Възможно ли е да бъдеоткрита Атлантида ?

Само едно нещо може окончателно да реши проблема свързан със съществуването на Атлантида – да се открие това, което е останало от нея в морските дълбини. Ако това се случи, представата на човечеството за историята на света ще се промени коренно.

Може ли това да се случи в обозримо бъдеще или ще е нужно много повече време?

Шансове за намиране на Атлантида

Потъналата Атлантида, най-вероятно може да бъде открита на върха на подводна планина или подводно плато. Но, наличието на подобен релеф все още не е доказателство за съществуването на древна цивилизация.

Учените могат да получат информация за морското дъно по няколко начина:

Да се спуснат лично с акваланг на дълбочина не повече от 100 метра, да използват тежководолазна екипировка (до 160 метра) или да слезнат на дълбочина до 500 метра с управляем подводен апарат, наземни тръби, специални екскаватори, фото и филмова техника.

* Акваланг – той е най-удобен за археолозите, но е подходящ за изследване на малка дълбочина, а изследването на дъното отнема много време.

* Скафандър – неудобен, тъй като на големи дълбочини силно ограничава действията и свободата на движение.

* Подводен апарат – удобен при търсене, но не осигурява свобода на действие.

* Наземни тръби (?) – не могат да дадат ясна представа за предметите, намиращи се на дъното, описват само малка част от терена и не действат върху твърди породи (здания, пътища).

* Екскаватори – не дават информация за положението на предметите по дъното, а също така и за остатъци от архитектурни съоръжения.

* Подводни фотоапарати и филмова техника – най-обнадеждаващата и подходяща техника за търсене на потъналата Атлантида.

Използвайки изброената техника, учените вече изследват Световния океан. Има направени множество открития и ценни археологически разкопки, но въпреки това не е намерено нищо доказващо съществуването на потъналия материк. Темповете на подводните изследвания се увеличават, така че от техническа гледна точка има надежда, в дълбините на океана, да бъдат открити още обекти.

Шансове за съхранение

През последните 4000 години от повърхността на египетските пирамиди е изчезнал слой с дебелина повече от един метър! И това е станало само за 4 хилядолетия, на не за 12, при това на сушата, не под вода. Съдържанието на разтворен кислород във водата е значително, за това и подводното изветряне – в действителност е процес на окисляване. Всички съединения на двувалентното желязо с течение на времето се превръщат в съединения на тривалентно желязо. Освен това, на варовиковите породи действа и въглеродния газ.

В античната епоха, за основен строителен материал са служили варовиковите скали (мрамор), вулканичните планински материали (гранит, базалт, гранидиорит, передотит) и пясъчници. За 11500 години на морското дъно, стена изработена от базалт би се разтворила напълно. На чистия варовик с малка порестост, като мрамора, морската вода въздейства малко по-слабо, но варовиците с голяма порестост или материалите с високо съдържание на алеврит, могат да се разрушат напълно за много кратко време.

На скоростта на подводното изветряне и разрушаване на планинските масиви влияят още три фактора: прикритие от наноси, биологическите процеси и механичното разрушаване.

Прикритие от наноси

Ако здание или съоръжение се намира под наносен слой, то може да се съхрани значително по-дълго, тъй като корозионното въздействие на водата е по-слабо. От друга страна вероятността за намирането на такива археологически останки се намалява многократно.

Биологични процеси

В по-плитки води постройките от варовикови материали са подложени на въздействието на ракообразни. Някои видове пробиват каменните блокове причинявайки механични повреди, а други, протриват материала като изпускат киселина. Пробиващите, обикновенно живеят в плитки води до около 55 метра дълбочина. За няколко столетия те могат така да разрушат варовиков блок, че съвсем слабо движение на водата да причини разпадането му на малки парченца.

Механично разрушаване

На дълбочина до 10 метра силните колебания могат сравнително бързо на да разрушат произволна постройка.

По аналогия с гръцките градове, може да се направи заключението, че на мястото на гибелта на Атлантида трябва да има голяма концентрация на метални предмети, изделия от керамика и дърво.

На глубинах до 10 метров сильные колебания могут относительно быстро разрушить любые постройки Атлантиды.

Метали

В прясна вода всички метали имат шанс за съхранение, но в солена морска вода нещата стоят иначе. Солите оказват корозионно въздействие, освен това, процесът на разлагане се ускорява под въздействието на галваничния ток. Морската вода действа като електролит, а металите – като аноди и катоди. За около 200 години желязото се превръща в хидратен окис. Чистата мед (ако предметите са тънки) и медните сплави (бронз, месинг) изчезват за 200 – 400 години. Все пак, ако дебелината на предметите е по-голяма, то по повърхността им може да се образува защитен слой. Някои метали имат шанса да се съхранят, ако бързо бъдат покрити от водорасли или корали. В подобен случай, обаче, тяхното намиране става почти невъзможно.

Дърво

Разрушава се за 100 – 200 години.

Керамика

Ако повърхността на изделията е добре полирана и здрава, те могат да се запазят няколко хиляди години. Термично обработената керамика може да издържи няколко столетия, а неизпечената – 10 до 30 години.

И така, съхранението на множество обекти зависи от това, кокло дълго са контактували с морската вода и бързо ли са се покрили с наноси.

Скоростта на отлагане зависи от близостта на подходящи наносни материали и подводни течения. На някои места, като пролива Ла-Манш или Егейско море, този процес се осъществява и на дълбочини над 200 м., но отлаганията се образуват много бавно. В по-плитки води (до 10 метра) потъналите на дъното предмети, скради и кораби могат ту да се покриват с наноси, ту да се появяват. В заливите и крайбрежните зони скоростта на образуване на наноси може да достигне от 50 до 200 см. за 100 години, а близо до речни делти дори още повече. При големи дълбочини, в средата на шелф или в горните части на континентален склон силата на наносите е 20 см за 1000 години, което означава 2 м. за 11’500 години. На дълбочина от 300 м. до няколко километра, за 10’000 би се образувал нанос едва от няколко сантиметра. Но, на такива места едва ли ще бъдат открити останки от Атлантида. Най-голяма е вероятността, тя да бъде намерена по върховете на подводните планини или хребети, където подводните течения често довличат пясък и прах.

И така, ако някакви руини все още са останали на морското дъно след 11’500 години, то едва ли ще са много. Ако пък са се спасили, благодарение на дебел слой наноси, ще бъде изключително трудно откриването им.

Гласувайте за статията

Enjoyed this post? Share it!

 

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *