Няма нито една потвърдена хипотеза за Тунгуският метеорит

Тунгуският метеорит е голямо небесно тяло, сблъскало се със Земята. Това се е случило на 30 юни 1908 г. В затънтената сибирска тайга в района на река Подкаменна Тунгуска (Красноярск). Рано сутринта, в 7 часа и 15 минути местно време, по небето е преминала огнена топка – болид – наблюдавана от много жители на Източен Сибир. Полетът на това необикновенно небесно тяло е бил съпроводен със звук, наподобяващ разцепването на гръмотевица. Последващият взрив предизвикал разтърсване на земята, което се е усетило в периметър повече от милион квадратни километра между Енисей, Лена и Байкал.

Първите изследвания на Тунгуското явление започнали през 20-те години на миналия век, когато начело с Л.А. Куликов към мястото на събитието били изпратени четири експедиции организирани от АН на СССР. Било установено, че около мястото на падане на Тунгуския метеорит дърветата били повалени от центъра на вън, а в средата, част от тях стояли но без нито едно клонче. Голяма част от гората била опожарена.

Последващите експедиции (около 20) забелязали, че в областта на повалените гори се е образувала специфичната фигура във форма на “пеперуда“, чиято ос на симетрия съвпада с проекцията на траекторията на полета на метеорита (уточнена по показанията на очевидци) от изток – юго-изток на запад – северо-запад. Общата площ на повалените гори била около 2200 кв.км. След допълнителни изчисления било установено, че ъгъла на на наклон на траекторията бил 30-400, а взирът е станал не при съприкосновение на метеорита със Земята, а във въздуха на височина 5 – 10 км. Много геофизични станции в Европа, Азия и Америка наблюдавали въздушни вълни, към мястото на взрива, а някои сеизмични станции регистрирали земетресение. Интересен е факта, че на територията от Енисей до Атлантика, след падането на метеорита, нощното небе било толкова светло, че можело спокойно да се чете вестник без искуствено осветление. В Калифорния било отчетено рязко понижаване на прозрачността на атмосферата през юли-август 1908г.

Оценката на енергийната сила на взрива показала по-високи стойности от енергията отделена при падането на Аризонския метеорит, който е образувал кратер с размер 1200 м. в диаметър. Само че, на мястото на падане на Тунгуския метеорит няма никакъв кратер. Това се обяснява с факта, че взривът е станал преди сбъсъка на небесното тяло със земната повърхност.

Въпреки, че изследванията върху механизма на взрива на Тунгуския метеорит още не са завършени, повечето учени смятат, че това тяло, притежаващо огромна кинетична енергия, е имало ниска плътност (по-малка от плътността на водата), малка твърдост и висока летливост.Те смятат че именно това е способствало за бързото му разрушаване и изпаряване при врязването в по-плътните слоеве на земната атмосфера. Изглежда, това е била комета, състояща се от замръзнала вода и газове във вид на “сняг“. “Кометната“ хипотеза за Тунгуският метеорит била предложена още от Л.А. Куликов и впоследствие доразвита от акад. В.Г. Фесенков на основата на съвременни данни за природата на кометите. По негова оценка масата на Тунгуския метеорит е била не по-малко от един милион тона, а скоростта – 30-40 км/сек.

В района на катастрофата в почвата са били открити микроскопически силикатни и магнетитни балончета, приличащи на метеоритен прах на външен вид и представляващи разпръснатото от взрива ядро на кометата. Възможно е космическият прах от опашката на кометата да е бил причина за специвичното пречупване на слънчевата светлина довело до нощното светене. Тунгуският метеорит или както е известен в научните среди “Тунгуското падане“ все още не е изучен напълно. Необходими са още много изследвания, но до този момент нищо не противоречи на кометната хипотеза. Още повече, че през последните години са направени още много хипотези, които така и не са потвърдени при по-детайлни изследвания.

Версия 1:

Тунгуският метеорит се е състоял от “анти вещество“ Наблюдаваният при падането му взрив е бил резултат от взаимодействието на “материя“ с “антиматерия“, което се съпровожда с отделянето на огромно количество енергия.

Анализ:

Подобно предположение за такъв ядрен взрив е в противоречие с факта, че в района на Тунгуска не се наблюдава повишена радиация, в горните слоеве няма радиоактивни елементи, които би трябвало да присъстват, ако там наистина е избухнал ядрен взрив.

Версия 2

Тунгуският метеорит е бил малка черна дупка, която влизайки в земята в Тунгуската тайга, я е пронизала и излязла през Атлантическия океан.

Анализ

Явленията, които биха произлезли при такова събитие (не става въпрос за възможността да съществуват черни дупки с малка маса) – синьото сияние, изтеглената форма на унищожените гори, отсъствието на загуба на маса и т.н – противоречат на фактите, наблюдавани при падането на метеорита. Така и тази хипотеза отпада.

Гласувайте за статията

Enjoyed this post? Share it!

 

Един коментар по “Няма нито една потвърдена хипотеза за Тунгуският метеорит

  1. Друга версия е електро-магнитен опит на Никола Тесла.

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *