ИКОНА НА СВ. ГЕОРГИ ИЗПРАВЯ НА КРАКА САКАТИ

В село Златолист сега живеят трийсетина души. Повечето от тях са старци. Но и децата в това село да попиташ за Преподобна Стойна, и те ще ти разказват надълго и нашироко що за светица е била. Защото от поколение на поколение се предава историята за живота на Стойна Димитрова.

Тя била добра, тиха и кротка. Помагала на мало и голямо. Не отказвала на никого помощ, съвет, утеха и изповед. След наставленията хората си тръгвали с леки души.

Всички я признавали и почитали за светица. Стойна Димитрова била родена в село Хазнатар, Серско, през 1883 г. Местните хора често преувеличават и украсяват разказите си за нея. Никой обаче никога не се е усъмнявал в светостта на Преподобната. На 22 декември миналата година те тържествено почетоха

70-годишнината от смъртта на светицата и 120-годишнината от раждането й.

Животът на Преподобна Стойна преминава в местната черква „Св. Георги“, построена през 1857 г. И до днес е запазена стаичката, в която са преминали дните на преподобната. Тя е толкова малка, че в нея се побират само леглото на светицата и иконата, пред която се е молела.

Стойна пристига в Долна Сушица (старото име на Златолист) през 1903 г. Доведена е върху магаре от свои роднини. Поп Георги не смее да вземе сам решение да приюти в селото сляпото момиче. То е категорично, че трябва да живее в черквата, а не в къща. Свещеникът събира за съвет селяните и те приемат идеята на светицата без уговорки. Веднага й преграждат място в храма и дават, кой каквото има – завивка, дрешка, посуда. Така Преподобна Стойна заживява в Долна Сушица.

„Имали сме късмет такъв свят човек да е сред нас. Тя била на седем години, когато напълно ослепяла от едра шарка. Още тогава в съня й се явил св. Георги, който й казал да копае в двора, за да намери негова икона и кандило“, разказват местните житието на светицата. Малко по-късно родителите на Стойна починали. За момичето се грижел неин чичо.

„Беше висока, руса, хубава, пееше църковни песни.”, спомнят си по-възрастните. Твърдят, че често я сънували, а тя ги упътвала какво да правят. “Каже ли нещо на сън, то се сбъдва“, казват старците в селото. Не е случайно, че самата

леля Ванга признавала, че Стойна е три пъти по-силна от нея.

И днес не спират да идват стотици богомолци от цялата страна. Чули за светицата, и пристигат с децата си. Преспиват в храма за здраве. „Открай време е така. Някога идваха с волове и магарета, сега с коли.

Оня ден три семейства спаха в черквата, децата в стаята на светицата, а възрастните в коридора“, казва баба Румена, която се грижи за черквата. Тя не се страхува, че миряните могат да задигнат нещо от храма. „Грехът ще тежи на тях, а не на мен“, убедена е жената.

Гроздан МИХАЙЛОВ

Свидетелства за чудотворствата

Кирил Синдеров:

Роден съм през 1962-ра година. Това, което се случи с мен стана през месец септември 1998 г. Бях на село на вилата и след нормалната работа по двора хапнах и легнах да спя. Но сънят не идваше, а като че ли клечки задържаха очите ми отворени. И най-ужасното – пред тях в бяла одежда и русокоса, се разхождаше… Смъртта.

Не знаех защо е там, без да съм болен от каквато и да е болест. На сутринта кошмарът продължи – виждах Я на всяка крачка. Реших да си се връщам в София, но, когато приближих колата, чух глас: “ Тръгнеш ли, ще катастрофираш. Иди в съседното Златолист и се помоли на Св. Георги преди да тръгнеш.“ Почувствах се като кретен, но от едното суеверие отидох, та преспах в черквата и на сутринта запалих свещ пред иконата на победоносеца.

След това тръгнах директно към София. И… на двадесетина километра изведнъж от остър завой изскочи с бясна скорост лека кола, насочвайки се право към моята. Нямах никакво време да реагирам, само усещах как Смъртта наистина ме връхлита. И тогава стана чудото – на пътя излезе някаква крава, която пое удара, а аз се разминах само с уплахата и поправка на предната дясна гума, която се спука, когато завих и попаднах в канавката край пътя.

Вярващ или не, ама свещта пред иконата на Св. Георги ми помогна. Поне това със сигурност го знам.

Виолет Христов

Дъщеря ни Василия внезапно се разболя от „питириазис ребра пиларис“. За това кожно заболяване лекарите заявиха, че е наследствено и хронично, макар в нашите редове да не е боледувал никой от него. При това заболяване кожата пигментира и става дебела като кора на дърво, суха е и се пука. Разбрах че според научната медицина не се лекува, но за бога неизлечими болести няма.

Намериха се хора, дори медицински работници, които ни казаха, че това заболяване се лекувало само при бабички и при екстрасенси, но ние категорично отказахме и заявихме, че не желаем детето ни да бъде лекувано със силата на дявола. Бог обаче ми даде съновидение и укрепи вярата ни, че дъщеря ни ще бъде изцелена.

Сънувах, че вървя по улиците на село Златолист и накрая попадам на местната черква. А там Св. Георги слиза от иконата си и пробожда с копието си змия, която точно в този момент съблича кожата си. Стреснах се още в съня си и веднага разбудих жената да й разкажа видяното. На сутринта вече пътувахме. Преспахме в черквата на светицата Стойна, но… на сутринта чудото не стана. Ядосах се не на Бога, а на себе си, че все пак съм се увлякъл по суеверия. Пък и с жена ми се изпокарахме за похарчените залудо пари.

След 15 дни заведохме дъщеря ни на поредния контролен преглед. Доктор Стилиянова гледа резултатите, гледа ги и накрая изумена пророни: “Не може да бъде!”. Оказа се, че болестта на дъщеря ни регресира с невероятни темпове. След още три месеца от нея нямаше и следа. Чудо ли бе, бог ли бе, светицата или Св. Георги – не знам.

Но днес гледам внучка, която на петте си годинки е красива като… Василия.

Съйко Ветов

Детето ми се разболя от тежка бронхопневмония, след което настъпиха и усложнения, а лекарите казаха, че шансовете му да оцелее са нищожни. На третия ден от престоя му в болницата, чух за изцерителната сила на светата икона в селото на преподобната Стойна. Казаха ми, че съм луд, и отказаха да пуснат щерката от болницата, но 50 лева отвориха вратите й, а още 100 ми осигуриха дори транспорт с линейката…

Сега детето ми е напълно здраво и весело! А на стената в хола Св. Георги ме гледа с благ поглед, докато наливам масло в кандилото и се кръстя – заедно с жена ми и дъщерята – пред образа му.

==Светите хора и техните мощи===

(извадка от странен интернет чат)

Мария

Отдавна мисля да напиша тема за чудесата на светите хора и техните мощи, канонизирани като светии, мъченици, великомъченици и прочее.

Преди няколко години съвсем случайно се подписах на една подписка за запазване на руската черква в София /искаха да строят някакъв офис център на нейно място/, тогава, като поговорих с жената, която водеше подписката, разбрах за криптата и саркофага на Св. Серафим в черквата… Жената ми разказа, как хора от цял свят идвали там, за да измолят помощ, и за чудодейната му сила, когато докоснеш саркофага и се помолиш.Самата аз я усетих, след като отидох там, бях притеснена, тръгнах си изпълнена със спокойствие и сила, и това не беше въображаемо, а съвсем реално усещане.

Васил

Това е въпрос на Психика. На теб като ти кажат, че има енергия (достоверен источник, ако ти го каже), ти ще повярваш и ще си помислиш, че наистина има такова нещо, но всъщност нямааа, а за светите хора като например вашия Иисус, ами той прилага хипноза, плацебоефект, подкуп и по този начин работата става.

Мария

Виж, не искам темата ми да се превръща в чат или безсмислен спор… Нямам какво да ти доказавам, убеди се лично, отиди там.

Васил

Добре, а ръката на Йоан има ли сила? Тази, дето е в Рилския манастир, живата която е.

Мария

Има и други, аз например усетих такава мощ в пещерата край Рилския манастир. Там, където светият пустинник Йоан Рилски е прекарал живота си. В тази пещера разбира се няма мощи, но в нея сякаш още витае присъствието на Великия Български светец. Чувала съм, че такова чудотворно място е и Кръстова гора, но аз не съм ходила там.

Васил

Oоооо, и аз съм бил там, къдетто трябва да минеш през една дупка и да не мислиш лошо, аз мислех лошо – както винаги – но нищо ми нямаше, не се заклещих нито нищо, а енергия, енергия ИМА, има мощи там, аз ги усетих, когато минавах през тунела, не тоя – много малкия, а този кафявия, и тези енергии са силни и могат да се използват за тъмни цели.

ИКОНА НА СВ. ГЕОРГИ ИЗПРАВЯ НА КРАКА САКАТИ
5 (100%) 1 vote

Enjoyed this post? Share it!

 

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *