Старобългарските руни

Във всички времена древните знаци – руни са предизвиквали голям интерес и чрез изучаването им може да се открие богатството на скрития мистичен смисъл. Към тях покрай фиксираната информация се прибавят и з важни функции – гадаенето, тайнописа и разбира се магията. Най-старото значение на думата руна е „тайна“ – дори само този факт показва, че символите се използват преди всичко за мистични цели и едва по-късно като буквени елементи. Впоследствие изследователите наричат най-ранната азбука големи руни.

Някои твърдят, че възникват у германските и норвежки племена и са 24 знака. Лично аз имам друга версия – за познанието и употребата им са знаели и старобългарите и споделям мнението, че всъщност в Европа са заимствани от нас – прабългарите са ти ползвали за гадаене като са ги изобразявали в свещен син цвят и произнасянето им е особен вид заклинание, чиито вибрации определят и насочват съдбата. В митологичен план на всяка руна съответстват специален покровител или свещен предмет, тя отговаря за една или друга черта на човешкия характер или на природно явление, което може да бъде предизвикано с нейна помощ.

Друг пласт от смисъла на руните може да бъде разкрит от намиращите се в съседство знаци при подреждането им – това е едно много ценно изкуство да се използват всевъзможни варианти при подреждането им в заклинания.

Руните могат да се изобразяват като талисмани, както и дрехи, чанти и каквото друго ви хрумне.

Две от тях са ми любими – Алгиз и Дагаз

Алгиз, означава защитеност и напомня на кръст, чиито краища са пречупени нагоре – също като кръстът изпълнява защитни функции.

Руната напомня и еленови рога. Такова смъртоносно оръжие обаче се използва изключително за отбрана – в този знак има голяма енергия, която не бива да се използва за нападение.

В линиите и може да се разпознае и човек, вдигнал ръце, сякаш се обръща към бог. Това е символа на свещеника, посветения, този, който има контакт с висшите сили и се ползва от тяхното покровителство и защита.

ДАГАЗ или ден се приема за руна на светлото начало, символизираща пробуждането след нощния мрак и мистичното възраждане на природата. Според окултното тълкуване тя обозначава духовното пробуждане, а понякога и прераждане в друг облик – съответства на хармонията между небесното и земното. Ето какъв стих е посветен на нея в една древноанглийска поема

Светлината е невъзможна без мрак и няма нощ без ден

руната ДАГАЗ е талисман на равновесието на силите

Старобългарските руни
Гласувайте за статията

Enjoyed this post? Share it!

 

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *