаческите си качества, а в отрицателния – много често преминава в тиранизъм. Това е бедата, че може да се употреби една жизнена енергия, една макар и разумна смелост да премине в неразумна измеримост. И тогава може да употреби енергията в тиранство.

За Овена историята ни дава много примери, че е даван като символ на жертва, и то на свещена жертва.

Още във времето, когато Авраам е приканен да даде своя син и го води на планината, за да го принесе в жертва, чува се глас: „Ето овена“.

Знаете и легендата за овена със златното руно, който фактически е спасител.

Спасител е на Фрикс и на Хела – тази Хела, която е оставила името си на Дарданелите.

Овен извършва акта на спасение на децата на Атамас (или Атамант – някои от енциклопедиите го пишат Атамас, в други е Атамант) – Фрикс и Хела. Атамас решава да ги принесе в жертва, подбуден от своята втора жена, но тяхната майка праща чрез Хермеса овена със златното руно и те са спасени.

Този овен е принесен в жертва на Зевс, а самото златно руно остава – това на което казваме златно рухо (дреха). Тя е сложена като дар в гората.

В дъбовата гора е сложена в дар – на кой бог мислите? – на Арес. Същият този Арес, който в Римската митология е Марс. На него златното рухо е сложено в тази гора и се пази, за да не бъде откраднато. Знаете вече легендата за аргонавтите, как чрез магия и измама, със сътрудничеството на Медея това златно рухо е отвлечено. И оттам – едно друго наименование на този зодиакален знак – Златния овен.

В митологичния образ се крият много тайни.

Трябва да се знае какво е една Медея, какво е Язон, кои са тези, които отиват, за да вземат това златно рухо…

Това което е същественото, е че този зодиакален знак се води от планетата Марс – това златно рухо е принесено в жертва и закачено в гората на дървото в признателност на Арес, т.е. на Марс или бога на войната.

Но когато става въпрос за планетата Марс, тя се нарича Червената планета.

Това е един от цветовете, който е най-действен.

Най-действен е и за този зодиакален знак, въпреки че неговият скъпоценен камък е аметист, който излъчва малко по-различна светлина. Тя е възморава, червено-синя светлина.

И знаете ли защо преведено аметист значи „не опивам се“. Той предпазва от опиянение и е талисман против пиянство. Защо? Защото виолетовият цвят (разбира се, тук не е чистият виолетов цвят, но е подобен) е духовният цвят, цветът, когато у вас доминира еманацията на Духа над душата дори. А Духът няма нужда от опиати.

Душата в нейните разпластявания – нисши ментални, астрални и прочие – може да бъде изкушена да търси опиата, чрез който ще усети някакви въображения и дребни радости, но Духът – никога. И затова този скъпоценен камък (аметистът) е един мощен магичен талисман за тази зодия.

И друг път съм казвал – когато си избирате пръстени с камъни, посъветвайте се, за да сложите онзи камък или онова скъпоценно камъче, което е в ритмичната група на вашето име и на вашия зодиакален кръг. Много е важно това.

А не да се накичат, пък всички да са все в противоречие… Това не са нереални неща, както не е нереалност самата зодиакалност. Много са реални. Колкото и къса да е вълната, излъчена от един скъпоценен камък, тя е във вашето тяло, вие я носите и нейната дължина на вълната с нищо не е спряна, за да въздейства на клетъчния свят на вашето живеене.

Разбира се, червеният е основен цвят на Овена – събуждащият цвят, борбеният цвят.

Ето защо знамената на революциите, знамената на войните са червени. Той е активният, той е най-активният цвят в спектъра въобще.

Преди време беше излязъл труд на един руски професор, който тридесет години е живял в Америка и е изследвал въздействието на цветовете върху работниците в техни големи предприятия.

До такава степен нещата са уточнени, че се знае в коя професионалност какъв цвят да се постави и се търси всякога, когато е нарушен балансът; всякога, когато едно производство ще спада; всякога когато качествеността му е с милиметри нарушена.

Търси се къде е причината и всички фактори се вземат, за да не се наруши хармонията. А ние тъй безотговорно си слагаме дрехи, слагаме си пръстени и какво ли не щете, а се чудим защо сме в един постоянен свят на противоречията. Колкото и смешно да прозвучи някъде, тези науки станаха вече не само практически приложими, но крайно необходими. Защо? Защото ние сме много по-усетни към сили, за които до вчера имахме защитна броня.

Бяхме, както казва народът, по дебелокожи. Но колкото повече човек се изфинва, толкоз повече малките енергии започват да го докосват. Така че тези науки човек дори като потреба за личната си пътека може да ги понаучи. Нищо няма да тежи на някого да вземе да прочете една хирология, да прочете една хиромантия или една френология. Разбира се, няма нужда да се увлича цял ден да си гледа ръката и какво му се е изменило там.

Не, просто да е наясно, когато погледне една ръка. Да се следи един хороскопен свят, даван всеки ден. Всяка сутрин в западните страни се съобщава хороскопа на деня и съответно е казано на коя зодия (този ден) как въздейства. А големите предприятия всеки ден, когато пращат свой агент, са проверили съответната му зодиакалност и благоприятната или неблагоприятната отразимост на зодиакалния знак. На нас нищо не ни струва, ей тъй на едро, както се казва, да знаем частица от тези неща.

Другият камък, който има зодията и който също така може да бъде ползван, за да гради с него вътрешния си дом, това е смарагдът.

А вие знаете, че има т.нар. смарагдена таблица на Хермес и там бяха дадени част от откровенията. Видите ли как всичко е ненарушима сграда, толкоз хармонична, толкоз цялостна, че винаги можем да се учудваме. Ами там нарисували един овен… Не. Този Овен си дава своята небесна еманация и ние попадаме под неговите лъчи. Той има много добра афинитетност с Лъва. Тъй като Лъвът е знак на сърцето, а Овенът е знак на главата, те образуват това, което наричаме сърце и ум, което фактически ни определя битието. Това е тяхната хармония, техният афинитет на дължините на вълните и енергиите, които ни дават.

Сила на Овена е огънят,както вече казах, и той е свързан с творчеството.

Водаческото качество би трябвало да има две неща: първо – една мисъл, която да има прозрение и второ – воля, за да надмогне препятствието. Това е творчеството, защото там, където има и въображение дори, там, където има и пробудено чувство на интуиция или усещане, ако нямаме волята на приложение, ние ще останем, ей тъй на пусто, както казва Христос: „Вятърът духа, дето иска, и гласа му чуваш, но не знаеш, отде иде и накъде отива…“ (Йоан 3: 8).

Така че Овена трябва да ражда идеята, той трябва да я търси, ако не може да я роди (обикновено те не раждат идеи, а ги търсят – казах, че им липсва въображение), но идея, която може усвоена да направи нов път. И това е водачът. Едно съчетание на раждащия идеи и осъществяващия ги, и чертаещия нови пътища – това е вече голямата личност, която прави значими промени, която минава цели планини.

Човечеството е закриляно от този зодиакален знак, съчетан с другия – Лъвът, който е Слънцето или пък сърцето.

Те са закрилници, защото няма да намерите водач, който да не казва че се бори за другите. Те са закрилници на човечеството, а основният белег на човека това е Азът. И затуй в някои от търсенията се споменава, че Овенът е бил и белег на Вениаминовото коляно.

Вениамин, най-малкият син на Якова, е негово най-пълно въплъщение, защото е казано, че той като вълк ще си разкъсва плячката и ще върви напред да прави завоеванията. Затова Овена го наричат още ума и нагона, това, което изхожда от Вениаминовото коляно, от Яковия син.

Ето така мисля, че можем да закръглим знанието за този зодиакален знак – за Овена. Разбира се, има докосване, но не е съвсем цялостно, между Овена и Агнеца. Не бива да се смесват, не може Овенът и Агнецът да бъдат едно и също. Агнецът предимно е жертвата. И за това на Христос е казано: „Ето Агнецът Божий, Който взима върху Си греха на света“ (Йоан 1: 29).

Но никъде за Овена не е казано. Агнецът е символ на невинност и Го виждаме в небесните селения, и в лъча на духовното избавление и просветление, а не в социалната пътека, както е при Овена.

И в Откровението изрично е казано, че там, където двадесет и четирите старци пеят на Бога: „Достоен си, Господи, да приемеш славата, честа и силата…“ (Откр. 4: 11), никой не смее да отвори, да разкъса седемте печата на Книгата на Живота. Агнецът взе Книгата на Живота и скъса печатите – първи, втори и т.н. до седмия, но не и Овенът. И затуй Агнецът не влиза в зодиакалните знаци.

Зодиакалните знаци са служители на земната ни еволюция в размерите на висшия мисловен свят. А Агнецът е духовният принос на Небето към Земята и Неговата жертва е избавлението или довеждане до осъществяване еволюцията. Човекът-бог е станал Бог. Това са две големи и далечни неща, не ги бъркайте. Така че Агнецът е един съвършено друг възвишен символ. А колкото до обстоятелствата, че светът на това животно влиза в реторичните формули на Христовото слово, това е безспорно и е употребено като илюстрация, че ще дойде Страшният съд и ще раздели овцете от козите и излезе, че козите са грешни.

Аз към тия тези съм бил винаги много критичен и не ги приемам. Добродушието не е достатъчно, за да бъдете божествен. Защото една божественост, която ви държи в низините и не сте вкусили стремежа на козата във върховете, са две различни неща. Старозаветието си ги вее неговите – за грешни и безгрешни. Илюстрациите са добре въздействащи, но нравствената им стойност не всякога е така вярна.

И тогава, когато ще се прави легендата за обяснение на илюстрацията, трябва да бъде човек много просветлен, за да може да знае, че в дадени места, когато се дават известни илюстрации, трябва да се знае докъде са верни. А колкото до загубената овца (че когато се загуби една, Той ще остави 99 и ще отиде да я търси), това е съвършено друг въпрос.

Това се отнася за цялата еволюция на нашата планета.

Аз много пъти съм казвал: всички просвети, всички йерархически знания, които е получил, ще се върне човекът и ще ги дава на своите по-малки братя и сестри, за да могат да еволюират. Той ще се връща безвъзмездно, защото и една загубена овца има нужда да бъде спасена. Това е вече другата етика. И мисля, че тя не бива да се смесва със зодиакалния знак на Овена, който е огнено-червената стихия, който е хранен от енергията на планетата Марс, който винаги ще казва: „Аз, аз, аз!“, колкото и да дразни.

След това той ще слиза да го даде, този импулс, в душата на онези, които са закъснели и които имат нужда да се видят, че и те са „Аз“. А пък нека върви с устрем и прави добрини в своя егоцентризъм, докато надделее един друг зодиакален знак и разбере, че приносът на безличната божественост е по-важен, отколкото личната небожественост. Това е.

Към Посланието как се съчетават тези неща?

Овенът, с неговите водачески данни, безспорно хармонира с първото повеление от Посланието: „Деца на Слънцето, на Път сме“.

На път сме, точно когато този чембер той го е минал половината и в себе си носи пулса да го премине. Това е еволюцията, която извървява човекът – когато в неговата хоризонтална гръбначност е направено обтекалното човешко.

Но мисля, че това беше най-красивия израз – наполовина чемберът го вързва – „Деца на Слънцето, на Път сме“. Извървяхме пътя преди да бъдем деца на Слънцето.

Ето, че е ударил час да бъдем на Слънцето, да го посрещнем и да не оставаме в едно зазоряване. И ако в този зодиакален знак сме в пладнето си, нека с повече устрем и с това вечно (поне за еволюцията ни) „Аз“ стимулно преминаваме нататък. „Деца на Слънцето, на Път сме.“ Овенът е дал своята дан да дочака Равнодението, като е минал през ледената пустиня на мълчание, на съсредоточаване, на събиране на енергиите, докато онази светкавична искра започне да лъчи и с неговото изобилие (главата с рогата, рогът на изобилието) премине този път и тръгне.

Така че излъчената енергия на този зодиакален знак най-добре се съчетава с вложената, обещаната и вече вдигнала крак белязана мъдрост: „Деца на Слънцето, на Път сме“. Тя не може да бъде нито сложена в клетка, нито заровена в гроб. Защото Христос беше казал: Светило не може под шиник да се постави. То е огнено и то е светещо.

Този зодиакален знак, в чийто дом ще влезем, е един от най-благоприятните, защото Пътят е начертан, вратите са отворени и неговите енергии ще съдействат.

Ние ще трябва да го вложим в действие, та в други зодиакални знаци, когато ще трябва да стихнем и с една мълчаливост да узреем, да сме взели благодатта на ония планети, чиято активност сега е налице. В този смисъл в Посланието това беше най-важното за нас.

Що се отнася за Евангелието, за зодията е посочено:

# Лука глава 19:

10. … понеже Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото.

11. А когато те слушаха това, прибави една притча, – понеже Той беше близо до Йерусалим, и те мислеха, че тозчас ще се открие царството Божие, –

12. и рече: някой си благороден човек заминаваше за далечна страна, да получи за себе си царство и да се върне;

13. и като повика десет свои слуги, даде им десет мини* и им рече: търгувайте, докле се завърна.

—————

* мини – една мина = един фунт сребро.

„Понеже Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото“. Да подири и да спаси – и двете са активни, и двете показват устрема, и двете искат смелост, и двете свидетелстват за господарство. Дирите и спасявате. Хармонията е съвършена и то свързана точно с това, което лежи в този зодиакален знак – склонност към господарство, смелост, за да излезете и устрем или усърдие да подирите. Това са силите, които носи този зодиакален знак и той е, който ви дава ръка и иска от вас дело, защото той освен „Аз съм“ е и делотворството.

„… понеже Той беше близо до Йерусалим, и те мислеха, че тозчас ще се открие царството Божие…“ Не трябва от една малка съблазън да изпаднем в голямото изкушение – ето минахме половината обръч, ето лъчите на смелостта, които са у нас, ето нашето дело – готово, открихме Царството Божие. Някои погрешно разбраха това. Тези сили наистина ще ни извеждат, те ще ни освобождават, те ще ни кажат за едно царство Небесно, но нека не се живее със съблазънта, че са близо до него, въпреки че вложената сила точно натам ни води. Ще трябва да поемем Пътя, а не да изживеем съблазънта: „Ето го, Йерусалим е до нас, ние сме в царството Небесно.“ От тази съблазън не бива да бъдем подмамени, но и в никакъв случай отчаянието не бива да ни вземе, защото ръката на зодиака ни е подела.

Дали сме родени в този знак няма значение.

Всеки от нас носи всичко от всички знаци. Доминантата само остава на родените в него, иначе всеки носи всичко.

Щом една личност е изградена с всички възможности за взаимна кореспонденция на зодиакално различните, каквито сте, а слушате и живеете в един и същи мир, какво показва – че всеки носи всичко в себе си.

Доминантата е миг в едно битие, наречено време. Това трябва да се знае. Така че някой да не се извинява – ами аз не съм в този зодиакален знак, нека да си върви там Овенът. Не, всеки си има по един Овен, ама в една частичка от неговото битие може да е…

Всеки си има един Козирог, всеки си има Риби. Това е голямото, което трябва да се разбере. И затуй взаимстваме, защото сме всичко, като сме си оставили по един рог или по една риба. Това искам да се разбере. А учениците Му не го разбраха.

Понеже Той беше близо до Йерусалим, те мислеха, че в тоз час ще открият царството Небесно. Казвал съм ви и за Йоан Богословът – когато им говори за Второто пришествие, те помислили, че на другия ден ще стане. Не може така, човек трябва да знае всичко друго.

„… някой си благороден човек заминаваше за далечна страна, да получи за себе си царство и да се върне…“ Ето, при всекиго идва един благороден час, за да бъде и благороден човек. Затова, когато за някого казвате, че той е лош, не сте избрали благородния му час. А когато е станал благороден човек, той пък ще ви каже в кой благороден час ще ви намери. Трябва да се усети благородния час, за да събудим благородния човек. Трудно е човек без всичкото прозрение да намери благородния час на другия, въпреки че по-трудно е да намери благородния час в себе си.

Защото в другия може да съзрете благоразположение, но в себе си ако нямате тънката везничка – трудно се намира. Но отсрещният може да ви се усмихне и вие да счетете, че това е благородния му час. Той може да прояви щедрост и да ви покани да направите великолепен свободен разговор, и да намерите, че в него вратата се е отворила. Той може да дойде да поиска прошка и да каже: „Прощавайте, не знех, че нещо скръбно съм нанесъл в душата ви; някаква скръбност има в душата ми – мисля че е към вас – искам в този час да се разгнезди, тук в сърцето ми скръбта да няма гнездо.“ Ето ви външния му признак на отсрещния. Но трудното е кога вътрешното ви око ще намери своя благороден час. Това е по-трудното. Защо?

Защото е борба със себичното, борба с егоистичното. Ами не е ли благороден час човек да поиска прошка? Но точно, когато се е събудило с един интуитивен пулс в душата му това желание: „Аз ще отида да поискам прошка“ и изскочи мисълта на егоцентризма.

Хайде, намерете си тогава благодарния час. Или пък изведнъж, когато сте решили в името на прощението да узреете, у вас ще излезе: „Ами той как ме нарече“ – ха намерете благородния час. Точно когато човек се освободи от всичката си себичност, е ударил часът на благородството му. Няма измерения. И пак ще кажа: Стига този траур по миналото! Обидил ви е – обидил.

Ама траурът на миналото: „Е, така ми рече…“ Не! Ето в този момент, когато се събуди благородникът, махнете миналото.

Махнете го, за да може мъничкият камбанен звън на благородния ви час да бъде чут с цялото ви сърце. И тогава какво беше казал Христос: Когато отивате в храма и по пътя се сетите, че имате нещо да прощавате с брат си, върнете се, вземете си прошката и идете в храма. Ето ви благороден час. Аз мисля, че в другия, в отсрещния, по-лесно се намира благородния час. Може да го видите, може да го усетите, защото той ви подава магнитната си лопатка, своето хлебче на прошението. Усеща се. Но вътре в себе си да видите своя благороден час е нещо голямо и много потребно.

И тогава, когато всичко сте разгърнали, всичко сте носили, тогава именно ще получите за себе си царство. Но благородният не го пази за себе си. Не казват, че един егоист отиде да получи царство, а един благороден човек. А благородният какво е? Това е щедростта в безмерност. Както съм казал, нека щедростта на сърцето да не се мери с ръката, за която Христос каза: „нека лявата ти ръка не знае, какво прави дясната“ (Матея 6: 3). Свободата на щедростта!

И така, отиде да получи царство, „и като повика десет свои слуги, даде им десет мини и им рече: търгувайте, докле се завърна“.

На всекиго е дадена някаква мина – златна, сребърна, нека да е тяхната парична единица… Това няма значение – мина е дадена. Трябва да я рови, трябва да я сее. Тези, които са вадили злато от пясък, знаят как се промива… Ей тъй трябва – да отидат, да вадят, да търгуват, докато той се завърне. Това е, което ни дава всеки зодиакален знак.

Пак да повторя, не е важно дали сте в него родени. Всеки зодиакален знак ви дава, идва и ви казва: Ето ви тридесет мини този месец, търгувайте, като се върна, ще видим. Това дава. Всеки зодиакален знак дава свойта мина. Това трябва да се направи. А знаете притчата с талантите. Единият ги направи десет, другият четири, а пък третият ги зарови – лош бил благородникът… Няма лоши благородници.

Това е по отношение Светото Евангелие в Посланието за тази година. Предвиденият параграф от“Агни йога“ е:

# 162. Всяка опасност дава същевременно и предимство. Центърът на гърлото е този на синтеза. Така мечът се закалява в огъня. Разбира се, всеки пламък е опасен, но тънкостта на възприятията се утвърдява с пламъка. Затова Агни Йога се създава върху явленията на огъня, жизнедателя и създателя на волята.

Всяка опасност е едно предимство. Повтарял съм много пъти, че страданието е развитие, когато го съзнаеш като развитие. А когато го усвояваш или го чувстваш като болка, то е пречка. Болката има своята целебност, ако я сложите като идея за развитие или за опитност как се надмогва нещо. „Центърът на гърлото е този на синтеза.“ Ето тук трябва да бъде извършена синтезата, за да се роди балсамът, синтезираното знание, че страданието е еволюция, е развитие, за да не го усещате само като болежка.

„Така мечът се закалява в огъня.“ Виждате страданието като меч, който се закалява в огън. А мечът се закалява като се разкалява няколко пъти. Нагрявате го, нагрявате го, чукнете го, сложите го във водата, обратно чукате, слагате го в огъня – ето страдание и малко дишане, страдание и малко радости, закалявате-откалявате. Така мечът става нечуплив, гъвкав и траен. А мечът е словото. Това е мечът! Днес няма добре да го кажете, утре ще ви кажат: „Този говори хули“. Вие ще ги приемете. Тъй или иначе, от дом на дом, от път на път, докато мечът стане непобедим.

„Разбира се, всеки пламък е опасен, но тънкостта на възприятията се утвърдява с пламъка.“ Да, пламъчето на една светулка е повече от цяло слънце, когато пред вас няма дори и свещ. Това е, то се утвърждава, то е потребно. Достатъчно е една мисъл в целодневието ви да прокросне деня на безслънчево мислене, достатъчно е. Достатъчно е понякога една дума да родите, която да е като атомна енергия. Тя е пламъкът – пламъкът, който утвърждава.

„Затова Агни Йога се създава върху явленията на огъня, жизнедателя и създателя на волята.“ Ако изходим, че огънят е творческият баща, той не само воля е създал, а и всичко друго. Но източната философия и религия, която внася и своего рода упражнения, все иска чрез волята да побеждава.

В т.нар. неоплатоници, в гностиците ще намерите това, което можем да наречем екстаза.

Далечнинят Изток малко бяга от това понятие, защото упражнява и воля, макар че е предимно духовен. Но неоплатониците, гностиците, ето вземете и нашите исихасти – тези велики мълчаливци, са намерили като че ли по-верния път за вътрешното откровение чрез екстаза.

А волята ще упражните преди това, но не както ни поднасят в „Агни йога“, че огънят е жизнедателят и създателят на волята. Волята от всичко може да дойде. Изключвам това, което официалната философия нарича трите стълба – воля, чувства и мисъл, чрез които тя прави една голяма фигура – т.нар. колесница, когато мисълта и чувствата са конете, а волята е кочияшът.

Това в официалната западна философия е прието като същност и тя го отстоява в своята психология – западът е такъв.

Изтокът го отрича, въпреки че в известни свои школи дава подчертано (ето както в Агни Йога, но те са чисто мистични, не толкоз експириментални, не толкоз екстазни), друго осенение – аскезата. Аскезата, аскетизмът, който не значи буквално това, което е натрапено в нашето съзнание, няма нищо общо с анахоретството (както го казват), с пустинничеството. Аскезата е деятелност, духовна и мисловна, която не е волево насилие, а е търсене на пробуда и чрез екстазата да се получи знанието – мечът да е кален. Това е във включения параграф към този зодиакален знак.

Искането, което трябва душата да помоли в своето битие е:

„Дай ми (ни) властното Си Слово, та Мъдрост да води дните на моето (нашето) служение“.

Това е търсенето, това е водачът, който ще трябва да поиска: Дай ми, дай ни! Трябва да поиска онези качества и онова слово, което може да направи дните му в служение на Всемирността. Колкото и несъзнато да е, колкото и чудно да е, но човек понякога извършва едно велико дело като потреба на еволюцията в целостта на онова, за което цяла една духовна вълна го е подела и върши своето – както Слънцето – безпречно. Дали го обича или не го обича някой то просто върши своето.

В този смисъл, както казва нашият св. Кирил Философ: „Бог не изпраща ли дъжд еднакво за всички? Също тъй и слънцето не свети ли на всички? И не дишаме ли еднакво всички въздух? И как вие не се срамувате, като признавате само три езика и като повелявате всички други народи и племена да бъдат слети и глухи?“ (из „Панонски легенди“).

Ето така може всеки да поиска квасното слово на Мъдростта, за да го приложи в служение и с това да допринесе както за будността, така и за личното си изпълнение към това, което тази година Планетният Логос ни остави не толкоз като дълг, колкото като обич в името на обреченото.

Под планетата Марс, с устрема, който е успял да направи до Равнодението Овенът, нека да изпълним това, за което сме определени. Зодията ще има своето влияние, но ние сме, които ще упражним енергията за всемирно благо. Може да ни причини някои болки, но те са в името на едно цяло.

Ваклуш

Още на www.vaklush.org

Ваклуш Толев за Зодия Овен
Гласувайте за статията

Enjoyed this post? Share it!

 

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *