Аз – чудото

Цялата любов идва от мен.А какво съм аз? Аз съм непознатото на пръв поглед, а вътре в тялото ми – спокойствие, тишина, с други думи Господ, непознатото.Защото ти не можеш да ме познаеш, само можеш да бъдеш мен – а дъ бъдеш мен това е мир.

И нямаш мужда от друго тяло, за да бъдеш мен.То е моето тяло, а аз съм твоята любов.И цялата любов на другите и на всичко излиза от мен, защото аз съм твоята любов. Необичайно, нали – че тази любов съм аз.

Всичко от въъншния свят – цялата вселена и обичаните тела на мъже и жени идват от мен.Следователно любовта между две тела също идва от мен.И ад трябва да се върна към източника на любовта, която съм аз.
Аз трябва да се обичам.Колкото повече се обичам, толкова повече изчезвам. То не е обективно, а напълно субективно и изцяло отвътре.Не можеш да го обективираш, защото не можеш да го опишеш.Можеш да кажеш нещо добро – то е мир, то е тишина или спокойствие.Можеш да кажеш, че е правилно.Или чудесно, уивително.Можеш да го кажеш в тишината – аз бих го казала като го отразявам.