АНДАЛУСИЯ – ЗЕМЯТА НА ФЛАМЕНКОТО

Андалусия е най-испанската Испания. Така казват андалусците и имат основание да се гордеят със земите, историята и културата си. Най-голямата област в Испания, наброяваща 7 милиона жители, има 8 провинции, сред които едни от най-красивите – Севиля, Гранада и Кордоба. Разположена на южната част на Пиренейския полуостров, богата със своите огромни ивици плаж на Средиземноморския бряг и ширнали се зелени равнини, Андалусия е сред най-предпочитаните в Испания туристически дестинации. Тук целогодишно прииждат туристи и за плаж, и за екскурзии. През зимата температурите са около 18-20 градуса, често и по-високи, така че мнозина посрещат Нова година на плажа. През лятото жегата е голяма – термометрите рядко падат под 45 градуса, но това не пречи на летовниците да се наслаждават на иначе очарователната Южна Испания с нейните ослепително бели къщи.

Най-хубавият сезон е пролетта. Времето е подходящо за разходки, защото не е прекалено горещо, а в Андалусия наистина има какво да се види. Много е важно екскурзиите да са добре организирани, а това зависи от туроператорите. (В случая „Алматур“ бяха изготвили почти перфектна програма.)

В разположения на 950 м над морското равнище малък градец Ронда се намира първата арена за бикове, построена в края на 18-и век. Пред нея е издигнат паметник на известния тореадор Педро Ромеро, а до него се намира музеят на тореадорството. И макар че борба с бикове може да се гледа и на други места в Андалусия, именно тук всяка година през септември се провежда известната корида Гоеска.

В Ронда е изобретена и 6-струнната испанска китара, без която не бихме могли да си представим фламенкото. Този страстен испански танц, изпълняван на фона на китарена музика, се е превърнал в емблема на испанската идентичност. Не може да отидеш в Испания, особено в Андалусия, и да не гледаш фламенко. То е като да идеш в Рим и да не видиш папата. Специалистите смятат, че корените на фламенкото се крият в 15-и век, когато циганите пристигат от Индия през Египет и смесват музиката си с музиката на арабите и евреите в Андалусия. Има няколко стила фламенко, но най-важното е танцьорите и певците да постигнат „дуенде“ – емоционално единство с публиката.

Казват, че да се намираш в Алхамбра и да си сляп, е най-голямото нещастие. Величественият дворцов комплекс и градините Хенералифе са построени през 14-15 век от крал Юсуф I и сина му Мохамед III, а през 16-и век Карл V вдига златния дворец с огледалната зала. Алхамбра (в превод „червена“) е изградена от смесица от червена глина и натрошен мрамор върху площ от 6000 кв. км на т. нар. Червен хълм. Под двореца е разположен градът (наброяващ днес 80 000 жители), в който никога не са стъпвали кралят, жените му и прислужниците.

Андалусия е силно повлияна от арабската култура, понеже тук до 8-ми век са живели арабски племена, основно маври. Алхамбра е уникален паметник на испано-мюсюлманското Средновековие и ненадминат образец на мавританската архитектура. Съхраненото там не може да се види никъде другаде по света: удивителните арки, кули, колони, символите, изобразени по стените и куполите, водните алеи, строените като царедворци кипариси – всичко е в синхрон и няма един случаен елемент.

Не може да говорим за Андалусия и да не кажем поне няколко думи за Севиля. Съвременен, модерен град, водещ началото си още от римско време, той е градът нафламенкото. Тукиманай-много празници в годината, но фестивалът на фламенкото през октомври е световен. В почти едномилионния град човек се разхожда с чувството, че сякаш е в малка, кипра провинция, в която цъфтят портокали, жасмини и сини акации, а всеки следващ площад е по-красив от предишния. Пълно е с паркове и красиво озеленени площи, а на всяка тясна уличка до главната ресторантчета предлагат традиционните „тапас“ – различни видове предястия като кал-мари, пържена риба, паеля.

Най-голямата забележителност на Севиля е катедралата – третата по големина в света след Ватиканската и Лондонската. Величествената стоме-трова кула Хиралда всъщност е била минаре на джамия по време на Алмо-хадската династия. Десетки от католическите храмове в Андалусия са построени върху основи на джамии. Севилската катедрала е изграждана цял век – от началото до края на 15-и. Главният олтар, пример за фламандско изкуство, е направен от 2 тона злато.

Макар че рядко туристите пропускат да видят Севиля и Гранада, някои избират Южна Испания най-вече за почивка. Курортите на Коста дел Сол преливат един в друг и не можеш да разбереш къде свършва единият и почва другият. За разлика от всичко казано дотук, за испанските курорти не мога да кажа, че съм напълно очарована. Презастроени са не само крайбрежията, но и вътрешността на курортните градчета. Огромни комплекси с 10-12-етажни панелени хотели и жилищни блокове се издигат дори по високите части на хълмовете над морето, което прави гледката неприятна. Може би за да я компенсират, 4 и 5-звездните хотели се опитват да предложат пълно удобство и лукс на почиващите.